Президентът Георги Първанов подписа искане до Конституционния съд за установяване на противоконституционността на § 12 от Закона за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност, се съобщава на страницата на президента.
Законът бе приет на 25 ноември 2009 г., обнародван в Държавен вестник, брой 95 от 1 декември 2009 г.
БГНЕС припомня, че Висшият адвокатски съвет внесе искане до президента Георги Първанов да упражни правомощията си по чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България и да върне за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за Данъка върху добавената стойност, приет на второ четене на 25.11.2009 г. С него бе отменена разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 5 от ЗДДС, който определя като освободени от облагане с ДДС доставки процесуалното представителство, с което се осъществява правото на защита на физически лица в досъдебни, съдебни, административни и арбитражни производства. С отмяната на текста НС въвежда ДДС и върху тази адвокатска дейност, което Висшият адвокатски съвет намира за неправилно от конституционна, социална и икономическа гледна точка. Решението за искането до държавния глава за налагане на вето бе взето на днешното заседание на Висшият адвокатски съвет с единодушие. Основните аргументи са следните: по време на финансова и икономическа криза за неопределен кръг български граждани се въвежда нов данък, дължим от тях на държавата за това, че ангажират адвокати за процесуално представителство за защита на своите права, свободи и законни интереси.
Ще се утежни финансовото състояние на гражданите в Р България, тъй като ще се оскъпи с 20% правната помощ и защита по съдебни дела, както и във всички други процедури, в които се осъществява процесуално представителство; Това ново фискално изискване ще затрудни достъпа на българските граждани до правосъдие. За никого не е тайна, че материалното положение на българския народ не е добро. Всеки паричен разход е труден за средностатистическото българско семейство и за множество граждани, които са бедни. Данъкът ще се начислява върху уговорените адвокатски хонорари, ще се дължи от клиентите и ще утежнява икономическото им положение. Мнозина не ще могат да си позволят подобен разход, увеличен с 20%.
В противоречие с Конституцията упражняването на адвокатската професия в областта на отстояване на правата и свободите на гражданите, прогласени в Глава ІІ и Глава VІ и гарантирани от Конституцията, както и много други разпоредби на основния закон, ще загубят отличителния си правозащитен характер, като глобално се приравни на търговска услуга, облагана с ДДС. Упражняването на адвокатската професия е конституционна дейност и процесуалното представителство на физическите лица за упражняване правото на защита е съществен белег на професията, отличаващ я от другите услуги.
Това несъмнено ще доведе до социално напрежение не само сред адвокатите, които са против въвеждането на данъка, но и сред техните многобройни клиенти, се казва още в искането на ВАС.
Друг аргумент в обръщението до президента е и сериозният фискален проблем, който неминуемо ще възникне във връзка с осъществяването на правната помощ по Закона за правната помощ. Посочва се, че ще трябва да се предвиди увеличаване най-малко с 20 % на размера на държавната субсидия за осигуряване на служебната защита и другите видове правна помощ, свързана с процесуалното представителство, извършвана от вписани в регистрите на Националното бюро за правна помощ адвокати. Известно е, че паричните средства, които се осигуряват всяка година от бюджета, са недостатъчни, а включването в тях и на 20% за ДДС ще доведе до реалното им още по-голямо намаляване и невъзможност да се осигурява служебна защита така, както държавата е поела ангажимент. В същото време ще се увеличи броят на делата, по които ще се назначава служебен защитник, поради невъзможността множество граждани да платят дължимия, ведно с ДДС, хонорар на избран от тях защитник. Трудностите при осигуряване на служебна защита поради финансови бюджетни причини ще създадат основание за нови осъдителни присъди срещу държавата в Страсбург за нарушени права, респективно до заплащане от страна на държавата на обезщетения, се посочва още в обръщението до държавния глава.
Друг аргумент, който се изтъква е, че Министерски съвет като вносител на закопроекта неправилно се е позовал на наличието на наказателна процедура, предприета от Европейската комисия (ЕК) срещу РБългария за нарушаване на Директива 2006/112/ЕО, както и на неизбежна за държавата глоба. Процедурата в споровете между ЕК и държавите от Общността е многоетапна и не приключват с уведомително писмо, каквото е пристигнало в РБългария през юни 2009 г. Чрез правителството от името на РБългария е изпратен отговор до ЕК, в който лаконично се изтъква, че страната ни приема заключението на Комисията и ще направи необходимите законодателни промени за въвеждане на ДДС върху процесуалното представителство. Авторството на това изявление не е изяснено и не е оповестено пред обществото и българските граждани, също така то е направено, без да се взема становището на заинтересованата професионална общност в лицето на българската адвокатура. От друга страна, изразеното на 25.08.09 г. от името на държавата становище е неправилно – то не е предшествано от внимателен анализ на обема на задълженията по Директива 2006/112/ЕО, която предвижда възможност да не се налага ДДС върху процесуалното представителство, ако до влизането й в сила такъв данък не се е събирал. Самата Директива 2006/112/ЕО обръща внимание в т. 9 на своя преамбюл върху жизненоважната необходимост от предоставяне на преходен период на националните законодателства да се адаптират постепенно към разширяващото се въвеждане на ДДС, а в т. 12 се изтъква, че по причини, свързани с тяхното географско, икономическо и социално положение, определени територии следва да бъдат изключени от обхвата на Директивата, се посочва още в искането до президента Първанов.

/БГНЕС/