Правен спор в Българската народна банка повдига нови въпроси относно възможна политическа намеса в централните банки на Европейския съюз.

 

 

 

Андрей Гюров е бил на длъжност заместник управител, ръководещ управление „Емисионно“ в централната банка на страната-кандидатка за еврозоната от юли 2023 г. до юни 2024 г., когато е отстранен без заплащане от Управителния съвет на БНБ. Информацията за отстраняването е оскъдна. Но сега Гюров нарушава мълчанието и аргументира позицията си в интервю за „Central Banking“.

 

Управлението на Гюров е отговорно за поддържането на пълно валутно покритие на българския лев, както и за въпросите, свързани с паричното обращение, икономическите изследвания, анализи, банковото преструктуриране и контрола на риска. Ако беше останал на своята позиция за пълния шестгодишен мандат, Гюров щеше да контролира въвеждането на еврото в България. Страната оперира с валутен борд от 1997 г., когато левът беше първоначално обвързан с германската марка, а сега с валутата на евросистемата.

 

В свой доклад за конвергенцията от юни 2024 г. Европейската централна банка казва, че България е постигнала значителни успехи в изпълнението на критериите за съответствие, но страната ще трябва да въведе структурни реформи, за да постигне „дългосрочно устойчиво съответствие“.

 

Един от ключовите елементи за съответствие в еврозоната е независимостта на централната банка, която сега потенциално е поставена под въпрос, след като през юни Комисията срещу корупция в страната обяви Гюров за „несъвместим“ с поста му.

Гюров води две съдебни битки: едната срещу твърденията на антикорупционната комисия, а другата – срещу решението на управителния съвет на БНБ да го отстрани от позицията му.

 

Банкер, учен, политик, подуправител

 

Гюров получава бакалавърските си дипломи от Софийския университет и Щатския университет Труман в Мисури, а PhD по банково, корпоративно и финансово право и право на ценните книжа защитава в Университета във Виена.
Гюров работи като кредитен анализатор в САЩ, преди да се присъедини към вече несъществуващата австрийска кредитна институция Österreichische Volksbanken. След това преподава в Американския университет в България, преди да се присъедини към „Продължаваме промяната“ – българска политическа партия, която води кампания за „реформиране на институционалния пейзаж, регулаторите, [борбата с] корупцията и съдебните реформи», казва Гюров през 2023 г. пред "Central Banking“.

 

През 2020 г. България се присъединява към европейския Банков съюз. Преди да стане активен участник в политиката, през 2022 г., Гюров предлага кандидатурата си за управител на централната банка на страната. „С опита ми на реформатор и професионалния ми академичен опит в тази област, профилът ми изглеждаше подходящ за промените, които бяха необходими в централната банка по онова време“, казва той.

 

„Предвид политическите промени, пред които бяхме изправени заради войната [в Украйна], енергийната криза и положението с инфлацията, аз трябваше да поема някои важни функции в партията“ Андрей Гюров

Промените включват запазването на независимостта на централната банка, работа като силен регулатор и въвеждане на организационните промени, необходими за присъединяването към еврозоната – по-специално в съответния отдел, който той щеше да ръководи впоследствие.

„Присъединяването към Банковия съюз и последващото влизане в еврозоната е много важен период и аз чувствах, че имам с какво да допринеса“, добавя Гюров.

 

 

Една от „основните цели“ на коалиционното правителство, в което участваше „Продължаваме промяната“, беше пълното интегриране в Европейския съюз. Но след като избухна войната в Украйна, четирипартийната коалиция започна да се разпада, тъй като две от партиите „възприеха различна геополитическа ориентация относно подкрепата за Украйна и подкрепата за влизането в еврозоната“, казва Гюров.

 

Към април 2022 г. напрежението прави невъзможно оцеляването на правителството за пълния му четиригодишен мандат, а поради липсата на силен парламент то не може да назначи нов управителен съвет на Българската народна банка. Гюров оттегля кандидатурата си, независимо че си е гарантирал „подкрепата на целия спектър на българския парламент“, по думите му.

