Най-после се намери министър на образованието, който в прав текст да каже, че децата ни са умни, но ние ги превръщаме в глупаци, защото не умеем да им поставяме адекватни изисквания. Тоест побъркваме ги в желанието си да ги направим прекалено образовани! Оказва се, че до 4-ти клас българчетата са образовани на нивото на първите 5–6 страни от цял свят. И изведнъж в 8-и отиват в графата на необразованите. Защото вече не се изисква от тях да четат текстове, а да проявяват високоинтелектуална интерпретация и разбиране. Сякаш са завършили университет! И всички сме наясно че това се прави по възможно най-объркания и претенциозен начин. С мъгляви учебни планове и програми, обемисти и скъпи учебници, скучни до безумие, недомислени и неизпипани начини на оценяване. Децата ни биват обучавани да пишат трансформиращи преразкази, да се пънат над мъгляви теми за есета. Да задълбават в претенциозни литературни анализи. Вместо да прочетат една хубава книга и простичко да я преразкажат на чист български език с добър правопис! Наистина е крайно време учениците да бъдат разтоварени от обема на учебния материал, като се акцентира на интерактивното, диалогично образование. Да се надяваме, че тия добри идеи ще намерят място в новия закон за училищното образование. Ако наистина доживеем да го видим черно на бяло!