Какво се случи на срещата на Зеленски и европейските лидери в Белия дом с Тръмп? Отговор на този въпрос дава Димитър Гърдев, депутат от ИТН и председател на Комисията по европейски въпроси в парламента, в интервю за Явор Дачков и подкаста “Гласове”.
- Самото присъствие на някои европейските лидери срещата в Белия дом е успех, тъй като те бяха напълно изолирани. Това са възможностите на Европа в момента. Не можем да очакваме невероятни постижения, след като самите европейски държави - не всички - се поставиха в това положение. Те имаха изключително преимущество. Миналите осем години, преди началото на войната, на масата на преговорите срещу Путин бяха само те, нямаше нито един американски или британски представител. Още от Майдана, когато бяха подписани споразуменията през февруари 2014 г., там стоят подписите на Валтер Щайнмайер, сега президент на Федералната република, там бяха подписите на Оланд, после под споразумението “Минск 1”, на Макрон под “Минск 2”, на Меркел - под тези две големи споразумения. Руският президент говореше само с европейските лидери. Къде бяха Съединените щати? Съединените щати бяха долу на площада. Но за това, че Европа в момента е на другата позиция, даже в коридора на преговорите, са си виновни само те. Изпуснаха момента да регулират най-големия европейски въпрос - въпросът за войната на Европейския континент. Това е най-голямата война след Втората световна война и тези хора, които изброих с конкретни имена, можеха да предотвратят войната. Ако имаха собствени предложения, споразумения, дори в горещата фаза на войната, както видяхме, че Турция има предложение за регулиране на конфликта, Индия има, Китай, ООН има предложение. Видяхме и предложението на Доналд Тръмп. Но европейското предложение изведнъж изчезна.
- Когато стъпи в длъжност Доналд Тръмп, имаше известно колебание кой ще бъде неговият човек в Европа. Тогава най-големият конкурент беше Джорджа Мелони. И наистина Италия, като много по-голяма държава от западната зона, една от държавите основателки, имаше по-голяма тежест. Сега виждаме, че Мелони седи в коридора, наредена на опашката заедно с Мерц и Макрон, докато Орбан получи този жест. Самият факт, че той е фаворизиран от американския президент, ясно показва, че той ще работи активно с него и в бъдеще.
- Ще се върна малко назад. Когато Украйна обявява независимост и впоследствие се водят много тежки преговори с държавите, които са били в състава на СССР и на чиято територия са разположени тежките балистични ракети с ядрено оръжие - Казахстан, Украйна, тогава имнно в Будапеща е подписан този меморандум, в който държавите-гаранти са САЩ, Великобритания, Руската федерация и в който се казва, че Украйна доброволно трябва да предаде ядрените си бойни глави и тежките междуконтинентални ракети SS-18 “Satan”, най-тежката ракета и в момента. Президентът Кучма беше директор на завода, който я разработваше. Същевременно Украйна получава гаранции за сигурност от тези три държави, като потвърждава своя безядрен статут. В момента, в който започна горещата фаза и войната, извадиха този договор и се оказа, че всъщност САЩ и Великобритания не са го ратифицирали, защото по него трябваше да дават много пари. Така че не можаха да стъпят върху него. Но той даваше гаранция и на Русия, и на Украйна, даваше гаранция от Великобритания и САЩ. Ако срещата бъде проведена в Будапеща, това ще бъде сигнал, че тук вече ще има друг договор, в който наистина да има гаранции, които да намалят безпокойството на основните държави - на Украйна, Руската федерация, но и на Европа също.