 

През 2023 г. Гюров влиза в политиката, заемайки малко преди изборите висок пост в „Продължаваме промяната“. „Винаги съм виждал себе си по-скоро в професионалната сфера, отколкото в професионалната политика, но предвид трудните политически предизвикателства, пред които войната ни изправи, енергийната криза и положението с инфлацията, аз трябваше да заема някои важни позиции в партията“, казва той.

 

Изборите през април 2023 г. първоначално не довеждат до вероятността ПП да влезе в управлението, но след известни политически сътресения четирите водещи партии правят широка коалиция, включваща „Продължаваме промяната“, „Граждани за европейско развитие на България“ (ГЕРБ) – „Съюз на демократичните сили“ (СДС) и „Демократична България“.

Междувременно Гюров е избран, заедно с Петър Чобанов, за подуправител, присъединявайки се към Радослав Миленков, който е избран през 2019 година. Управителят Димитър Радев е преизбран за втори мандат, след като мандатът му изтича през 2021 година.

 

Гюров разказва, че е подал оставка от поста си в „Продължаваме промяната“, когато е бил назначен за подуправител през юли 2023 година. Това е законово изискване, наложено спрямо Българската народна банка. Той казва, че е продължил да поддържа дистанцирани отношения с всички институции и че не е бил в активна комуникация с партията.

„В България големите политически партии избират в институциите хора, които са близки до техния начин на мислене“, каза пред нас политическият анализатор Ивайло Николов, който е работил като съветник на управителя на централната банка между 2009 и 2023 години. Българските коментатори виждат управителя Радев като центристка фигура, която се ползва с подкрепата на партия ГЕРБ, а Чобанов – като представител на „Движението за права и свободи“, което печели подкрепата си от етническите малцинства.

 

Според Николов, назначаването на Гюров е било част от преговорния процес между големите партии. „Ако трябва да сме обективни, Гюров беше много изтъкната политическа фигура и той никога не успя да се отърси от чисто политическия си имидж“, заявява Николов.

 

Доста добра работа

 

„Мисля, че вършехме много добра работа [в управление „Емисионно“], каза Гюров пред "Central Banking“. Той описа отношенията с колегите си от управителния съвет на БНБ като „професионални“.

Управителният съвет е съставен от седем членове. Управителят и четиримата му предложени подуправители се избират от националния парламент за шестгодишен мандат. Останалите трима се назначават от президента на страната.

Гюров казва, че е създал в повереното му управление „професионална среда, в която хората са стимулирани да дават най-доброто от себе си и са подкрепяни в усилията си“. Погледът му остава насочен към целта на България да се присъедини към еврозоната, по думите му „това е като Рубикон за Българската народна банка“.

 

„Сътрудничеството и взаимодействието между членовете на управителния съвет далеч не са перфектни.“ Ивайло Николов, политически анализатор

 

Отделът на Гюров „функционираше перфектно, независимо от личностите начело“, каза Стив Ханке, професор по приложна икономика в университета „Джонс Хопкинс“ и бивш главен съветник на българския президент Петър Стоянов. Ханке помага и асистира за създаването на валутния борд в България през 1997 година. Той казва, че оттогава „наблюдава страната отблизо“.

 

Но Николов казва, че избирането на Гюров за БНБ „довежда от самото начало до напрежение в банката, което е отражение на политиката извън нея и на наследството от политическата принадлежност“.

 

„Множество пъти през последната година съм бил уведомяван, че сътрудничеството и взаимодействието между членовете на управителния съвет далеч не е перфектно“, каза Николов, който напуска банката преди избирането на Гюров. Това „отново е било свързано с политическо наследство“.

 

„Комуникацията и ежедневната работа [на управителния съвет] се влошаваше значително през последната година и през последните няколко месеца», каза Николов и добави, че «това съдебно дело няма да направи нещата по-добри».

