Рандов - митичният българист

Спомене ли някой пред български автор името Норберт Рандов, лицето на автора светва. Той вдига вежди, така както може да го стори само въодушевен българин, и заговоря за споменатия като за митична личност. Норберт Рандов е мит и през 60-те години в Берлин. След издигането на Стената той общува с кръговете около Петер Хухел, Ерих Аренд, Хенрик Березка или Елизабет Ротмайер. В източно-берлинския квартал Панко преводачът-българист живее сред книгите и приятелите си: един гостоприемен отшелник, винаги готов да позволи на останалите съпричастие към мислите и познанията си, един вечен вдъхновител и критичен дух. Норберт Рандов е роден през 1929 година в гр. Щрелиц в провинция Мекленбург. В края на 40-те години започва да следва славистика в Берлин. През 1952 година посещава за пръв път България и остава дълбоко впечатлен. Заплануваната първоначално кратка визита трае в крайна сметка 3 години, през които се запознава с първата си съпруга и дълбоко навлиза в света на българите и техния език. През 1956 година Рандов е назначен за асистент по българска литература в Хумболтовия университет в Берлин и заживява на Ахтерманщрасе. Именно тук той попада на мерника на ДС, съзряла вероятно в работата му заговор срещу репутацията на ГДР. През 1962-ра, една година след издигането на Стената, Рандов е арестуван по обвинение в "противодържавна клеветническа дейност" и "помощ за бягство от Републиката". По този начин той се вписва сред редицата именити хора на изкуството като Ерих Льост или Валтер Янка, лежали също зад решетките. През 1965 година Норберт Рандов е освободен от затвора. Научната му кариера е приключила, междувременно е и разведен. Така той се съсредоточава върху работата си. Превежда от беларуски, но най-вече преводите от български му осигуряват скромно съществуване. На Ахтерманщрасе живее като ерген, бракът с втората му съпруга Теда не променя нищо в това отношение. Тя живее в Западен Берлин, той - в Източен. Години наред двамата водят съществуване в сянката на Стената. Ражда им се син, но съжителството, независимо дали в Източен или Западен Берлин, си остава утопия. Поканите за работни визити в България са единствената възможност за разделеното семейство да преживява нещо като съвместно всекидневие. В България по онова време Рандов е вече прочут. Сред интелектуалците в страната той е смятан за номер едно като преводач на важни, ключови произведения и неуморен посредник между културите. Редица автори като напр. Атанас Далчев или Александър Геров не биха имали без неговите преводи шанса да бъдат забелязани в Западна Европа. А за целта са необходими именно съюзници и идеалисти като Норберт Рандов. Неговите големи постижения обаче не се ограничават само с превода. Рандов е и превъзходен издател, който винаги проявява интерес и се застъпва за авторите на дадено произведение. За тези си заслуги през 2001 година е отличен с наградата на Лайпцигските издатели за европейско разбирателство, а през 2008 и с държавния орден "Федерален кръст за заслуги".

/БГНЕС/


Станете почитател на Класа