Ще може ли Брюксел да отнема спестяванията на българите, след като страната се присъедини към Еврозоната? Ще контролират ли парите на хората чрез дигиталното евро?
България е все по-близо до влизането в Еврозоната - очаква се страната да приеме общата европейска валута в началото на следващата година. В същото време атаките срещу еврото стават все повече.
Екипът за проверка на фактите на ДВ и Българската редакция провериха някои от твърденията.
Твърдение: Евродепутатката от "Възраждане" Рада Лайкова заяви в интервю за YouTube канала на Мартин Карбовски, че в ЕП се обсъжда "да има срок за годност на изхарчването на парите ни". След това Европейската комисия ще може да ги присвои, твърди Лайкова.
Проверка на фактите: Невярно
Видеоклипът събира над 1,8 милиона гледания във Фейсбук страницата на Карбовски и десетки хиляди в YouTube канала му
. Споделян е многократно и в други страници.
Евродепутатката от "Възраждане" Рада Лайкова разпространява дезинформация за евротоСнимка: Facebook
В него Лайкова твърди, че европейските институции могат да отнемат спестяванията на хората, инвестиционните или пенсионните им фондове и да ги използват по свое усмотрение - например за инвестиции в отбранителната индустрия. "Активно се обсъжда", че ЕС един вид ще конфискува парите на хората, ако не ги изхарчат в определен срок - според нея този срок е до шест месеца след постъпването им по сметката.
Не, Брюксел няма да отнеме парите на българите
Това твърдение не е вярно. Свързано е с две различни и несвързани помежду си инициативи на Брюксел. На първо място ЕК обяви, че ще инвестира 800 милиарда евро във въоръжаването на Съюза на фона на заплахата от Русия и промените в американската външна политика.
В същото време Европейската комисия прие през март и стратегия за създаването на Съюз за спестяванията и инвестициите
. Такъв се планира от години, но доскоро планът беше да се казва Съюз на капиталовите пазари. С този съюз ЕС иска да улесни инвестициите - чрез хармонизиране на законодателството и общи възможности между държавите членки. Наративът, че ЕС може да "открадне" частните спестявания на хората, набира популярност и в други държави, както показа проверка на екипа на ДВ от края на март месец.
"Гражданите на ЕС се радват и ще продължат да се радват на пълната свобода да инвестират въз основа на личния си избор: те винаги ще имат пълен контрол върху това къде искат да държат и разпределят парите си", заяви говорителят на Европейската комисия Олоф Гил в отговор на запитване на ДВ.
Европейските институции не могат да получат достъп до частните банкови сметки, спестявания или пенсионен фонд на гражданите. Органите на реда могат да получат само информация за трансакциите в дадена сметка и то само ако човекът, чиято е сметката, е извършил престъпление. Всъщност истината е тъкмо обратната на това, което твърди Лайкова - спестяванията на хората в ЕС са защитени дори срещу потенциален колапс на банката, където се намират. Спестявания в размер до 100 000 евро подлежат на компенсация при подобен случай.
ЕС не разполага с правомощията произволно да отнема или конфискува частни спестявания, а действа в рамките на правна рамка, която защитава индивидуалните права на собственост - например член 17
(ЕСПЧ).
Лайкова обвързва твърденията си с потенциалното въвеждане и на дигитално (или цифрово) евро. Евродепутатката твърди, че то ще позволи на институциите да оказват контрол над парите на хората.
Това също не е вярно. ЕС описва дигиталното евро като цифрова алтернатива на парите в брой
- това не означава, че банкнотите и монетите ще изчезнат. Напротив - Европейската централна банка гарантира, че дигиталното евро ще може по всяко време да се обмени за съответната сума в брой.
В друго видео Лайкова говори за
"програмиране на парите ни" и твърди, че Европейската комисия ще може да контролира кога, къде и за какво харчим парите си. Нищо от това не е вярно. Т.нар. "програмирани пари" са например ваучери за храна, които имат срок на годност и могат да се използват само за определени продукти и в определени магазини. Цифровата валута няма да е такава. Теоретично такива ограничения биха могли да бъдат въведени за нея, но такива практики се прилагат само в извънредни ситуации. Освен това, както вече отбелязахме, дигиталните пари няма да елиминират парите в брой.
Твърдение: Ако влезем в Еврозоната, това няма да се случи по настоящия обменен курс от 1,95583, твърди лидерът на "Възраждане
" Костадин Костадинов.
Проверка на фактите: Невярно
Обменният курс на българския лев към еврото е фиксиран през валутния борд - той е 1.95583 лева за 1 евро. През октомври 2022 година беше приет закон, в който е описано, че България ще влезе в Еврозоната при обменен курс
. В него също ясно е упоменато, че обменният курс ще остане същият, какъвто е бил досега.
На теория настоящите членове на еврозоната са онези, които определят какъв ще е обменният курс при влизане на нова държава в общата европейска валута
от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 345 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и член 1 от Протокол № 1 към Европейския съд по правата на човека от 1.95583 лева за 1 евро. През лятото на 2024 беше приет още един закон, който уточнява спецификите по преминаването от лева към евро . След като парламентът в София е взел решение, че ще направи промяната само при условие, че курсът се запази същият обаче, едва ли изобщо ще има дискусия за промяната му.
Костадин Костадинов твърди, че влизането в Еврозоната няма да стане на фиксирания към еврото
курс от валтуния бордСнимка: X
Вече има прецедент за ситуацията, в която се намира България по отношение на Еврозоната. Няколко други държави вече приеха еврото, след като преди това националната им валута е била прикрепена към него с фиксиран обменен курс. Естония беше в идентична позиция на България - естонската крона беше прикрепена първо към германската марка, а след това към еврото с фиксиран курс. Латвия и Литва също имаха фиксиран курс към еврото, преди да приемат общата валута. И трите държави направиха промяната при фиксирания курс, който са ползвали по-рано.
Защо тези твърдения са толкова популярни в България?
Част от причините, поради които тези твърдения набират скорост, е сравнително ниската медийна грамотност в страната, казва Ралица Ковачева - изследовател на дезинформацията и преподавател по журналистика в Софийския университет. Само 31% от хората в страната имат поне основни дигитални умения, което е под средното за ЕС ниво от 54%, според проучване на Евробарометър от 2023 година, посветено на цифровото десетилетие.
"Всички тези неща плашат хората и затова те биват експлоатирани", обяснява Ковачева. "От друга страна, този разказ за цифровото евро е много силно насърчаван от Кремъл", допълва тя.
Дезинформацията срещу еврото е ключова част от общите антиевропейски и антизападни наративи, подхранвани от проруските говорители в българското общество. "Анализи" за цифровата валута на руския пропаганден сайт "Фонд за стратегическа култура " продължават да си пробиват път в български онлайн медии като сайта Pogled.info, както показва изследване на българската платформа за проверка на фактите Factcheck.bg и дезинформация. Руското външно министерство посочва фонда като един от своите партньори.
Текстовете в Pogled.info често са преведени и адаптирани от материали на "Фонда за стратегическа култура". Уебсайтът е определен от Държавния департамент на САЩ като един от стълбовете на руската пропаганда.
Кампанията за дезинформация срещу еврозоната е силно повлияна от руските разкази. Идеята е да се посее недоверие в българското общество и всичко, свързано с Брюксел, да се представи като негативно. Общата валута е лесна мишена на тези кампании. "Всяка потенциална атака срещу "европейските елити", които според теорията на конспирацията винаги се опитват да контролират и ограбват хората, се вписва добре в антиевропейската пропаганда", заключава експертът Ралица Ковачева.