Признаци на несъвместимостПрез октомври 2023 г. «определени десни проруски партии в парламента са подали сигнал до анти-корупционната комисия относно моята позиция като подуправител и възможния конфликт на интереси и несъвместимост», казва Гюров, имайки предвид «Възраждане».

 

По-късно същия месец Гюров е забелязан по време на събитие на «Продължаваме промяната» в родния му град Благоевград. Той казва, че впоследствие това е било разследвано от централната банка, при което е установено, че Гюров действително е напуснал изпълнителното бюро на ПП «от момента на назначаването си», а самата партия «по-късно през 2023 година».

В глава пета от Закона за БНБ се посочва кой може да бъде член на управителния съвет. Член «не може да бъде» лице, което е осъждано за престъпление или е обявено в несъстоятелност като едноличен собственик или неограничено отговорен съдружник в търговско дружество. Не може да бъде и лице, което е «било член на дружество, обявено в несъстоятелност две години преди назначаването му, или лице, което има връзки с търговско дружество или кооперация, с изключение на дружествата, в които самата централна банка има дялове.

 

Законът забранява също и заемането на позиции от роднини на управителния съвет до четвърта степен, както и на членове на политически партии.

 

Гюров твърди, че управителният съвет е «разследвал фактите» по обвиненията на партия „Възраждане“ веднага след внасянето им в Комисията за противодействие на корупцията на България и «е решил да не предприема [последващи действия] след сигналите». «Никога не съм се безпокоил за това, защото от правна гледна точка няма абсолютно никаква причина за моята несъвместимост», обяснява той.

 

Но антикорупционната комисия започва разследване – подуправителят ще чуе за него отново на 24 юни 2024 година.
„Комисията за противодействие на корупцията твърди, а управителният съвет приема твърдението за правилно, че вписването в публичния регистър е равносилно на упражняване на професионална дейност, което е много произволно и противоречиво тълкуване на закона.“ Андрей Гюров

 

Обвиненията на „Възраждане“ и на антикорупционната комисия според Гюров се основават на три точки.
Първата е, че Гюров е бил партньор с 2% дял в „Йонтех Инженеринг“ – компания, фокусирана в добива на метали. Втората е мениджърската му позиция в Голф клуб „Благоевград“ – организация с нестопанска цел, която има за цел популяризирането на спорта в родния му град. Третата е, че Гюров е бил член на борда на тинк-танк с нестопанска цел Институт за съвременни изследвания „Балкански-Паница“ (BPIAS).

 

Обвиненията не споменават появяването му на събитието на „Продължаваме промяната“ в Благоевград, казва Гюров.

 

Публичният регистър показва, че Гюров е продал дела си в „Йонтех Инженеринг“ на 23 ноември 2023 г., въпреки че не е бил „едноличен търговец, съдружник, управител, търговски пълномощник, търговски представител, ликвидатор или правоприемник в случай на несъстоятелност“ – роли, които Законът за централната банка счита за несъвместими с позицията на подуправител.

 

Продажбата се е състояла след заемането на длъжността на подуправител, но Гюров заявява, че е прехвърлил дела си „само за да е сигурен, че това няма да създаде някакви проблеми в бъдеще“.

Същият регистър показва, че той не е в борда на директорите на „Голф клуб Благоевград“ от 17 януари 2024 година. Но бизнес данните очевидно не са били актуализирани, защото „дружествата не са имали никаква дейност“, според Гюров. Той твърди, че се е оттеглил от позицията си в „Голф клуб Благоевград“ на 12 декември 2021 г., известие за което е било „своевременно получено“ от борда на организацията. За момента представители на „Голф клуб Благоевград“ не бяха открити за коментар.

 

Институтът „Балкански-Паница“ организира летни училища за млади учени и икономисти, разказа секретарят на института Георги Шарков пред „Central Banking“. Неговите членове участват „на доброволни начала“, без каквото и да е възнаграждение. Асоциацията е „замразена“ от 2020 г. и смята да възобнови дейността си от 2025 г., каза Шарков. Гюров съобщи, че е напуснал борда на „Балкански-Паница“ на 25 май 2022 година.

