Не се очаква ипотечен срив през тази година у нас, категоричен бе председателят на Камерата на частните съдебни изпълнители Георги Дичев пред репортер на БГНЕС.
Въпреки тежката икономическа среда не се задава такъв бум, който да доведе до рязък спад на цените на имотите, добави той. Процентът на ипотеките у нас е много малък - от 110 000 образувани дела през 2009 г. те са около 2-3 % и не могат да обърнат цялостната картина на пазара. При по-малките задължения не се търси съдебно изпълнение срещу недвижим имот, а се налага запор на трудови възнаграждения, на банкови сметки, прави се опис на движими вещи, пояснява Дичев. Ако въпреки всичко няма резултат и длъжникът не проявява желание да плаща, би могло да се стигне до конфискация на недвижимия имот, но това е в редки случаи. Най-важното за хората, понасящи ударите на кризата е, че не е заплашено единственото жилище, защото е защитено от закона.
Какво трябва да се направи, ако някои от нас изпаднат в невъзможност да си изплащат кредита било поради загуба на работа, намалена заплата или нещо друго? Още преди кредиторът да потърси тези хора, те сами трябва да проявят инициатива и първи да отидат при него, за да му обяснят проблема си, съветва Георги Дичев. Ако направят това може изобщо да не се стигне до съдебно изпълнение, уверява той. Ако все пак нещата опрат до частен съдебен изпълнител, това означава натоварване на задължението с такси към съда, възнаграждения за юрисконсулт, адвокатски хонорар и таксите по съдебното изпълнение. Накрая, особено при по-малките задължения, сумите могат да се удвоят и утроят - примерно, при дълг от 5 000 лв. след всички тези разноски сумата може да стане 7-8 000 лв, обяснява Дичев. По негова оценка банките сега са гъвкави и при заведени изпълнителни дела предоговарят задълженията, разсрочват ги във времето. Стига да има воля и възможности се постигат взаимоизгодни решения и за двете страни, категоричен е той.
Длъжниците - физически лица трябва да знаят, че имат право да плащат разсрочено, когато няма обезпечение с ипотека, коментира Дичев. При този казус всеки има право да внесе 30% от брутното задължение, което е с всички разноски и лихви и всеки месец да внася по 10 % от цялата сума на дълга. "Всеки трябва да знае, че единствения възможен законен път у нас за събиране на вземания е чрез съдебен изпълнител - няма значение дали е държавен или частен", напомня Дичев. "Всичко друго, което някой силово се опитва да прави е престъпление и е редно за това да се сезират компетентните органи", казва той.
162-ма души в България са частните съдебни изпълнители, разпределени според степента на икономическата дейност в страната, но най-много са в големите градове. Те са събирали 110 хил. дългове за около 1 млрд. и 400 млн. лв., а приключените дела са 27 хиляди през 2009 г. /БГНЕС/