Президентът Георги Първанов се срещна с председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой, съобщават от Президенството. Двамата обсъдиха енергийната сигурност и разширяването на ЕС.
Президентът Първанов поздрави Херман ван Ромпой с избирането му на поста председател на Европейския съвет. Българският държавен глава изрази удовлетворението си от влизането в сила на Лисабонския договор, предоставящ нови възможности за консолидиране на общите политики на Европейския съюз. Председателят на Европейския съюз сподели, че за него е важно да посети всички 27 държави-членки и оцени високо възможността за среща с президента Първанов, тъй като той се избира пряко от българския народ, което му дава сериозна легитимност. Георги Първанов и Херман ван Ромпой обсъдиха редица въпроси от дневния ред на Европейския съюз, като председателят на ЕС прояви интерес към вижданията на българския президент относно бъдещото разширяване и енергийната сигурност на съюза.
Георги Първанов изтъкна, че България продължава принципната си последователна политика на подкрепа на усилията на страните от Западните Балкани за интеграцията им в ЕС, като е необходима инвентаризация на проблемите на всяка отделна страна, преодоляването на които трябва да бъде ясно обвързано с реализацията на европейската перспектива. Президентът подчерта, че Солунският дневен ред е един от най-добрите документи на съюза, но според него вече се нуждае от актуализация. Той отбеляза, че в този процес България може да бъде полезна и с експертизата си, и с контактите си в региона. Президентът допълни, че това се отнася и за Черноморския регион, държавите от които ние добре познаваме, а и те имат доверие в нас. Георги Първанов информира Херман ван Ромпой за съществуващия дефицит на енергия в региона на Югоизточна Европа и усилията на България да преодолее този проблем, посредством подкрепата на максимален брой проекти, имащи отношение към увеличаване на притока на енергоресурси към страната ни и ЕС. В тази връзка държавният глава потвърди интереса на България от изграждането на газопроводите “Набуко” и “Южен поток”, както и на атомната електроцентрала „Белене”.

/БГНЕС/