 

Шарков потвърди датата на напускането на Гюров, като допълни, че след 25 май 2022 г. Гюров „не е бил ангажиран и не е участвал в каквито и да е срещи и дейности на борда или на асоциацията."

 

„Никога не съм се ангажирал в други професионални дейности, докато бях подуправител“ Андрей Гюров

Към момента на написване на този материал публичният регистър показва, че Гюров е ангажиран с едно дружество, „Кеш Сървис Къмпани” AД – „акционерно дружество, собственост на Българска народна банка“ и на други търговски банки. Дейността му е насочена към намаляване на „разходите за обслужване на паричния цикъл“.

Гюров казва, че антикорупционната комисия изгражда целия си казус върху данни от публичния регистър, без да се свърже с него или с което и да е от въпросните дружества. Комисията за противодействие на корупцията отказа да коментира случая.

„Това, което антикорупционната комисия твърди, и което управителният съвет като цяло приема за вярно, е, че вписването в търговския регистър е еквивалентно на участие в професионална дейност, което е много произволно и противоречиво тълкуване на закона“, казва Гюров.

 

Освен това БНБ постановява на своите управители и подуправители „да не се ангажират в никакви дейности, освен преподавателски“.

 

До края на 2023 г. Гюров е напуснал и двете НПО и е продал дяловете си.

„Дори и при тази свободна интерпретация, в момента на издаване на техния акт аз вече не съм нито едно от нещата, които те твърдят, така че те не могат да кажат, че вече не изпълнявам изискванията [да бъда подуправител]», добавя той.

 

Относно обвиненията в конфликт на интереси, според Гюров антикорупционната комисия не е успяла да намери основания за конфликт, тъй като не е имало дейности в полза на друга организация, а позицията на ЕЦБ е, че „конфликтът на интереси не е „непременно основание за освобождаване от длъжност“.

„Никога не съм се ангажирал в други професионални дейности, докато бях подуправител, защото вече бях напуснал и защото нямах време“, казва Гюров.

 

Боря се не за себе си, а за независимостта на банката?

 

През юни Комисията за противодействие на корупцията уведомява централната банка „за взетото от нея решение, с което установява несъвместимост по отношение на Гюров“. Подуправителят е отстранен и е принуден да излезе в неплатен отпуск.

Законът за БНБ гласи, че членовете на управителния съвет, с изключение на управителя, могат да бъдат освободени от длъжност само ако „вече не отговарят на условията, необходими за изпълнение на задълженията им“ или ако са „признати за виновни за сериозно нарушение“.

 

Източник, близък до управление „Емисионно“ на БНБ, съобщи на „Central Banking“, че „първото нещо“, което Гюров е направил след уведомяването си, е да се „заеме заедно със своите директори и генералния директор да осигури ежедневната работа на експертите да не бъде засегната и дейностите да бъдат организирани така, че работата да продължи както обикновено“.

 

„Вторият стълб беше прозрачността: решението веднага беше комуникирано с членовете на екипа съвсем открито от директорите, както и от самия господин Гюров“, допълва източникът.

 

„Бързината на решението за отстраняване на подуправителя не бива да бъде изненадваща, предвид политическото боричкане“ (Ивайло Николов, политически анализатор)

 

„Хората в централната банка са професионалисти на високо ниво, които веднага започнаха да анализират случая“, каза източникът ни, допълвайки, че служителите, с които е разговарял, „споделят мнението, че едва ли могат да се намерят основания [ако изобщо има такива] за такова решение, ако се съди по наличната публична информация."

"Това води до въпроса за действителните мотиви", казва служителят.

