"Здравето на пенсионната ни система започнало да се влошава от една страна заради намаляващата работна сила и политическите решения за увеличаване на пенсиите в последите няколко години".

"Политиците раздават щедро преди избори, каквото могат и каквото не могат. Тоест, което не може да си позволи пенсионната система".

Това каза пред БНТ Пламен Димитров - президент на КНСБ.

"В много голяма степен дебалансираха системата и я направиха много зависима от бюджета на държавата", смята Христина Христова, бивш министър на труда и социалната политика.

От НОИ са проиграли два варианта за изход от кризата - плавно повишаване на осигуровката за пенсии с 5% до 2045 година.

Или промяна на правилото за ежегодното осъвременяване на пенсиите.

"Това разбира се ще увеличи приходите в системата и разбира се ще намали разполагаемият доход на работещите хора", прогнозира Христина Христова.

При втория сценарии проигран от НОИ от формулата за ежегодно преизчисляване на песните отпада елементът среден осигурителен доход.

И увеличението от 1 юли зависи само от инфлацията.

"2022 година инфлацията беше 13%. 2023 беше 9%, 2024 година очакваме да бъде 2.4%. Разбирате колко ще се намали този коефициент са, който ще се преизчисляват пенсиите", посочи тя.

Бизнесът и синдикатите са единодушни, че "Швейцарското правило", по което се осъвременяват пенсиите не трябва да се пипа. Но са на различни позиции по сценария с увеличаването на осигуровката. От КНСБ са склонни да го подкрепят и дори предлагат плавно увеличение с пет процента и на вноската за втора пенсия.

"По този начин ще дадем възможност цялата система да се стабилизира и хората да видят, че пенсионната система с двата си стълба ще им даде надежда и гаранция,че ще получат едни прилични пенсии", коментира Пламен Димитров - президент на КНСБ.

"Увеличаването на процента на осигурителните вноски няма гаранция, че ще доведе до увеличаване на постъпленията в пенсионната система", поясни Добри Иванов - изпълнителен директор на АИКБ.

Според бизнеса заради очакваната по-голяма продължителност на живота трябва да се върви към ново повишаване на възрастта за пенсиониране. Според сегашното законодателство тя ще расте плавно до 2037.

Тогава мъжете и жените ще се пенсионират на 65 години.

"В някои западноевропейски държави пенсионната възраст е повишена между 67 и 68 години. Така, че би трябвало да се помисли в България и по този въпрос", предложи Добри Иванов - изпълнителен директор на АИКБ.

"Не мисля, че общество, пък и който и да било политик, е готовв момента да отвори темата за отежняване на възрастта. Тъй като стажът от 40 години, който го има, той няма как да бъде предмет на какъвто и да било дебат - да се увеличава нагоре", посочи Пламен Димитров.

Според икономистите увеличаването на възрастта или повишаването на осигуровките няма да покрият големия недостиг в бюджета за пенсии.

"Държавната пенсия в крайна сметка бюджетът стои зад нея. Не просто вноските на осигурителните лица. Стъпка към намаление на вноските също е релеванто да бъде разглеждана. Така, че да се създава повече, да има приходи от всички останали данъци", каза Петът Ганев от Института за пазарна икономика.

Експертите смятат, че е необходима реформа, която да разтовари НОИ от социални плащания, които не са свързани с пенсиите.