Формулата за добрия политик е ясна още от времето на Конфуций: Умни мъже на отговорни постове – няма друго. И тогава е било така и сега трябва да бъде по същия начин. Нямало е далавера и дребни сметчици. Това е рецептата! Това казва пред БГНЕС доц. д-р Емануел Мутафов, директор на Института за изследване на изкуствата към БАН, с когото говорим за Андрей Ляпчев.

В сградата на Института, който той ръководи днес, преди близо век е живял един от тези умни мъже на отговорен пост, когото историята помни като човекът, дал стабилност на България. Андрей Ляпчев – българин роден в Ресен, който получава европейско образование и заради своите качества стига до поста министър-председател на страната. На този пост работи за благото на всички и дори и след смъртта си е завещал това, което е имал на БАН - на знанието и напредъка. Сградата е в самия център на София на метри от Софийския университет. Тя е дарена през 1933 г. Домът, в който е живял бележитият политик, обаче днес има нужда от благодетели. Въпреки усилията, които полага ръководството, парите, които успява да отдели, са за частични ремонти и освежаване и не са достатъчни. Пълен ремонт не е правен от десетилетия, а всяка крачка в тази къща е пропита с история и разказва за времената на държавника, под чието управление страната ни е на едно от първите места на Балканите по икономически показатели. Времена, в които един не толкова известен днес политик тогава е успял с мъдрост, знание "со кротце, со благо..." да управлява така, че средният годишен доход на българина е бил един от най-високите на Балканите. България тогава има на Балканите най-сериозната комуникационна система – пътища, телефони. Въобще една истинска европейска държава, за която ние носталгично трябва да мечтаем тепърва, разказва доц. д-р Емануел Мутафов.

Домът....историята и бюрото, на което са мислени 2 държавни заема...

Сградата, в която Ляпчев прекарва последни 10 години от живота си, е купена от него през 1923 г. Преди смъртта си завещава цялото си имущество на БАН ведно с дълговете си към банките – доказателство, че не се е облагодетелствал от поста си. А днес близо век по-късно тук все още се минава през мраморната настилка на входа, прекрачвана от Ляпчев, неговите министри и цялата софийска бохема от онова време. Вижда се гостната, в която днес правят всичко възможно да съхранят с духа на 30-те години на XX в. Едното помещение пази автентична от времето на Ляпчев камина, стените са украсени с портрети, които пресъздават епохата. Дори и заседателната зала днес е маса - реликва от онова време. В тази стая има и запазена и автентична кахлена печка. Те са били характерни за богатските домове от 20-те и 30-те години на миналия век в София. Тук модерните времена напомнят за себе си с монитора, на който се правят презентациите на заседанията, провеждани сега на това място. В помещение пряко свързано с гостната преди е стоял роялът на жената на премиера – Констанца Ляпчева. Сега там пак има пиано, което не е автентичното й, но от Института имат амбицията в гостната отново да звучи музика, както е било преди близо век.

Дървената стълба води към втория етаж на къщата. И тя е автентична – такава, каквито е била от времето на премиера. Стълбите се нуждаят от една по-сериозна реставрация, макар от Института от време на време да ги боядисват. В прехода по стълбите до втория етаж на стените днес са поставени портретите на директорите на Института – изключителни имена и интелектуалци не само в българския, но и европейския живот.

А на втория етаж се намира и най-голямото съкровище от времето на Ляпчев. В малкия, но само като площ, директорски кабинет е бюрото на бележития българин. Политиците ни от миналото са били далеч по-скромни, но обратнопропорционално на това са вършили далеч по-велики дела, казва доц. Мутафов. Той споделя, че на това бюро именно е мислено и са писани документите, свързани с бежанския заем от 1926 г. и стабилизационния заем през 1928 г. "В началото на века един велик българин като Андрей Ляпчев също е бил пред дилемата дали да заеме пари от Обществено на народите (днес ООН) или не, за да стабилизира България. Страната ни е била в период след война, в друга ситуация с огромен бежански поток от откъснатите територии", обяснява доц. Мутафов. На това бюро са взети изключително важни решения, които довеждат страната до изключителен стабилитет, до водещо място на Балканите. "И това е една от прозаичните причини в учебниците по история да има само няколко реда за Андрей Ляпчев, тъй като писаното за по-новата история е свързано предимно с пикантерия и тъй като периодът на неговото управление се асоциира с възход и стабилизация в управлението на страната, затова нямаме много данни", разказва той. Доц. Мутафов също работи на това бюро и сам признава, че това е изключителна отговорност и не се чувства много добре, тъй като съзнава какви по-важни дела са вършени на него. Когато разговаря с хора, предпочита да сяда другаде – за да го гледа, за да му подсказва, че трябва да бъде по същия начин отговорен и разумен. Бюрото на Ляпчев сменило много собственици допреди да се върне тук и споделило съдбата на фотьойла срещу него. Той също оригинално е принадлежал на къщата на Андрей Ляпчев, но допреди няколко години е бил в Института по литература при БАН. Там установяват каква е неговата история и го даряват, за да се върне там, където му е мястото. В кабинета има и портрет на самия Андрей Ляпчев - изключително качествено направен от художника Борис Митов. Музикална кутия от края XIX в. също допълва духа на времето, макар и да има нужда от реставрация, за да засвири и макар за нея да не са сигурни, че е принадлежала на Ляпчев.