 

Като част от присъединяването към еврозоната, страните-членки на Европейския съюз трябва да изпълнят както правните, така и икономическите критерии за конвергенция. Един от тях е независимост на централната банка – това е и причината БНБ да транспонира устава на ЕЦБ и Евросистемата, в който е вписана независимостта на банката от "външна политическа и друга намеса", казва Гюров.

 

Според закона предсрочното освобождаване на член на управителния съвет на БНБ „трябва да бъде постановено с решение на управителния съвет“. След това членът може да обжалва решението през Върховния административен съд на Република България в седемдневен срок. След това законът дава на Съда четиринайсетдневен срок от получаването на жалбата, в който да предостави отговор.

 

Според Гюров, управителният съвет е решил да не разглежда основателността на твърденията на антикорупционната комисия. Вместо това, той е основал своето решение „изцяло върху административното решение на комисията“, оставяйки обсъждането на неговата несъвместимост „извън банката, в съда и в ръцете на антикорупционната комисия“.

 

Гюров каза, че разбира защо съветът е постъпил така – защото тогава отговорността за обяснението дали фактите са „верни или неверни“ пада върху съда, а не върху банката. Но той не може да се съгласи с решението на управителния съвет да постъпи по този начин.

 

„Опитах се да ги убедя [управителния съвет], като се опитах да представя ситуацията както от правен, така и от фактологичен ъгъл, така че да могат да вземет по-добро решение, но в крайна сметка те решиха да постъпят по този начин, защото им се стори най-сигурно", добавя Гюров.

 

Гюров обаче не е убеден, че централната банка е избрала най-сигурния вариант в средносрочна перспектива: „Това отваря врата за всякакви бъдещи опити за влияние върху управителния съвет, затова, според мен, аз не се опитвам да се боря за себе си, Андрей Гюров, а за независимостта на централната банка, което по ирония ще бъде от полза и за членовете на управителния съвет, които всъщност гласуваха за моето освобождаване“.

 

Източникът, близък до управление „Емисионно“ каза: „До преди освобождаването на господин Гюров, бих казал, че БНБ е независима от политическите сили. Сега, след този случай, който не мога да си обясня с рационални аргументи, бих казал, че най-малкото това повдига въпроси у мен. Да се надяваме – и аз виждам този случай като действителен тест за БНБ и за българската съдебна система [като цяло] – че независимостта на хартия ще бъде действително защитена и запазена.“

 

Според Гюров, някои членове на управителния съвет смятат, че решенията на Комисията не могат да бъдат обжалвани, което може би представлява друг проблем пред независимостта на банката. Той е уведомил управителния съвет, че обжалва постановлението на Комисията, съдия е допуснал делото и съдът вече е насрочил изслушване, но управителният съвет въпреки това е решил да процедира.

„Това бързане повдига въпроси“, казва Гюров. „Защо не изчакахме поне докато съдът каже дали актът е законен или не? Защо вървим напред толкова бързо?“

 

Николов обаче казва: „Експедитивността на решението за отстраняване на подуправителя не бива да е изненадваща, предвид политическите боричкания.“БНБ отказа да коментира същността на този казус, но подчерта: „БНБ стриктно прилага разпоредбите на Закона за БНБ, което, както се потвърждава от докладите за конвергенция на ЕЦБ и ЕК, е в съответствие с член 130 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Намирайки се в пълно съответствие със Закона, решението на БНБ беше прието единодушно.“

 

Централната банка добави още: „Основанията за предсрочното освобождаване на господин Гюров не се отнасят до упражняваните правомощия в рамките на мандата му като подуправител на БНБ, а имат връзка само с условията за първоначалното му назначаване за такъв и обстоятелствата, които е заявил пред Народното събрание на България в качеството му на назначаващ орган и пред Комисията за противодействие на корупцията като компетентен орган при установяване на несъответствие. За яснота – несъвместимостта, както е определена от българския Конституционен съд, е установена от закона забрана за съвместяване на определена публична длъжност с длъжности и дейности, свързани с частен интерес; всяка несъвестимост следва да бъде декларирана пред компетентния държавен орган преди заемане на публична длъжност и, ако е налице, следва да бъде отстранена в определен срок.

