Първанов: Със сила няма да излезем от кризата

Със сила няма да излезем от кризата, трябва силна воля, но не силово политическо действие, каза президентът Георги Първанов на кръгла маса по повод 20 години от демократичните промени у нас в УНСС, предаде репортер на БГНЕС.
Според държавния глава бъдещето на България е ситуация, в която да се даде шанс на интелигентната сила. В левицата изкушението за силната ръка винаги са били големи,каза президентът, но заяви, че не се подавал на подобни изкушения. Ако не се променят нравите и моделът нямаме голям шанс да постигнем целта, която аз и моят екип сме си поставили - 2015 - 2018 да достигнем средното ниво ЕС.
БГНЕС припомня, че по-рано днес в рамките на дискусията "20 години по-късно – през погледа на младите". Първанов заяви, че продължава да остава с усещането, че босовете на престъпния свят са недосегаеми. На път сме да осъдим бившия премиер за това, че някой някъде е преместил една папка, в която е описано колко пъти е разговарял депутатът Х с псевдобизнесмена Y. Ако това е национална сигурност, то аз сигурно нищо не разбирам от национална сигурност, заяви държавният глава. Защо не се действа така и по отношение на босовете на организираната престъпност, попита Първанов. Според него по този начин трябва да бъдат извикани и сложени до стената някои от големите престъпни босове. Трябва да бъде смачкана уличната престъпност, каза още президентът. През последните 20 години преход винаги е имало опити властта да се използва за политически натиск. Според Първанов част от причините да бъде компрометирана политиката в България са, че на нея се гледа като на една от малкото възможности човек да се облагодетелства и че самата политика не е успяла да се докаже като основно средство за решаване на проблемите на хората. От политиците се очаква поне да слушат гражданите и да предприемат действия, показващи ангажираност, обясни още президентът. Според него проблемът на българската политика е, че е не е достатъчно ангажирана с реални проблеми. 20 година политика занимава себе си и обществото със службите. На дъното на кризата се занимаваме със седмици с полемиката между двама бивши служители на една служба, отбеляза Първанов. Той се съгласи с констатацията на Тодор Лесов от УНСС, че е пропуснат големият принцип за върховенството на закона. Той отбеляза, че през 20-те години преход реформите са били не само бавни, но и сгрешени и посочи като пример реституцията и разбиването на селското стопанство на хиляди малки части. Приватизацията бе направена по един порочен начин, допълни още той. Трябва да признаем, че 80-90% от хората имат усещането за несправедливия социален характер на прехода. Те са ограбени от прехода, заяви държавният глава. Самият той бе приятно изненадан от възникналата по време на дискусията тема за кризата в ценностната система на обществото. Някои от ценностите останаха на ниво декларации, отбеляза Първанов и заяви, че институциите не могат да бъдат безучастни в процеса на утвърждаване на ценностите. Процесът на разслоение на българското общество все повече се задълбочава, а средна класа не успя да бъде формирана в средноевропейския си вид. Стигнахме до извращаване на изконната идея на българите за родолюбие, заяви държавният глава. Той посочи, че една от парламентарно представените партии у нас следва политиката си на отрицание на различните по етнос и религия хора или по други белези.
Според президента идеята за силната ръка идва тогава, когато има интелектуална слабост, когато има слабост на управленската визия. „Има хора, които ако ги оставиш да действат на полето на управлението тогава, когато трябва да докажат управленски, професионални качества, са безпомощни. И затова няма нищо по-естествено от това те да търсят сблъсъка, да търсят конфликта, да търсят скандала“, посочи още той. По време на криза трябва да се търси ресурс за повече потребление. “Много по-лесно е да нищим поредния доклад на ДАНС, в който, уви няма нищо”, обясни Първанов. Той изтъкна, че в България от началото на прехода има разработени 200 стратегии, но няма единна стратегия в дългосрочния смисъл на думата. Много по-трудно се управлява и се взимат антикризистни мерки, когато няма такава стратегия. Това може да го прави всяко едно служебно правителство. В обществото има дефицит на работещи идеи, заяви той. Държавният глава отбеляза, че през първите 10 и повече години от началото на прехода идеологията на партиите се е развивала само на базата на отношение към миналото. Размиха се тотално разликите между ляво и дясно и то не на декларативно ниво. Няма да водя повече закъснелите битки по миналото на моето поколение, каза още Първанов. Студентите предложиха банките да отпускат ниско лихвени кредити за подпомагане на предприемачите, а президентът Георги Първанов им обеща , ако успеят да убедят банковите институции да направят подобно нещо да ги номинира за Нобелова награда. Въпросът е кой ще е ключовия приоритет на страната ни: енергетиката е ресурс, в който стоим най-добре и можем да реализираме проекти, които да дадат хляб на много български граждани, обясни още президентът. Самият той не вярва в тезата, че през пролетта на 2010 България ще излезе от кризата и ще започне да се рестартира. “Рестартът зависи от това, което ще заложим в политиките сега”. Президентът изтъкна, че след като икономическият му доклад получи политическа оценка, квалифицираща ни сякаш ние работим в обратната посока, сега чакаме да се случи нещо, то обаче не се случва. Според него едни от основните проблеми на страната ни през годините на прехода е липсата на приемственост. Една от най-сериозните причини за липсата на административен капацитет в страната е, че принципът на назначаване винаги е бил партиен и клиенталистки. От началото на прехода до днес партията спечелила изборите гледа да уреди апарата си, изтъкна той. Има хора, за които конфликтът е хранителна среда на политиката, добави Първанов. Според държавния глава промените в изборното законодателство трябва да се правят поне година преди датата на провеждане на съответните избори. Нездравословно е за парламента да се формират коалиции непосредствено преди вота на гражданите, смята още той. Той подчерта, че нито веднъж не е налагал вето самоцелно и че тази система работи. Не е редно държавният глава да се обръща към парламента за разрешение да насрочи референдум, заяви той. Според Първанов фактът, че президентът е избран с толкова гласове, колкото и Народното събрание е достатъчно за инициирането на референдум. Президентът Георги Първанов и ректорът на УНСС проф. Борислав Борисов предложиха днешната кръгла маса да стане традиционна.

/БГНЕС/

Станете почитател на Класа