Ивомила Иванова е изкуствовед по образование. В период, когато се занимава с художествена критика, създава все още съществуващата галерия „Финес“ в София. По-късно обаче взима съдбоносно решение – да напусне града и да се установи в подножието на Витоша.
Това за нея се превръща в истинско „заселване в нова реалност. От повече от двадесет години живее сред природата. Посвещава се на билкарство, херметизъм (бел. ред. древно философско и езотерично учение) и окултна ботаника, стремейки се – по нейните думи – да вплита изкуството и природата в едно цяло. В своята страница във Фейсбук тя споделя личния си опит, знание и практики, които нарича „път към себепознание и свещена цялост“.
Въпреки все по-масовото навлизане на технологиите, има тенденции отделни хора да развиват алтернативни интереси, дори алтернативен мироглед. Затова е интересно да се научи светогледа на един такъв човек.
— Разкажете за себе си, за начина си на живот?
— По образование съм изкуствовед, но пътят ми ме отведе към други пластове на познание. Занимавам се с билки, езотерика и херметизъм — астрология, Таро, И Дзин (бел. ред. – И Дзин (Книга на промените) е древен китайки оракулски и философски текст, който разглежда промените в живота като естествен поток и помага за прозрение чрез система от символи). Начинът ми на живот е съзерцателен — търся баланса между външното и вътрешното, между духа и тялото. Всичко, което създавам — билкови продукти, ритуали, знания — е отражение на този цялостен поглед към света.
— Като изкуствовед вярвате ли в силата на изкуството да лекува или му отдавате предимно естетическо значение?
— Изобразителното изкуство е лечител по природа. То говори на езика на душата, когато думите мълчат. Цветовете, формите, символите — всичко това е енергия в движение. Естетическото е само повърхностният слой; дълбоко в сърцевината си всяко истинско изкуство е опит да се възстанови изгубеният порядък между вътрешния и външния свят. За мен изкуството, както и билките, и Таро, и ритуалите, е форма на алхимия — трансформира болката, пробужда паметта, връща човека към цялостност.
— Колко е тънка границата между билколечението и езотериката?
— Почти няма граница — има само различен начин на изразяване. Билколечението е езикът на природата, а езотериката — езикът на душата. Когато ги съчетаем, се ражда холистичният подход — онзи, при който не лекуваме само симптома, а търсим корена. Всяка билка има не само физическо действие, но и енергийно, архетипно, дори астрологично проявление. Тънката граница е илюзия — те са две лица на едно цяло.
Билки и манатарки в кошницата на Ивомила. Снимки: лична страница във Фейсбук
— Ако трябва да приготвите възможно най-благотворния за човешкия организъм чай, какви билки бихте сложили в него, и защо?
— Ще сложа коприва — за кръвта, силата и изчистването. Маточина — за сърцето и душевния покой. Липа — за мекота, нежност и отваряне. Мащерка — за диханието, жизнената искра. И може би малко шипка — за да внесе слънце и виталност. Всеки чай е малък ритуал — не само вкус, а послание към тялото и духа.
— А какво бихте сложили в един наистина добър крем за нормална кожа?
— Бих започнала с масло от карите и бадем — за подхранване и мекота. Ще добавя невен, повтаря се — за мекота, и за регенерация и топлина. Малко лавандула — за хармония и уравновесяване. И капка масло от роза — за красота, финес и емоционално отваряне. Кремът не е просто козметика, а алхимичен съд, в който тялото среща природата.
— Обичате растението глухарче, често публикувате информация за него. Защо е толкова полезно?
— Глухарчето е слънце, пробило бетона. То е билката на свободата, на изчистването, на несломимия дух. Пречиства черния дроб, стимулира храносмилането, носи лекота и виталност. Но също така е и духовна билка — помага ни да пуснем, да се освободим от тежести. Има нещо почти вълшебно в това как всяка част от него — корен, лист, цвят — носи лечебна сила.
— Ще дадете ли примери какви продукти приготвяте с глухарче?
— Правя еликсири от корените — силно пречистващи и заземяващи. От цветовете — мед, който носи слънце в студените дни. Приготвям и масло (мехлем) от глухарчев цвят. Глухарчето влиза и в моите чаени смеси, особено пролетните — за обновление и пробуждане.