И накрая, но не на последно място, както е утвърдено от националния съд, Законът за БНБ предвижда надеждни общи правила за заместване в случай на отсъствие на подуправител.“

 

„Ще бъда много изненадан, ако той се върне [на поста си на подуправител]", казва Николов, допълвайки, че "репутационната щета ще бъде толкова голяма, че той няма да бъде в състояние да работи ефективно с управата".

Но Ханке има различна гледна точка: „Отстраняването на Гюров се основава на тясна техническа грешка и цялата работа не е нищо повече от буря в чаша вода, което на практика няма никаква връзка с БНБ.“

 

Слаба законова защита на подуправителите?

 

Съществува прецедент за правна защита на независимостта на управителите на националните централни банки при „политически мотивирани съдебни производства“, каза пред „Central Banking“ Рене Смитс, почетен професор по право, специализиращ в областта на правото на Европейския икономически и паричен съюз, банковото регулиране и устойчивите финанси в Амстердамския университет.

 

Но въпросите около защитата на управителите са различни от тези за подуправителите, подчертава Смитс.
Управителите се ползват с правна защита, когато действат в рамките на мандата си, така че националните съдилища или антикорупционите органи да не могат да им забранят да пътуват до Франкфурт, например. Подуправителите обаче не се ползват със същата защита, съгласно договорите на ЕС, обяснява той.

 

България не е част от Евросистемата, но нейната централна банка е в „близко сътрудничество“ с ЕЦБ за юриспруденциален надзор, което означава, че българските банки са под надзора на ЕЦБ, поради което „трябва да има интерес от страна на ЕЦБ“ да запази независимостта на подуправителя, добавя Смитс.

 

Политически гняв

 

Отстраняването на Гюров предизвиква множество коментари в политическата сфера. Депутат от ГЕРБ-СДС – две от партиите, които образуват коалиция с ПП през 2023 г., но след това се разпадат – злокобно коментира, че „трябва да сърбаш каквото си надробил“, допълвайки, че „въпросът явно е сериозен“.

 

Друг депутат от „Възраждане“ обвини Гюров, че е останал лидер на „Продължаваме промяната“ и управляващ член на НПО, което „произвежда продаваеми анализи [sic], тоест прави бизнес" - същите анализи, които се произвеждат «и от централната банка», което според него «поставя Гюров в положение на конфликтна интереси». Депутатът добави, че Гюров е бил в "управлението на компания за търговия с благородни метали".

 

Университетският професор от "Джонс Хопкинс" Ханке е пренебрежителен към българските политици. "Политическата класа в България е арогантна, невежа и корумпирана. Тя няма легитимност. По-малко от 30% от имащите право на глас ще гласуват за нея на 27 октомври. Това няма нищо общо с Българска народн банка, която оперира като валутен борд от юли 1997 г. и е правителствената институция, която се ползва с най-високо доверие в България", твърди Ханке.

 

В доклада си за конвергенцията от юли 2024 г. ЕЦБ заявява, че уставите на националните централни банки трябва да гарантират, че „управителите не се освобождават по причини, различни от посочените в член 14.2 от устава“, който постановява, че „управителят може да бъде освободен [...] само ако вече не отговаря на условията, необходими за изпълнение на задълженията му, или ако е виновен за сериозно нарушение".

Докладът за конвергенцията споменава "управители" в множествено число, което оставя известна степен на двусмисленост при тълкуването, докато в устава на Евросистемата "управител" се споменава само в единствено число.

 

Управителите от Евросистемата могат да отнасят случаите на своето преждевременно освобождаване към Съда на Европейския съюз, се казва в устава.

 

Целта на изискването на този член е да се предотврати органите, участващи в назначаването на управители, и по-специално на съответните правителства или парламент, да уволняват произволно управител“, се казва още в доклада за конвергенцията.

