Азотният протоксид, който се получава при разпръскване на азотни торове и при някои индустриални производства, вече е признат за най-разрушително действащия върху озоновия слой на планетата газ, отделян в резултат на човешка дейност. Това незавидно първенство той ще запази през XXI век, показва американско проучване, за което съобщава сп. "Сайънс".
Значителното намаляване на хлорофлуоровъглеродите (CFC) през последните двадесет години е голям успех за опазването на околната среда, но азотният протоксид, отделян при дейността на човека, сега става най-големият враг на озоновия слой, се подчертава в доклада, подготвен от изследователската лаборатория за Земята на Федералната агенция за океаните и атмосферата. Макар разрушителната роля на азотния протоксид да е известна от десетилетия, новото проучване установява за пръв път неговото въздействие като използва същите показатели както за CFC и другите хлориди унищожители на озона. Протоколът от Монреал от 1987 г. дава възможност за контролиране на емисиите и на производството на CFC и други вещества, унищожаващи озоновия слой. Но международният договор изключва отделяните нитратни оксиди като азотния протоксид, който става основният газ, отделян в резултат на човешката дейност, унищожаващ озоновия слой, се посочва в изследването. Озоновият слой защищава растителността, животните и хората срещу фаталното въздействие от прекомерно излагане на ултравиолетовите лъчи на слънцето. Азотният протоксид е също така много по-мощен газ с парниково действие от СО2. Следователно намаляването на неговите емисии в атмосферата ще се отрази благотворно върху запазването на озоновия слой и в борбата срещу климатичното затопляне, категорични са авторите на проучването. Освен при разпръскването по полята на изкуствена тор азотен протоксид се отделя от торта от животните, преработването на водите и изгарянето на биомаса. Зъболекарите го използват за местна упойка. В природата той се произвежда от бактерии, живеещи в почвата и океаните. Смята се, че една трета от отделяния в атмосферата азотен продоксид идва от човешката дейност.

/БГНЕС/