— Кои според вас са водещите принципи откъм прием на храни и напитки, за да се поддържа човек здрав?
— Храната трябва да е жива, чиста и съзнателно приета. По-малко количество, повече качество. Да се яде в тишина, с благодарност. Да се слуша тялото — то знае какво му е нужно. Да се пие вода, билкови отвари, настойки. И да се пази ритъмът — както природата има сезони, така и ние имаме свои вътрешни цикли.
— Как бихте описали възгледите си в посока на езотериката? Кои са източниците или теченията, които са оформили гледището ви?
— Езотериката е за мен път към Паметта — онова, което е било, но сме забравили. Във всяка символна система — астрологията, Таро, И Дзин — виждам не догма, а карта към вътрешния свят. Моите възгледи се коренят в стремежа към съзвучие — между човека и Космоса, между личната история и голямата История. Оформена съм от архаичните традиции, от мистичната философия на Изтока, от алхимията, орфизма. Вярвам, че знанието не е линейно — то се предава и чрез усещане, чрез ритуал, чрез сън.
— Допускате ли, че това, което наричаме необяснимо, може да е плод на внушение или да има своите обяснения според физични закони?
В къщата на Ивомила билките са навсякъде. Снимки: лична страница във Фейсбук
— Разбира се, че допускам. Истинското познание започва със съмнението и с готовността да изследваш всяка възможност — включително и тази, че дадено преживяване има физическо или психологическо обяснение. Но също така вярвам, че не всички измерения на живота могат да бъдат напълно обхванати с инструментариума на съвременната наука. Има преживявания, които остават отвъд езика на физиката, макар и да ги усещаме дълбоко истински.
Понякога внушението може да бъде ключ към вътрешна истина, а не просто заблуда. А това, което наричаме „необяснимо“, може просто да е нещо, за което още не сме узрели да разберем. Не противопоставям едното на другото – допускам, че светът е многопластов и че рационалното и ирационалното съществуват едновременно. Понякога именно в този между-свят се крие най-голямото вдъхновение.
— В днешно време много се говори за позитивна и отрицателна енергия. Как вие обяснявате за себе си тези понятия?
— Енергията няма морална стойност — тя е просто движение, поток. Това, което наричаме „положително“ и „отрицателно“, са прояви на хармония или разпад — на съгласие или съпротива. За мен всяка енергия носи послание. Ако някъде има тежест или дискомфорт, значи е време за осъзнаване, за прочистване, за пренастройване. Позитивната енергия не е задължително „радост“ — тя е поток, който тече свободно, без съпротива. Отрицателната е застой, запушване, вик за внимание. Всичко е процес — въпросът е дали чуваме тялото, пространството, сърцето.
— До каква степен при природната медицина е важно самовнушението, т. нар. позитивна енергия?
Ивомила Иванова. Снимки: лична страница във Фейсбук
— Мисълта е първата съставка във всяко лечение. Самовнушението, когато е осъзнато, е сътворяване — вибрационно настройване на тялото към хармония. Позитивната енергия не е просто „вярване в доброто“, а състояние на отвореност, приемане, доверие в мъдростта на живота. Без вътрешна настройка дори най-силната билка може да загуби силата си. Тялото и духът се лекуват заедно — както струните на арфа звучат в унисон.
— Занимавате се и с таро. Това повече психологическа или езотерична практика е?
— Таро е мост между двете. То е символна система, отразяваща архетипите на човешката психика, но също така и врата към невидимото — към синхроничностите, циклите, духовната пътека. Зависи с какви очи го гледаш — с очите на разума или на интуицията. За мен Таро е като огледало — в него виждаш не само себе си, но и онова, което идва към теб по невидим път.
— А кои са духовните принципи, които смятате за жизнеутвърждаващи за един човек?
— Да живееш с отворено сърце. Да уважаваш видимото и невидимото. Да не се откъсваш от природата. Да се вслушваш в тишината. Да не пренебрегваш знаците. Да бъдеш цял — и в светлината си, и в сенките си. Да създаваш, лекуваш и обичаш.