За тази цел от уставите трябва да бъдат премахнати „всякакви несъвместимости с основанията за освобождаване от длъжност, посочени в чл.14.2 от устава, или да пропуснат всяко споменаване на основания за освобождаване от длъжност“.

 

Комисията като „средство за политическо влияние“

 

По времето на освобождаването си Гюров казва, че решението е „незаконно и се основава на неверни факти, преднамерени интерпретации на закона и отказ от изясняване на обстоятелствата по случая“ – позиция, към която той се придържа и днес.
„Те не събраха никаква информация. Единственото нещо, което е направиха, беше да погледнат в публичния регистър на неправителствените организации и търговските фирми“, твърди той.

 

Затрудненията на България да сформира стабилно правителство продължават вече от години. Четирипартийната коалиция между ГЕРБ-СДС, ПП и ДБ се срина през март 2024 г. и някои постове не се размениха на ротационен принцип, както партиите първоначално бяха предложили. През юни българите отново отидоха до урните, за шести път от 2021 г. насам – и отново партиите не успяха да сформират жизнена управляваща коалиция. Назначени бяха нови избори за 27 октомври 2024 година.

 

Депутат от ПП казва по времето на отстраняването на Гюров, че подуправителят е бил първият в „списъка с потенциални служебни премиери“. Гюров е съгласен с тази позиция и допълва, че е бил „единственият с реформаторски опит в списъка“. „Ако се вгледате в докладите на анализаторите и в медийното отразяване, като цяло става ясно, че действията на Комисията са имали за цел да ме извадят от този списък“, казва Гюров.

 

Европейската комисия, отговаряща за разпределянето на пост-Ковид възстановителните фондове за държавите-членки на ЕС може би също има някои притеснения във връзка с българската Комисия за противодействие на корупцията.

 

„В даден момент приоритетите на банката започнаха да бъдат определяни от правителството, а не от централната банка“ Ивайло Николов, политически анализатор

 

В доклад от 2023 г. на ЕС се казва, че реформата на Комисията за борба с корупцията „все още трябва да бъде извършена като част от плана за възстановяване и устойчивост“, тъй като „ефективността на нейните разследвания и добрите резултати по отношение на наказателното преследване и окончателните присъди по дела за корупция по високите етажи на властта продължават да бъдат проблем“.

 

Въпреки че говорител на ЕК заяви пред „Central Banking“, че ЕК не е обвързала изрично въпроса за изплащането на средствата с реформата на атикорупционната комисия, тя е „спряла часовника, докато българските власти не предоставят исканата допълнителна информация, или докато не стане ясно, че информацията не може да бъде предоставена“. Изложените от ЕК планове включват „всеобхватни антикорупционни мерки“.

 

Вторият транш за България от фонда за възстановяване и устойчивост на блока възлиза на 653 милиона евро (708,7 милиона долара). Общият размер на плана за възстановяване и подпомагане възлиза на 6,185 милиарда евро, като 5,690 милиарда евро се състоят от безвъзмездни средства.

 

Гюров заяви, че ЕК е открила процедура за разследване на нарушение на законодателството на ЕС. Говорителят на ЕК отказа да коментира отделни случаи.

 

Петимата членове на антикорупционната комисия са с изтекъл мандат но, тъй като все още няма сфромирано ново правителство, не могат да бъдат назначени нови членове, обясни Гюров. Всеки член трябва да получи две трети от гласовете на правителството. Антикорупционната комисия отказа да коментира действията на ЕК, както и твърденията на Гюров.

ЕК беше обезпокоена от „продължителността на определени производства пред Върховния административен съд“, но тези опасения бяха отстранени, каза нейният говорител.

 

Гюров намира отговорностите си в банката за „много важни в този критичен момент преди присъединяването към еврозоната“, което остава негов фокус. Той остава „изцяло концентриран в работата си на подуправител“.
От 2020 г. насам България е имала само „едно или две редовни правителства, а не служебни кабинети, които не успяваха да изкарат мандатите си, но дори и преди тази нестабилност политическата намеса в институциите набираше сила“, включително и в централната банка, казва Николов.

