На мнозина потребители се е случвало да пожелаят да платят с банкова карта в магазин - но да ги уведомят, че това в дадения търговски обект не се практикува.

Защо става така? 

Обикновено собственикът на карта, подавайки я на касата, чува, че "терминалът не действа“, "няма връзка с банката“, "банката има проблеми и терминалът не работи", "банката обновява оборудването си" и подобни.

Така да се каже, железни аргументи. Изглежда безсмислено да се спори. Клиентът може само формално да се възмути и смирено да отиде до банкомата. Но практиката показва, че повечето от тези отговори не са верни.

Как да различим лъжата от истината? Няма как. Единственото нещо, което може да се каже, е, че големи супермаркети и луксозни бутици нямат никаква изгода да отказват на клиентите си плащане с карта. Защо?

Защото:

- първо: купувачът няма да остави количката с хранителни стоки и да хукне навън да търси банкомат. В повечето случаи той просто ще напусне магазина;

- второ: на супермаркетите често им е изгодно клиентите да плащат с банкови карти. По този начин спестяват от инкасо услуги и спечелват лоялността на банката.

Но защо, все пак, някои магазини отказват да приемат платежни карти?

Първа причина

За търговския обект не е изгодно да обслужва клиенти с карти. Така или иначе, банките взимат комисионна от всяко плащане по този начин.

Търговците, естествено, не искат да плащат този процент. По правило, в случая става дума за малки търговски обекти. Комисионната тук е малка, но пък и бизнес-оборотът не е сериозен, така че трябва да пестят. При това парите в брой са "тук и сега“, а безналичните – "тук и не се знае кога“.

Втора причина

Но как да си обясним отказа на големи и реномирани магазини? По същия начин. Но защо такъв бизнес не се страхува от загуба на клиенти?

Най-често отговорът се крие в ексклузивността на предлаганата стока. Ако в града има само един автосалон на реномирани марки коли или бутик за висша мода, тогава той съвсем спокойно ще откаже на клиентите да плащат с кредитна карта. Защото такъв магазин е сигурен, че те искат точно такава марка кола или такава модна рокля – а в града се продава само тук.

Трета причина

Касиерът не знае как да работи с терминала. Това е препъни-камък по-често, отколкото мнозина си представят.

Четвърта причина

Лични основания. Например, веднъж е имало мошеническа транзакция; за нея обвинили касиера, който платил вредите, пише actualno. Той вече просто не иска да използва терминала, а желанията на клиентите на фона на възможните неприятности просто са му безразлични.

Разбира се, има и много други причини, поради които търпим определени неудобства. А възможно ли е по някакъв начин това да бъде преодоляно?

Повече са отговорите "не“, отколкото "да“.

Да вземем, например, отговора на някоя банка, ако неин клиент попита: "Какво да направя, ако магазинът не приема банкова карта за плащане?“

Отговорът започва обикновено така: "Ако повредата не е свързана с временни технически проблеми и липса на комуникация,...“

Интересно, как клиентът ще провери това? Ще хукне като следотърсач да проверява дали кабелът е скъсан?

Втора част от отговора. "... това е нарушение на договора за придобиване на наш банков терминал от магазина, и може да бъде наказан.“

Интересно, как банката ще накаже магазина? Ще си вземе терминала? Брей, голем праз! Решението е магазинът да се обади на друга банка, която с удоволствие ще инсталира свой терминал.

В подобни случаи всичко, което може да направи обикновеният потребител, е да чака някакви положителни промени.

А дотогава да се надяваме на най-доброто и да не разчитаме изцяло и 100% на банкова карта.