Едва 6% от образованите българи смятат, че Българската академия на науките трябва да бъде закрита. Това става ясно от проучване на Националния център за изследване на общественото мнение (НЦИОМ), проведено в периода от 19 до 24 ноември тази година сред 700 високообразовани българи от София и областните центрове и оповестено вчера. Според данните няма масово изразено обществено мнение за закриване на БАН, независимо че към академията бяха отправени много критики. Всеки пети от анкетираните смята, че институцията трябва да бъде запазена категорично като структура и функции в досегашния й вид. Това мнение са изразили предимно хора на възраст над 60 години. Според поддръжниците на БАН искането да се закрие академията е свързано най-често с користни интереси за имотите на организацията и нейните институти. Проучването сочи още, че като цяло на БАН се гледа като на архаична структура, която не е променяна през последните 20 години и не отговаря на новите икономически и социални реалности. Негативните представи за академията се свързват основно с това, че тя е непривлекателно място за млади и перспективни учени. Така смятат 16% от участниците в проучването. 11% от анкетираните пък отговарят, че бъдещето на академията е под въпрос и заради големия дял на учени, достигнали и надхвърлили пенсионна възраст. 21% са на мнение, че академията не предлага практически приложими и общественозначими научни продукти. В резултат на това проучване се констатира, че липсва масова обществена представа за продуктите на академията, както и няма изработени традиции за информиране на обществеността за постиженията на българските учени. Анкетираните смятат още, че централната администрация и ръководството на институцията са прекалено раздути и неефективни. За преструктуриране на БАН се обявяват 16,3% от участниците в запитването. Те предлагат съкращаване на научни звена, сливане на институти със съвместима сфера на дейност, пенсиониране на възрастни научни работници.
Според други мнения държавният бюджет не трябва да поддържа равни и ниски заплати или да осигурява заплащане "на калпак", а да се стимулират научните разработки и открития и да се залага на проектното финансиране. Участниците в проучването смятат още, че в момента развитието на науката у нас е повече плод на усилията на отделни учени или научни звена и че липсва целенасочена държавна стратегия.