Жандармеристите, които пребиха невинни хора в заведение по време протеста срещу Боби Михайлов миналия четвъртък, са били без номера на униформите си, твърдят пред Lupa.bg очевидци. Все още обаче обяснение от МВР за този пропуск на служителите не е дадено. Именно затова се появиха съмнения в професионалните среди, че биячите не са никакви жандармеристи, а гардове в охранителни фирми на бивши високопоставени ченгета.
Възможно е същите частни пазачи да са раздавали улично правосъдие и на кървавия протест на 10 септември 2020. Тогава невинни хора бяха смлени от бой зад колоните на Министерски съвет. Имената на полицаите, превишили правата си, така и не разбрахме. Заради силния обществен натиск МВР назначи вътрешна проверка и съобщи, че четирима полицейски служители на отдел "Специализирани полицейски сили" (ОСПС) са превишили правомощията си и са използвали физическа сила спрямо граждани. Обещаха да бъде наложено тежко дисциплинарно наказание на един ръководен служител от ОСПС, както и на младши изпълнителски състав от същия отдел.
Побоят се случва зад колоните на сградата на МС. Сред групата арестувани младежи е и студентът Евгени Марчев, за който се разбра, че е бит и на следващия ден. Негов адвокат бе Николай Хаджигенов. Той на няколко пъти неуспешно се опитваше да се сдобие с кадрите. Според него това е само част от насилието, случило се във въпросната вечер.
Във видеото се вижда как полицаи извличат от редиците на протестиращите няколко души. След това някои от тях са отнесени буквално на ръце или влачени зад колоните на сградата. Там започва побоят. Вижда се как униформените един през друг, дори бутайки се, бият с палки, удрят и ритат задържаните. Сред служителите има и жена, която също рита ожесточено арестуван. Слагат им белезници и ги поставят на земята по корем. Малко по-късно се появяват и други служители. Един от тях стъпва с крак върху задържан. Някои от протестиращите са влачени по лице и нахвърляни един върху друг като чували с картофи зад колоната. Единствено задържана девойка се разминава с бруталните удари и е оставена седнала с белезници, докато младежите отнасят от време на време ритници дори и след като вече са с безпомощно състояние.
Фактите показват, че е възможно да има полицейска акция с огромни мащаби и без насилие. Такава е проведена на 28 юни 1992 година в ромската махала на Пазарджик. Само за месец в гетото са регистрирани 7 изнасилвания и 8 убийства. Шефът на местната полиция тогава Арлин Антонов получава сигнал, че в махалата е отвлечено младо семейство – на около 22 – 23 години. Мъжът е пребит с железни тръби, а жената е отвлечена в една от къщите. Шефът на РПУ-то веднага отива в управлението и започва подготовка на операцията. Само за минути под тревога е вдигнат целия наличен състав на дирекцията. Мобилизирани са всички курсанти в сержантското училище. В 6 часа сутринта квартал „Изток“ осъмва блокиран. Започва жесток тараш – къща по къща, барака по барака. Ченгетата вадят и трупат огромни количества крадени вещи, наркотици, оръжие…
„Заварихме в циганските къщи на махала „Токайто“ над 70 български момичета между 13 и 16 години, вързани за леглата, които са били „обучавани“ за проститутки. Под „обучавани“ разбирайте – по цял ден им се изреждат от махалата и това се филмира. Заплашват ги, че ще убият родителите им, че имат хора в полицията и гъкнат ли, ще стане много лошо“, спомня си Арлин Антонов.
„Хващам една циганка за яката и я питам какво прави това бяло момиче тук, тя не е твоя дъщеря! А тя: „Мойто мъж дал 1000 марки, курва ша работи за нас. Намерихме и отвлечената жена. 73 циганина се изредили над нея през нощта – тя абортирала, била бременна в третия месец, припадала, а ония изроди продължавали да се гаврят с нея… Накрая тя умира “, допълва Антонов. На следващия ден след арестите той отива при ромите и ги учи да пеят българския химн.
В акцията е нямало и грам насилие, ако е имало удари, те са били при самозащита, твърди полковник Антонов. „Ако бяхме употребили сила, срещу нас щеше да има заведени дела. От 18 000 човека все един щеше да се намери да ни съди”, допълни той.
