Всички заедно да бъдем. България е доста разделена, разцепена, защо Калофер да не бъде единен както сме били. Това кметът на подбалканския град Румен Стоянов.
Тази вечер Калофер се готви да нагази в ледените води на Тунджа рано сутринта на Йордановден. В механата на кмета по традиция се събират хора отвсякъде – местни и гости. Всички заедно "загряват", пеят песни и рецитират стиховете на Ботев. Освен Богоявление, на 6-ти януари Калофер чества 166 години от рождението на Христо Ботев.
Тази година обаче е различна. Причината е не в това, че празникът се пада в понеделник и хората се подготвят за работния ден. Не е и заради това, че няма да узнаем името на най-малкия участник в хорото, който ще вземе богоявленския кръст и ще го предаде на свещеника. Неговото име ще стане ясно, когато хорото навлезе във водата.
Тази година празникът е по-тих, а лицата на калоферци угрижени. Минути след полунощ тъпаните в механата не се чуват, гайдите мълчат. Камината пука, верните калоферци са седнали на трапезата. Разказват легенди за Калифер войвода. Приказките обаче все се завъртат около темата за разединението, което от миналата година тегне на местните. Едните калоферци пазят традициите, а част от съгражданите им клонят към модернизация и комерсиализация. Едните казват, че медиите са прекалено популяризирали традицията, идват хора от други места, пеят други песни и подвикват. Хората се сърдят, че в реката влизат и мъже без калоферските фанели. А тук такава е традицията. Само в Калофер се шият гимените фанели. Другаде няма такова нещо. Гименият плат се тъче само в града на Ботев. Той е специален, защото самият плат е тесен – 30-40 до 50 сантиметра ширина, варира в най-различни разцветки – синьо, бежово. Пази и не пропуска вода най-вече.
"Мъжкото хоро е необичайно събитие за нас, чу се името на града и аз съм казал – и сам да остана, аз ще бъдат тук, това си е в града", каза още кметът Стоянов. "Нека всички ревностно да пазят традициите на града, но оставяйки традициите на чужди хора, обичаят няма да бъде същият. Така се обезличаваме", заяви още Румен Стоянов.
"Ние, калоферци, въобще нямаме нужда от разцепление. В реката няма политици, няма никакво значение кой какъв е. Той идва и с присъствието си изразява това чувство, което го е завладяло, за да бъде там", каза още кметът Стоянов. "В реката е като на война – всеки държи рамото на другия", допълни той.