Възкресение Христово отразява християнската вяра във възкресението на праведниците в един по-хубав свят. На този празник християнската религия чества връщането на Исус Христос към живота.

Великден е!

Възкресение Христово, Великден е най-големият празник за православните християни, наричан Празник на всички празници.
Възкресението на Исус Христос е най-великото събитие в историята на човешкия род.

В християнската религия на Великден се чества възкръсването на Исус Христос. То е на третия ден, след като Христос е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. След това Иисус Христос се явява на Мария Магдалена, а после и на апостолите.

И ето в полунощ от отворените царски врати се понася песнопението: "Воскресение Твое, Христе Спасе...". Песнопението се усилва, укрепва, вратите се отварят, раздвижват се хоругви, и кръстната процесия минава през храма. Процесията обикаля около църквата и се спира пред портите. Гръмва пасхалният тропар:

"Христос възкръсна от мъртвите,
като със смърт смъртта потъпка
и на тия, които са в гробовете, живот дарува.
Христос воскресе!
Воистину воскресе!"

В евангелските текстове често се споменава, че приживе Исус Христос нееднократно предсказвал разпъването си на кръста и Възкресението си след три дни.

Възкресение Христово отразява християнската вяра във възкресението на праведниците в един по-хубав свят. На този празник християнската религия чества връщането на Исус Христос към живота.
Когато на третия ден след погребението му Мария Магдалена отива с други жени в гробницата, за да намаже тялото на Исус с благовонни масла, каквато е била древноюдейската традиция, намира гробницата празна.
Събитията, свързани с Христовото възкресение, стават в дните около еврейския празник Пасха. Затова от самото начало честването на Великден е свързано с еврейската Пасха.

Как се определя датата на Великден?

Първият вселенски събор през 325 г. определя принципа, според който Великден се отбелязва в неделята след първото пълнолуние след пролетното равноденствие.

Разликата в деня за честване на католическия и православен Великден идва от това, че православните църкви честват Възкресение Христово и свързаните с него празници, като Цветница например, по стар стил, а не по нов. От това идват различните дати за отбелязване на празника от католици и православни. Обикновено католическият Великден е преди православния. Съществуват обаче години, в които честваме този празник на една и съща дата.

Какво се прави на Великден?
Великден се чества в продължение на 3 дни, а приготовленията за неговото отбелязване започват по време на Страстната седмица.

На Великден всички обличат нови дрехи. Играе се и първото хоро след Сирни Заговезни. То е буйно, весело и е израз на радостта на хората. Според народната традиция Великден символизира възкръсването на природата за нов живот, победата на пролетта над зимата.

Когато се срещат хората на улицата през следващите няколко седмици, християните продължават да се поздравяват с „Христос Възкресе!“, „Воистина Воскресе!“. С този поздрав те се поздравяват до Петдесетница, когато се е родила Христовата църква.

Яйца за Великден
Яйцата за Великден са една от основните характеристики на християнските празници, защото напомнят за възкресението на Христос. Според преданието, когато Мария Магдалена отишла в Рим да се срещне с императора, тя му подарила яйце, обагрено с червено – символ на кръвта на Христос. Така се поставило началото на обичаят на Великден християните да си подаряват боядисано в червено яйце.

Яйцето е ярък символ за Великден. Както от него се ражда пиле така и ние със силата на Христовото възкресение, ще отхвърлим от тялото си всичко тленно и ще възкръснем за друг, висш и безсмъртен живот.

В България по традиция яйцата се боядисват на Велики четвъртък или Велика Събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Освен в други цветове, яйцата могат да се боядисват и украсяват с различни орнаменти.

Още след полунощ на Великденската служба в двора на храма, хората си подаряват боядисаните яйца, чукат се с тях, след което ги изяждат. Вярва се, че този, на когото яйцето се окаже борец, ще бъде най-здрав през годината.

На Великден сутринта с червеното яйце се прави кръстче по челата на децата, а след това и на останалите членове семейство. Това яйце се слага на видно място в дома, където ще подмени миналогодишното, донесло здраве, благополучие и късмет. Ако се постави червено яйце в стаята на децата, те по-малко боледуват.

На следващата сутрин хората отново ходят на черква и след това се събират семейно у дома. Младите обикновено отиват на гости при родителите си или при своите кръстници.

На Великден имен ден празнуват всички, носещи имената: Величко, Величка, Велико, Велик, Велика, Велко, Велимир, Велимира, Паска и Паскал.

Трапеза за Великден

Традициите за Великден в България повеляват на празничната трапеза да присъстват ястия от агнешко месо, великденски хляб, украсен с венец от тесто и червени яйца, козунаци, много салати с пресни зеленчуци, червено вино и др. Червените яйца са символ на христовата мъченическа кръв, а козунакът е символ на агнеца божий – Христос. Всъщност той е един заместител на великденските обредни хлябове, които са приготвяли нашите майки и баби. В миналото те са се приготвяли в съботата на Великата седмица от стопанката на къщата или най-възрастната жена в дома. Днес тази традиция е изместена от козунаците за Великден.

На трапезата за Великден важен символ е печеното агне, което олицетворява Иисус представен в християнската традиция като божий агнец. То се свързва с неговата смърт, тъй като е принесено в жертва в деня на Възкресение Христово.

Свежата зелена салата е най-честият и традиционен избор при салатите за празничната трапеза, именно защото се съчетава най-добре с варените яйца.