България, дълги години смятана за нашия най-близък съюзник в Източна Европа, през последните месеци зарадва привържениците в Европейския съюз на "енергийната независимост" от Русия с редица въпросителни по отношение на съвместните с Русия проекти, коментира РИА "Новости".
Новото правителство на Бойко Борисов скоро след победата на изборите през юли тази година на оглавяваната от самия Борисов прозападна партия ГЕРБ взе курс на "ревизия" на договорите с Русия, сключени от предишния кабинет. Ще припомним, че предишното правителство на България, оглавявано от социалиста Сергей Станишев, дълги години живял в Русия, виждаше в контактите си с руските енергитици ключ за решаването на стоящите пред страната проблеми. Въпреки това идващите от София сигнали говорят затова, че прагматизмът в действията на българския кабинет все пак ще вземат връх и проточилата си пауза ще приключи с възобновяването на трите важни проекти, свързващи Русия и България. По-голяма яснота ще има, вероятно, утре /18 септември/, когато в София ще пристигне руският министър на енергетиката Сергей Шматко. Какви са тези три проекта? Първият и най-важен - това е проектът "Южен поток", имащ за цел да достави природен газ от Русия за пазарите на ЕС по нов тръбопровод, заобикалящ най-проблемната за Русия транзитна страна - Украйна. Този проект, осъществяван съвместно от "Газпром" и италианския енергиен гигант ЕНИ, по думите на руския премиер Владимир Путин, има за цел да нареди България сред ключовите енергийни центрове в региона. Спонсорираният от ЕС и САЩ проект "Набуко", в който България също участва като транзитна страна, се конкурира с "Южен поток" от гледна точка на руските газови компании или чиновниците в ЕС, но за българските национални интереси тук няма никаква алтернатива. Предишният премиер Станишев, президентът на страната Георги Първанов, а и съратници на днешния премиер многократно са заявявали, че с удоволствие биха видели и "Набуко", и "Южен поток" в България. Възможна ли е промяна на тази политика при новия български премиер Борисов? "Отговорът на този въпрос - почти еднозначно "не", промяна в стратегическата линия за "Южен поток" няма да има", коментира тази ситуация заместник-главният редактор на българския вестник "Дума" Георги Георгиев. "Ако вие внимателно се вгледате в текста на разговора на нашия премиер с Владимир Путин на 1 септември в Гданск, в този разговор Борисов ясно казва, че "Южен поток" ще се строи". Отказът от проекта би означавал отричане на българския премиер от собствените му думите, което е изключително рядко за него. Вторият руско-български проект - това е петролопроводът Бургас-Александруполис, наричан също "православен" петролопровод, тъй като преминава през територията на най-големите православни страни в региона. Междуправителственият договор между Русия, Гърция и България за неговото строителство беше подписан още през 2007 г. Предполага се, че този тръбопровод ще се превърне в достойна алтернатива на вече функциониращия петролопровод Баку-Джейхан, също имащ за цел да транспортира нефт от черноморско-каспийския регион за страните от Южна и Централна Европа. Ще припомним, че навремето Баку-Джейхан струва доста скъпо на западните компании, а по дължина на тръбата и време за доставка той явно губи от 280-километровия Бургас-Александруполис. И накрая, третият проект - изграждането на АЕЦ в Белене от "Атомстройпроект". Търгът за строителството руската компания спечели още през 2006 г., изпреварвайки "Уестигхауз" и други западни конкуренти. Целта- построяването на два блока по 1000 мегавата. През последните седмици българската страна се жалваше многократно от високата цена на проекта. Уви, времената, когато СССР строяха подобни станции в рамките на "братската помощ" почти даром, наистина са отминали. Едно време руските атомни специалисти са построили в Българи няколко обекта, включително АЕЦ в Козлодуй, затворена през 2002 г. по искане на ЕС /вероятно се има предвид затварянето на първите 4 блока на централата - бел.ред./. В тази връзка руската страна вече понесе определени загуби, тъй като на затворената станция не можеш да продадеш нито резервно оборудване, нито гориво. Затова ръководителят на "Росатом" Сергей Кириенко, също замиващ за България в близките дни, най-вероятно ще бъде принуден да настоява за цена, която не се различава много от тази, която първоначално е била заложена в проекта /минимум 4 милиарда долара/. Впрочем за България играта си струва. Ако погледнем енергийната стратегия на България, приета преди няколко години назад, страната към 2016 г. ще потребява допълнителни 2 хиляди мегавата електроенергия. Те могат да бъдат произведени само от АЕЦ "Белене" - други варианти няма.
Автор на анализа "Руски министри в България: снемане на въпросите" е наблюдателят на РИА "Новости" Дмитрий Бабич.

/БГНЕС/