- Срещата Тръмп-Путин бе плод на постигнатите от преговорните екипи договорености. Нямаше как там да има някакво шумно “Уау!”: американският президент не може да подписва от името на друга държава - Украйна, договор, който да сложи край на войната. Всъщност в Аляска се видя, че целите са много по-високи, отколкото спиране на огъня, а именно изготвянето на пълномащабно мирно споразумение, което, както самият Доналд Тръмп заяви, да не бъде за две-три години, а да има траен характер. Украйна е присъствала на обсъждането на това споразумение, но съвсем естествено американският президент не може да го подпише от името на Украйна. Затова впоследствие много бързо видяхме срещите на Зеленски в Белия дом, на европейските лидери, които отидоха там, за да го подкрепят, за да не бъде абсолютно уязвим след предишната среща с американската администрация и скандалите там. Два-три дни след това, вече има готовност за тристранна между Владимир Путин, Володимир Зеленски и Доналд Тръмп. Ето ги резултатите, които са следствия от договорката в Аляска.
- Изключително тежки са условията и за двете страни. Доналд Тръмп каза “Ако всяка една от страните си тръгне леко недоволна, това означава, че сделката е добра. Това е старата максима в дипломацията, когато знаеш, че нещо си отстъпил, но и нещо си получил, тогава всеки един получава удовлетворение, защото е много важно как ще бъде представено това решение, да не го наричаме сделка, и в Украйна, и в Русия, как ще бъде представено, както се казваше “и на армията, и на народа”. Жертвите са огромни, армията е изнесла цялата война, народът също. И всяко едно малко отстъпление на общества, които са нагнетявани в продължение на години с пропаганда, с всички форми на агитация, за да бъдат настървени да се включат активно в тази война, може да разклати самата власт и в Украйна, и в Русия.
- Най-голямата заплаха за Владимир Путин в момента не е либералната му опозиция, тя е измерима - видя се на толкова избори, че не могат да минат 1,3%. Но какво видяхме във войната в Украйна? Най-голямата заплаха всъщност са крайните националисти. Метеж от най-близкия му човек - Пригожин и цялата “Вагнер” тръгна срещу Кремъл. Да не забравяме и героя от съпротивата след Майдана - Гиркин, който всъщност оглави бунта на Донецк и Луганск, той отбраняваше Славянск, отиде там и директно ги организира. Само заради няколко поста в интернет - четиригодишна действителна присъда. Суровикин - главнокомандващият, който беше извикан от Сирия, когато се видя, че войната затъва, и той стабилизира фронта. Той реално организира така отбраната, че украинската армия не успя в лятната си контраофанзива, подготвена толкова старателно. Суровикин също беше махнат и никой не знае къде е. Командващият 58-ма армия ген. Попов, който отбраняваше Крим, изключително популярен, също с присъда по неясни обвинения. Много интересно, че както го осъдиха по тези обвинения, така и го наградиха - също неясно защо. Но неговото желание да отиде като доброволец на фронта категорично беше отхвърлено именно заради изключителната му популярност. Неговата позивна е “Спартак”, той наричаше собствената си армия “Гладиаторите”. Тези хора, които са били на фронта и са видели истината, са най-голямата заплаха, разправят се с тях абсолютно безжалостно и затова най-голямата заплаха за властта в Кремъл е именно какво ще се случи след края на войната, когато се върнат демобилизираните части и техните командири започнат да разказват за истината и дали тези отстъпки са съотносими с дадените жертви.
- Украйна е мултиетническа държава, там имаме много голямо българско малцинство - 250-300 хил. души. Тези наши сънародници трябва да получат защита, тя трябва да бъде гарантирана от легитимна власт, с която може българското външно министерство и държавата България да поеме ангажименти и да изисква запазване на всички техни права. Затова България държи на държавността в Украйна, на стабилизирането на държавата. За нас, за държавите, граничещи с Украйна, разпадът е изключително неприятен. Много по-различно изглежда тази война за нас, отколкото за държави на 2000-2500 км от конфликта.
