Дянков ме излъга. Имахме план със Световна банка, който предвиждаше преструктуриране на БДЖ за 2 години, но Дянков не го подписа.
Това заяви Ивайло Московски, министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията пред Нова телевизия, а по-късно и пред БНР по повод протестите в последно време срещу съкращаване на жп линии и тежкото състояние на БДЖ.
Според него по време на предишния кабинет на ГЕРБ той и финансовият министър Симеон Дянков две години работили със Световната банка по план за преструктуриране на железниците. Този план включвал съкращения, но и подобряване на състоянието.
"Тогава уговорката ми беше със Симеон Дянков като финансов министър, който може да подпише този договор със Световната банка, аз превантивно да направя реформи, които бяха заложени там – непопулярните реформи", каза министърът. Тези реформи включвали съкращения, намаляване на съставите, включително и продаване на "Товарни превози". Самият Московски не извършвал това с особено голямо желание. "Ако някой си мисли, че е много хубаво, се лъже", каза министърът.
"Договорът беше готов на бюрото на Симеон Дянков", заяви Московски. Финансовият му колега обаче до последно отказвал да го подпише, а накрая заявил, че така предвидените средства щели да му направят прекалено голям дефицит. "От всичко съгласувано с ЕК и Световната банка направихме само лошите неща", подчерта Московски.
"Това няма да го повторя повече. Ако някой иска само да реже, да съкращава, това е непродуктивно", заяви транспортният министър. Според него, такива мерки в краткосрочен план може да доведат до някакъв резултат, но не и в дългосрочен. "Аз не бих си позволил да продължа да правя само непопулярни мерки", призна Московски.
Той подчерта, че е предупредил и парламентарната комисия по транспорта преди приемането на бюджета, че ако остане в този формат бюджетът за железниците – специално за БДЖ, ще се случи това, което сега се случва.
"Аз не мога да обвинявам колегите в БДЖ, тъй като гледат на база финансови показатели - най-нискоефективните и губещи влакове на практика отпадат от списъка за субсидиране. Затова се стигна и до напрежение в няколко региона в страната", обясни Московски.
За да функционира нормално компанията, паралелно по едно и също време трябва да се случват няколко неща. Трябва да се обслужват задълженията към кредиторите, да има санитарен минимум на ремонтите, тъй като подвижният състав е 30-40 години стар. За да гарантира поне минимална безопасност на хората трябва да има единствено санитарен минимум от поне 25 млн. лева обем на ремонти в обем на текуща година. Това през изминалата година не е направено и затова не са компенсирани 40 млн. лева. Те е трябвало да се поберат в същия този обем и за да се поберат в този обем средства не са извършили ремонти за 25 млн. лева, а са оставили компанията на оперативна загуба от 15 млн. лева", каза Московски.
