Къде изчезнаха всичките секретарки и помощен персонал? Може би ще кажете, че са станали жертва на автоматизацията. Това, което беше останало от техните работни места, беше възложено на външни изпълнители, можете да добавите.
Ще бъдете прави, разбира се, но само наполовина. Защото и нещо друго се случи с този вид работа. Тя беше преразпределена към всички останали, пише колумнистката на Financial Times Сара О‘Конър.
Все повече организации преминават към софтуерен модел на „самообслужване“, при който отделните служители трябва сами да боравят с неща като пътувания, човешки ресурси, разходи и доставки. Компаниите, които продават тези системи, казват, че спестяват пари и „овластяват“ работниците.
Критиците се оплакват, че това трупа повече задачи на хора, чието време би било по-добре изразходвано за работата, за която са наети. Авторът Крейг Ламбърт го нарича пример за „работа в сянка“ на работното място, която „просто се прикача към задълженията на хората без тяхното съгласие или понякога дори тяхното знание“.
Спестяванията от съкращаването на помощния персонал са лесни за изчисляване от организациите, докато цената на загубената производителност сред останалата част от работната сила е трудна за измерване. Но това не означава, че трябва да бъде игнорирана.
Един консултант по обществено здравеопазване, който е нает от местна власт в Обединеното кралство, ми каза, че работата му сега включва цял набор от задачи - от снабдяване с IT оборудване за новите служители до публикуване на обяви за работа.
„Не се опитвам да твърдя, че това е „под нашето ниво“, то е важно и необходимо, но преди имахме добре осигурена бизнес поддръжка, администраторски позиции и такива в областта на човешките ресурси, които правеха всичко това – и то много добре“, споделя той. „Всеки час в тези странични дейности е извън това, за което сме се обучавали и за което ни се плаща добре.“
Не помага, когато самите системи отнемат време или са непроницаеми. „В нашата работа откриваме, че новите системи не се поддържат правилно с помощни функции и е трудно да се говори с някой, който може да помогне за преодоляване на препятствията“, казва един работник в голяма мултинационална компания.
„Стандартната мантра е „да поискаш хелп“, което твърде често може да доведе до писмен отговор, който не помага.“
Някои работници са толкова обезкуражени, че се опитват да възкресят старата система от специализиран помощен персонал за своя сметка. Знам за един човек, който предложил на младши служител да шернат тези разходи.
Трябва да се каже, че „самообслужването“ понякога работи добре. Много хора обичат да организират пътуванията си сами, например. А и сложните системи обикновено се подобряват с течение на времето.
Търпях проблем на служебния си телефон цяла вечност, защото смятах, че ще отнеме много време да го отстраня. Когато най-накрая се захванах с него, процесът беше фасулски и бях смутена, че съм отлагала толкова дълго.
Във всеки случай секретарките и помощният персонал няма да се върнат. От 30-те професии, които Бюрото по трудова статистика на САЩ прогнозира, че ще се свият най-бързо през следващото десетилетие, 10 са някакъв вид секретарска или административна работа.
Въпросът е дали следващата вълна от технологични промени може да облекчи „секретарския“ товар върху служителите. Аз съм оптимист.
Microsoft и Google разработват инструменти за изкуствен интелект за работното място, които обещават, че хората ще могат „да се съсредоточат повече върху текущата си задача“, както обявява Microsoft. Един инструмент ще напише протоколите от срещите, например - премахвайки администраторска работа, която никой не обича да върши. Изведнъж е възможно да си представим бъдеще, в което бихте могли да правите снимки на разписките си със своя телефон и да кажете на изкуствения интелект: „Моля, заведи разходите ми“.
Има една уговорка обаче. Автоматизацията не винаги премахва скучните части от работата на хората, оставяйки най-добрите неща недокоснати. През 19 век, например, икономиката на промишлеността „фокусира изобретенията не върху най-скучните или дори най-машинните работни места във фабриката, а върху най-сложните и най-скъпите“, пише Дениъл Т. Роджърс в „Работната етика в индустриална Америка“. Сложните движения на обущарите бяха автоматизирани бързо, например, като на хората им остана да подават материалите към машините.
Очевидно има голяма разлика между фабрика за обувки от 19-ти век и офис от 21-ви. И това, което се счита за забавление от един човек (писането, за мен), може да бъде тегаво за някой друг.
Но това е напомняне, че новите технологии могат да променят работата по непредвидими начини. Ако работниците искат да оформят бъдещето, те трябва да помислят добре сега какво всъщност искат от него.
Не искам изкуствен интелект да пише първите чернови на моите статии. Но бих се радвала да обработва разходите ми.