- Украйна беше поводът за срещата Путин-Тръмп. Украйна беше плашилото - това не го казвам с ирония, наистина беше така. Тази война показа, че може да ескалира и да се стигне, първо, до паневропейска война, а след това до световна война. Много голям риск, защото въпросът беше само на политическо решение. Това беше поводът за тази среща и естествено, че не е единствената ѝ тема. Както споменах, Украйна е отработена от преговорните екипи, това е конкретика. Но стратегическите въпроси, общата константа на отношенията винаги са в прерогативите на най-високото ниво - на президентите. Там вече няма конкретика, има интерпретация. Затова Украйна беше отиграна на тази среща в Аляска, тя беше отработена, беше въпрос на “да - не”. Така че останалите два часа са били по други теми. Интересно какво са обсъждали тези хора и за какво са се споразумели и защо беше отменена пресконференцията, реално имаше само изявления. Беше отменен обядът. Станало е нещо в бърз порядък. Основният въпрос е бил решен и оттам нататък бързо трябва да се закрие, но има категорично индикации за това, че срещата е продължила по другите две теми.
- Още на първата среща в Рияд Украйна беше трета точка - официално всеки може да го види в комюникето. Първата точка е международната сигурност, нова система за сигурност. Международната система се градеше на няколко основни договора и всички те бяха анулирани - Договорът за противоракетната отбрана, Договорът за ракетите със среден и малък обсег, Договорът за ограничените въоръжени сили в Европа, остана Договорът за стратегическите настъпателни въоръжения. И затова първа точка от дневния ред на Русия и САЩ е нова система за стратегическа сигурност. Ние сме на предела на пълен разпад на системата за международна сигурност и затова този въпрос е първа точка.
- Втора точка беше икономиката, а именно съвместно разработване и допускане на американски компании и съвместни джойнт венчър компании с Руската федерация, основно в полярната зона на Арктика. Какво има там? Там са 30% от залежите на газ, около 17% на петрол, това са само разузнатите залежи към момента. Около 37 от 40 най-редки метали. Никой не знае какво още има там. Тук разбираме защо президентът Тръмп толкова много настоява Канада и Гренландия да влязат едва ли не като щати, защото САЩ граничат с Арктика само с Аляска. Само това е земята, която дава възможност за достъп до тези ресурси. Ако включи Канада и Гренландия, вече Руската федерация и американските компании си разделят наполовина тези огромни ресурси. Това ще промени енергийната карта на света. Това е най-малкият път на земята между САЩ и Русия. Вследствие на глобалното затопляне Северният морски път е отворен целогодишно. Неслучайно Путин каза на Тръмп “Здравей, съседе!”. Така че всеки един от тях има много голям интерес да си поделят Арктика. Руските компании, за да излязат от изолацията, да достигнат до най-големия пазар на света - САЩ. Същевременно САЩ да излязат от тази постоянна, от времето на Никсън, зависимост от Близкия изток, Саудитска Арабия, от арабския свят, от Израел, палестинския конфликт, от войната в Иран и останалите неща, свързани с най-големия източник за доставки. Всеки един има какво да предложи. Америка може да предложи технологии за добиване на тези ресурси. Какво може да предложи Русия, освен концесиите? Тя може да предложи най-големия флот ледоразбивачи на земята. САЩ имат четири, Русия има 12, сред тях няколко с атомни реактори.
- Къде е Китай? Китай заяви, че иска много активно да участва в разработването на Арктика със свои финансирания и компании. Сега в момента го няма на тази среща в Аляска. Тази война показа няколко неща. Показа, че Русия не може да разчита на Китай в пълен мащаб. Показа, че Китай гледа собствения си интерес. Показа, че те са готови да купуват с огромен апетит руските газ и нефт на минимални цени, но не са готови да разширят газопреносната и нефтопреносната мрежа на Русия до собствената си държава. Виждайки, че Русия е притисната в ъгъла с тази война, китайското ръководство поставяше въпроса, че те трябва да го изградят със собствените са пари, а всъщност пазарът е техен. Русия видя, че Китай играе своя игра. Докато Северна Корея даде всичко - 700 хил. снаряда за една година, войници, които участваха във връщането на превзетите територии, които девет месеца държаха украинските сили в Курска област.
