Нормално ли е при дължима една сума да ни приберат близо 10 пъти отгоре за разноски и такси? В това число за ЧСИ-та и адвокати? Според кандидата на ПП-ДБ за член на Конституционния съд Борислав Белазелков не само е нормално, а и така трябва да бъде. Може да няма нищо общо с чувството за справедливост, но това е веруюто, което изповядва дългогодишният магистрат във ВКС и номиниран за най-висшия орган в държавата, призван да защитава върховенството на правото.

Убежденията му се виждат черно на бяло от стенограма от заседание на 26 септември 2017 г. на правната комисия към Народното събрание. На въпросното заседание са обсъждани промените в Гражданско-процесуалния кодекс. С част от тях в крайна сметка беше сложен таван на таксите, с които се натоварват длъжниците в рамките на изпълнителните производства срещу тях.

Дискусиите в комисия обаче са маркирани от остър спор между тогавашния омбудсман Мая Манолова, члена на Висшия адвокатски съвет Валя Гигова и Белазелков, който към онзи момент е съдия в гражданската колегия на ВКС и основен участник в няколко емблематични тълкувателни решения на ВКС, свързани с темата на промените. По време на спора Манолова избухва: „Е, може ли при 150 лева да ти съберат 1000 лева за разноски?“. На което Гигова отговаря: „Напротив, може!“. А съдия Белазелков подкрепя становището на адвокатката с категоричното: „Може и трябва да може“.

Думите му достатъчно ясно показват ценностната система на настоящия кандидат за член на КС, който впрочем в продължение на години е познат като създател на съдебна практика и участник в тълкувателни решения на ВКС, определяни от критиците му в юридическите среди не като безпристрастни, а като откровено обслужващи интересите на ЧСИ-тата и адвокатите. Е, от стенограмата лъсва, че тези критики безспорно не са без основание.

Тук е моментът да се отбележи друг достатъчно показателен детайл. Белазелков е изкушен от темата с кредитирането и отговорността на длъжниците не само в професионален, а и в личен план. Мнозина може да считат, че съчетаването на длъжността на съдия с раздаване на кредити на физически лица срещу залог на имуществото им не е морално допустимо, но магистратът очевидно не смята така.

Доказателство за това е фактът, че според справка в имотния регистър през 2007 г., когато вече е бил във ВКС, в имотния регистър е учредена договорна ипотека в негова полза. Тя е с материален интерес 195 583 лева, като Белазелков е посочен като кредитор, в полза на когото задължените лица – Любомир Пешев и Мая Кирилова-Пешева залагат два поземлени имота – 449,5 кв.м. земя с УПИ на столичната ул. Владайска и 69 кв.м. апартамент на същия адрес. През 2013 г. пък Белазелков прехвърля вземането си на нотариуса Ксения Белазелкова, сочена в редица медийни публикации като негова съпруга, сключвайки договор за цесия. Така Белазелкова става кредитор на Пешеви.

Сагата с кредита продължава и в следващите години, макар про форма страна по него да е не съдията, а вече нотариуската Белазелкова, като въз основа на прехвърлянето договорната ипотека вече е вписана на нейно име. Години, които впрочем са маркирани от съдебни спорове с Пешеви за няколко други техни имота, но това е друга тема. Важното е, че практики като частно кредитиране и цедиране от страна на съдия може и да не противоречат на законите на страната, но със сигурност повдигат поредица от въпроси за нравствените му устои.

А едно от категоричните изисквания  на Конституцията спрямо всеки кандидат за член на КС е да има „високи професионални и нравствени качества“. Изискване, което трудно може да се каже, че Белазелков покрива предвид всички скандали около името му, избухнали през годините и упорито премълчавани в момента от ПП-ДБ, които го издигнаха за КС.

Като например участието му в политическите прояви на доскорошния шеф на ВКС Лозан Панов, факта, че е сред малцината съдии, сложили парафа си в подписката, подкрепяща предсрочното освобождаване от затвора на осъдения за убийство Джок Полфрийман и друг показателен факт – че като вече бивш председател на грантаджийския Съюз на съдиите в България самият той играеше във ВКС  ролята на един от основните проводници на политическите интереси на „Да, България“ и нейния лидер Христо Иванов. Същият Христо Иванов, който сега бута номинацията му за КС. Явно като отплата за заслугите на Белазелков към него и към политическата му формация.