От 1 януари Европейският съюз ще има "двуглаво" председателство от нов тип, олицетворено от постоянния президент Херман ван Ромпуй и от ротационно испанско председателство. Всички се надяват то да е мирно, макар вече да се появиха известни търкания.
Към този "бином", създаден от Лисабонския договор, трябва да се прибавят още - заради усложняване на представителството на Европа - президентът на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, който даде да се разбере, че е решен да не отстъпва на заден план, и новата ръководителка на дипломацията на Евросъюза Катрин Аштън. В действителност новата система не е по-малко сложна, нито по-малко многопластова от предишната, подчертават в доклад двама експерти от Центъра за европейска политика - Антонио Мисироли и Янис Емануилидис. Няма да е лесно тя да бъде задействана, подчертават те. Отговорът на въпроса, поставен в миналото от Хенри Кисинджър за телефонния номер, който трябва да се набере за връзка с Европа, продължава да е уклончив. Лисабонският договор запазва системата на ротационното шестмесечно председателство страна по страна - като от 1 януари то ще бъде поето от Испания - за всички сфери извън заседанията на държавните и правителствените ръководители - от ресора на ван Ромпуй - и на външните работи - за които отговаря г-жа Аштън. Голямата слабост на Лисабонския договор е запазването на ротационното председателство на ЕС, изтъква водачът на Зелените в Европейския парламент Даниел Кон-Бендит. Бившият белгийски премиер, който от 1 януари застава начело на Европейския съвет след като един месец стоя в сянка, трябва да намери поле за разбирателство с Испания. Испанският премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро си осигури домакинството на испанска земя на няколко престижни срещи на върха между ЕС и САЩ на Барак Обама и с латиноамериканските страни. Постигнахме джентълменско споразумение: ван Ромпуй ще председателства съвещанията, но Сапатеро ще бъде до него и ще играе първостепенна роля, подчерта испанският министър на външните работи Мигел Анхел Моратинос. Моратинос обещава, че неговата страна ще се съобразява изцяло с Лисабонския договор. Няма да има конкуренция между испанското председателство, председателя на Съвета и върховната представителка за външната политика, а взаимно допълване, уверява той. Макар външните работи по принцип не са от компетенцията на ротационното председателство, той предложи помощта си на г-жа Аштън за районите, които Испания е взела присърце - Близкия изток, Латинска Америка, Северна Африка и Средиземноморието. Но кой в действителност ще ръководи икономическата сфера? Испания, която ще трябва да председателства редовните съвещания на министрите на финансите? Или ван Ромпуй, който вече сложи своя отпечатък, свиквайки през февруари, вероятно на 11, среща на върха на ръководителите на ЕС за икономическото възстановяване и запазването на европейския социален модел? С този изпреварващ ход президентът на Европа се опитва да не допусне да бъде изместен по другия фланг от Барозу, излязъл победител от последното голямо европейско разместване, след като енергично подкрепи както назначението на г-жа Аштън - тя вече бе в неговия екип и дори той самият я предложи - така и на ван Ромпуй. И двамата - все още малко известни на европейската сцена - едва ли биха го засенчили в непосредствено бъдеще. Барозу ще встъпи в началото на февруари в нов 5-годишен мандат с приоритет активизирането на европейската икономика до 2020 г. Именно тогава - през февруари - ще е и първата среща на върха от ерата на ван Ромпуй.

/АФП/