Нещо става в този сякаш вече наистина прокълнат свят, нещо, което май наистина не се е случвало преди – цинизмът и простащината в техните най-високи и публични проявления бележат своя връх. Можехме да го забележим на родна почва – и неслучайно: все пак сме страната, провидяла своя народопсихологически архетип в лицето на литературния такъв – на бай Ганю, разбира се.
Само че това пришествие вече е видно и в глобален план – поне от повторния избор на Тръмп насам. И ето ви го политическия шебек (съжалявам, но просто няма как да се изразя по-меко и по-дипломатично), в цял ръст и в цялата му примитивна прелест: той, видите ли, разговарял с Путин, за да договори най-сетне въжделения мир и да спре продължаващата три години война в сърцето на Европа.
Разговарял как? Като бизнесмен с бизнесмен, разбира се. Като посредник, който договаря мира като търговска сделка, от която трябва да има интерес, за да направи Америка отново велика. Параметрите на сделката не са известни, разбира се, по тях тепърва трябва да се преговаря, но изходните позиции вече са известни – не от думите на Тръмп, а от тези на неговия военен министър Пийт Хегсет, който се появи пред Контактната група по въпросите на отбраната на Украйна в централата на НАТО в Брюксел, за да заяви, че е „нереалистично“ Украйна да се върне към международно признатите си граници отпреди руската инвазия през 2014 г. Забележете: става дума за страна, чиято териториална цялост е гарантирана от САЩ с меморандума, подписан в Будапеща през 1994 година! И за да бъдем точни: първа прилика между преговарящите страни: и за Тръмп, и за Путин международните договори не означават нищо.
Как тогава ще бъде сключен въпросният мир? Според Хегсет той може да се базира само върху „реалистична оценка на бойното поле“. Следователно: кой каквото превзел – превзел, кой каквото си заплюл с референдуми, претендиращи и за още незавзети територии от четири области на Украйна – и те са си негови; а за останалото… ще видим. Ще видим, защото, както заяви Тръмп, може скоро украинците да станат руснаци – кой знае? И защо не, след като в окупираните територии някои вече са станали – примерно пред лицето на следната дилема: или получаваш руски паспорт и ставаш редови руски гражданин, или биваш изхвърлен от дома си и върви където щеш.
Тези думи впрочем много ясно говорят за едно: че от страна на Америка в лицето на нейния президент се декларира отказ от справедливост и отказ от установените принципи, регулиращи международните отношения, още преди да започнат самите преговори. Тези откази декларират едно: че никой не се и кани да прави разлика между добро и зло – и че кой е агресор и кой е жертва е второстепенен и маловажен проблем. Преговорите не целят възстановяване на справедливост; като отговорност за извършените военни престъпления, разбира се, няма да бъде търсена – а и няма как да бъде търсена, след като на агресора вече му е дадено предимство, което е отказано на жертвата. Следователно върховният принцип, който ръководи преговарящите страни, е не силата на правото, а правото на силния. И това е още един признак, по който Тръмп и Путин са духовни близнаци.
А как ще бъде гарантиран евентуалният мир? Вече мога да си представя как рижият шебек се възправя и се бие в гърдите: о, господа, тук бъркате, ние сме посредниците, които договарят мира, но за неговото спазване вие трябва да отговаряте, като издържате войски на украинска територия и възстановявате разрушената Украйна. Мирът е скъпо нещо, за неговата поддръжка трябват пари, прочее бръкнете се за онези пет процента, предназначени за оръжие, ако искате изобщо да го има! Тъй де, кой беше казал, че мирът е война… или пък беше, че войната е мир? Все едно!
Но, разбира се, единственият възможен вариант да бъде гарантиран бъдещият мир – а именно Украйна да стане член на НАТО, се отхвърля безусловно, тъй като „САЩ не вярват, че членството на Украйна в НАТО е реалистичен резултат от договорено уреждане“. С други думи – най-важното условие, фигуриращо в исканията на Путин за прекратяване на войната, е предварително прието. И ако по някакъв начин мирът все пак трябва да бъде гарантиран, то това трябва да стане чрез войски, които не трябва да бъдат част от НАТО и не трябва да бъдат „в рамките на чл. 5“. Освен всичко друго – оказа се, че „строгите стратегически реалности не позволяват на Съединените американски щати да се съсредоточат основно върху сигурността на Европа“. Всичко това на фона на наскоро оповестените данни, че Москва се подготвя за по-мащабна агресия в Европа. Толкова за евроатлантическата солидарност. Мир на праха ѝ.
Следствията от всичко това? Най-общо казано: бастисване на световните стратегии за мир и сигурност, валидни досега. Още един признак, по който Тръмп и Путин са практически неразличими: отказ от солидарността, дори когато тя се основава на цивилизационни признаци, отстоявани срещу новите варвари – в лицето на множащите се и укрепващи авторитарни режими и открити деспотии. Отказ от нравствени признаци и ценности, върху които се градят отношенията между хората. Въвеждане на Златния телец като световен Бог, и налагане на всеобщ принцип на човешкото битие: всичко е за продан.
И тъй като всичко е за продан, Украйна беше предадена – като съдбата ѝ беше поета от някакви обездушени преговорни екипи, които дори не се интересуват от мнението на украинците, тъй като за тях то не е важно – важно е кой говори от позицията на силата. Иначе казано, световните сметки се уреждат така, както бяха уредени след Първата световна война от системата от Версайските договори, чрез които бяха посети драконовите зъби за Втората световна война. Но и донякъде по принципите на Мюнхенското споразумение от 1938 г., както много точно посочи бившият премиер на Швеция Карл Билд, което се превърна в символ на политиките за умиротворяване на агресора.
Наистина е странно как все още никой не си е задал следния въпрос: тъй като е съвсем очевидно, че преговорите за мир в Украйна между Тръмп и Путин са проиграни предварително и Украйна е предадена – въпреки всички гаранции на Запада, че ще бъде подкрепяна, докато е нужно, за какво изобщо трябва да се водят преговори? Може просто двамата световни шебеци да си стиснат лапите и да си я поделят – както някога Хитлер и Сталин си поделиха Полша. Още повече че, както изтъкна Тръмп – всяка подкрепа си има цена. И назова тази за Украйна – към петстотин милиарда долара, платими под предоставяне на правото за бъдещо добиване на редки полезни изкопаеми на нейна територия. Цинизмът на това предложение е наистина потресаващ, но както гледам – май никой не се впечатли особено. А може би и няма основание за потрес, защото е време да се запитаме – а има ли всъщност двама преговарящи, или от многото прилики помежду си те са се превърнели в един: мистър Тръмпутин. И както беше казал Деян Кюранов в една скорошна петиция – май не ни остава нищо друго освен да станем анти-тръмпутиновци – и да спасяваме нормалността, доколкото все още е останало някакво пространство за нея.