Борба за спасение на историята, домът на Ляпчев има нужда днес от благодетели...

Всъщност цялото каре около района на бившата сладкарница "Пролет" е на БАН, след като през 1933 г. Андрей Ляпчев завещава цялото си имущество на Академията. За съжаление обаче, парите, които могат да бъдат отпускани централизирано или са минимални или въобще липсват. От Института се опитват със собствени сили да спасяват части от къщата, ремонтирайки ги, но на парче и по-малко през няколко години. Два месеца след като застава начело на Института през м. октомври 2014 г. доц. Мутафов решава да разчистят първия етаж от ненужни библиотечни рафтове, стари хранилища. Така става възможно учените да се събират на партера. Тук имат идея да превърнат т. нар. "Гостната на Ляпчев" в пространство, което да се отдава под наем за представяне на книги, да се правят камерни концерти, за беседи, събрания. А с евентуалните приходи от това да продължат да спасяват къщата. "Макар формално да не е паметник на културата, тя е една много важна част от историята на София и на нацията. Тъй като тук е живял един великан", казва доц. Мутафов. Ученият подчертава, че Андрей Ляпчев е българин, който има изключителна роля за утвърждаването на България като независима държава на Балканите, за ориентирането й към западните сили. Той стопля отношенията и насочва външната ни политика предимно към Италия. В качеството си на един от строителите на съвременното ни отечество Ляпчев поставя подписа си под важни документи за страната – т. нар. Солунско примирие за края на Първата световна война – много тежко решение, което успява поне да не допусне чуждестранни войски на наша територия. Роденият в Ресен, днес в Македония, българин е бил забележителен патриот. Историята го помни като изключителна личност, едновременно активна в политиката като част от Демократическата партия и много скромен човек. Андрей Ляпчев е управник, който води страната към вътрешен мир и стопанско възстановяване. Той либерализира политическия живот на страната: по негово време се легализира забранената до тогава Комунистическата партия, като така успява да контролира радикализиращото се работническо движение след 1923 г. Макар и отявлен антикомунист, дава амнистия на около 7000 души – политически затворници. Самият той преди това, заради политическото противопоставяне у нас, също е бил в затвор, припомня доц. Мутафов. За съжаление, обикновеният българин свързва Ляпчев единствено и само с прочутата му фраза: "со кротце, со благо...", което донякъде принизява изключителните му заслуги, казва директорът на Института на БАН. Икономиката на страната ни е стабилизирана именно благодарение на неговите заслуги. Ляпчев набляга върху индустриализацията на страната, което е изключително прогресивно за Балканите от 30-те години на ХХ в. Смъртта го настига след неуспешна операция, заради рака, който го мъчи. Последните дни от живота си Андрей Ляпчев прекарва именно в сградата на ул. "Кракра". След като умира атестат за почитта към него от съвременниците му е огромно множество софиянци, което се събира пред дома му и го изпраща до гробищата.

Търсят се родолюбиви българи....

Гостната на Ляпчев може да се използва вече, тя е освежена, но има много други помещения, които трябва и могат да бъдат ремонтирани. Ръководството на Института планира след освежаване да използва помещение на първия етаж като зала камерни концерти, кинопрожекции, беседи по тази тема. "Търсим родолюбиви българи, които биха помогнали, било то с материали, било с труд, за спасяването на тази къща и за предаването й на поколенията", споделя доц. Мутафов. Терасата - пред кабинета например - има теч от години, който сваля вода и влага в долното помещение, там е била библиотеката на сектор "Музика". От влагата обаче се появили гъби и трябвало да изхвърлят около 30 % от книгите, които са събирани десетилетия наред, а библиотеката се налага да преместят в друга сграда в по-нови помещения. Самата къща също има нужда от освежаване, намеси на различни места. Сред тях дори и покривът и навесът, както и таваните. Засега са успели със собствени икономии да съберат средства и след трети март е предвиден ремонт в едно от помещенията – за да се заздрави т. нар. кара таван.

Историята не забравя големите и тези, които са отдали живота си и делото си за България. Дали ние обаче ги помним и дали ще позволим на тези след нас да ги помнят?! Дали не трябва да се сещаме за тях не само преди празниците, може би има какво още да научим от историята...."со кротце и со благо" без разделение за доброто на България.