През 2008 г. се навърши едно столетие от провъзгласяването независимостта на България. През последните 50-60 години това събитие беше неоснователно подценявано, а то има огромно значение, тъй като слага финалната точка на националноосвободителните борби на българския народ против петвековното османско владичество.

Наистина Руско-турската освободителна война донесе Освобождението на България, но последвалия след това Берлински договор постави Българското княжество под суверенитета на Високата порта. Във вътрешен план този акт нямаше кой знае какви особени последици, тъй като развитието на политическия живот вървеше съобразно повеленията на Търновската конституция от 1879 година.

Не така стояха нещата във външнополитически план, макар и в тази област присъствието на Османската империя да не беше така ярко. Все пак дипломатическите представители на България бяха с най-ниския статус според традиционната дипломатическа йерархия.

Народната манифестация пред Двореца.  В. "Дневник" от 24 септември 1908 година

С един замах на 22 септември 1908 г. България се откъсна от орбитата на Османската империя и се провъзгласи за независима. С оглед историческата традиция тя се върна към ранга на българската държава от епохата преди падането под османска власт, обявявайки се за царство, а на главата на нейния владетел княз Фердинанд бе сложена царска корона.

5 октомври 1908 г., Велико Търново. Цар Фердинанд, министър-председателят Александър Малинов, членове на правителството и генерали при обявяването на независимостта на България. Източник: Централен Държавен Архив, wikipedia.org.

Година след обявяването на независимостта, България е приета от Европа за суверенна държава.

Манифест за провъзгласяване независимостта на България прочетен от княз Фердинанд на 22 септември 1908 г. в гр. Велико Търново

"По волята на незабавния цар-освободител, великият братски руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданиците на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година (се) сломиха робските вериги, що през векове сковаваха България, някога тъй велика и славна. Оттогава до днес, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на о’ бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това отношение нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й.
Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде според както той иска.
Българският народ и държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и еднакво да желаят.

Фактически независимата ми държава се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи (вериги - бел. съст.), с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждане между България и Турция.

Аз и народът ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; тя и България - свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

Въодушевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България!

Да живее българският народ!"

Издаден в древната столица Велико Търново на 22 септемврий 1908 г. двадесет и втората годишнина от Нашето царуване.

На първообразния с собствената ръка на Негово Величество подписано:
ФЕРДИНАНД I.