България нямаше своята унгарска 1956 г. в борбата срещу комунизма, нито чешката съпротива от 1968г . срещу съветските танкове, нито дългогодишната борба на полската „Солидарност” срещу тоталитарния режим. За сметка на това имаше несменяеми комунистически вождове, се казва в декларация на ПП РЗС, изпратена до БГНЕС по повод 20 години от протестния митинг на 14 декември пред сградата на НС.
На 10 ноември 1989г. същите тези партийни вождове извършиха вътрешнопартиен преврат. Целта бе да се стовари вината върху Тодор Живков, а БКП да продължи да управлява чрез монопола върху властта под формата на съветска перестройка. Първата спонтанна и мощна общонародна вълна срещу комунистическия режим в България бе живата верига и митингът около комунистическото Народно събрание на 14 декември 1989г. Десетки хиляди граждани скандираха „Долу член 1-ви” от старата Конституция, закрепващ господстващата роля на БКП в страната. „Долу БКП” скандираше множеството и искаше за първи път открито комунистите да слязат от властта, а комунистическите величия бяха наричани „хайдуци” и „мафия”. От тази дата България стана друга и започна битката комунизъм или демокрация.
Месец по-късно член 1-ви от Основния закон бе отменен под натиска на остро протестиращите граждани. Танковете така и не дойдоха /тогавашният лидер на БКП и държавен глава Петър Младенов каза пред протестиращото множество:"Танковете да дойдат"- бел.ред./ . Страната тръгна не по пътя на перестройката, а на смяна на системата. Хората видяха в СДС символа на промяната, която ще прати комунизма в историята, но уви комунизма е жив и само изроден в други уродливи политически субекти пазещи статуквото.
20 години по-късно комунизмът си отиде, но комунистите останаха. По върховете на държавата и в новото хилядолетие царстват същите комунистически фамилии, както тези от преди 1989 г. Страната ни затъна в корупция, престъпност и бедност. Шокирахме Европа като шампиони по убийства и безнаказаност. Няма европейска страна, в която след 65 години комунизъм и посткомунизъм да се правят такива политически експерименти, които допускат на власт прокомунистически настроени „християн-демократи”, огромна част от които са били партийни секретари, членове на БКП и милиционери. Така наречената „генерална промяна” е на път да се превърне в „генерална подмяна”, но това по-скоро е логично защото почти всички от политическото ръководство, министрите и депутатите на ГЕРБ никога не са участвали в битката комунизъм или демокрация. Освен притежатели на червени и жълти партийни книжки, част от ГЕРБ-ерите са били и редовни читатели на „Дума”. Научили са много и са на път да пратят демокрацията и парламентаризма там, където ги беше пратил Тодор Живков преди митинга на 14 декември 1989г. Дали ще им позволим, ще покаже близкото бъдеще…
„Ред, законност и справедливост” се покланя пред всички, присъствали на площада пред Парламента на утрешния ден преди 20 години. Тези хора започнаха истинската промяна в България. Тя обаче не се състоя такава, каквато я очаквахме. Затова за пореден път ние от РЗС искаме промяна на „промяната” чрез ново и последно Велико народно събрание, което да приеме новата българска Конституция, заключава декларацията на РЗС.

/БГНЕС/