 

Той добавя, че влиянието не е било директно, а фино – в някои случаи и не толкова фино – промяна на приоритети и предпочитания.

 

„Политиката, основана на правила, направи място за по-директен начин на упражняване на влияние“, казва той.
„В даден момент приоритетите на банката започнаха да бъдат определяни от правителството, а не от централната банка. Например, Банковият съюз. Централната банка в продължение на много години отстояваше позицията, че България не трябва да влиза в Банковия съюз, преди да влезе в еврозоната, а [трябва да влезе и в двете] едновременно. Правителството имаше същата позиция, след това я промени, а централната банка я възприе на готово“, казва Николов.

 

Сблъсък на два фронта

 

Откакто е изпратен в неплатен отпуск, Гюров води две съдебни битки: една срещу Комисията за противодействие на корупцията, в Административния съд в София, и друга – срещу управителния съвет на БНБ, във Върховния съд на България.

Според него решението на управителния съвет за освобождаването му няма законово основание. Това е така, защото според българското законодателство обжалването на акт има суспензивен (отлагателен) ефект – тоест, управителният съвет не може да използва констатациите на антикорупционната комисия, за да обоснове защо „вече не отговаря на условията, необходими за изпълнение на задълженията му“. Върховният държавен съд е сезирал Съда на Европейския съюз по делото.

 

Говорител на Съда на ЕС каза пред „Central Banking“, че делото е внесено в съда на 19 септември и се намира в предварителен процес на превод на документите, свързани с отстраняването на господин Гюров. „Не се съмнявам, че един безпристрастен, независим съд ще определи решението на управителния съвет като незаконно и ще ме възстанови на поста подуправител“, каза Гюров.

 

Той очаква, чв Европейският съд ще даде „конкретен отговор“ дали основанията за отстраняването му са били достатъчни, но според него Върховният съд задава „въпроси, които са много подвеждащи“.

„Ако никой, който е свързан с голф клуб или с тинк-танк не може да заема управленски позиции в централната банка, би имало купища свободни места в централните банки от Евросистемата“ (Писмо до Андрей Гюров от служител в Евросистемата)

 

Пред „Central Banking“ бяха показани писма, които изглежда са от ЕЦБ, и в които се изразява загриженост относно отстраняването на Гюров. В едно от тях се казва, че „въпросът се проучва внимателно и във всеки случай трябва да се потърси позицията на Съда на ЕС, за да се вземе правилното решение“. В друго, от председателя на ЕЦБ Кристин Лагард, се посочва, че „те следят внимателно ситуацията и обмислят действията си“, добавя Гюров.

Говорител на ЕЦБ каза, че централната банка на Евросистемата не се произнася по текущи съдебни производства, но не отрече съществуването на двете писма.

 

Гюров е получил подкрепа от няколко служители от централни банки на Евросистемата, изразена в писма, които „Central Banking“ видя. „Писаха ми неофициално, като казаха, че ако това са основания за отстраняване на подуправител, половината от управителите  в централните банки в Европа трябва да напуснат кабинетите си утре“, казва Гюров. „Ако никой, който е свързан с голф клуб или тинк-танк, не може да заема управленски позиции в централна банка, щеше да има много свободни места в централните банки от Евросистемата“, пише в едно от писмата.

 

„Лично аз не успявам да видя никаква несъвместимост“, пише в друго писмо.

Относно делото срещу антикорупционната комисия, Гюров казва, че съдията, допуснал делото, е поискал Комисията да „предостави дказателства, че Гюров е бил участник в професионални дейности“ в периода си като подуправител, защото „в информацията, изпратена до съда, няма доказателства и няма твърдения защо той е несъвместим“. На 14 октомври съдията подновява искането да бъдат представени доказателства за твърденията на Комисията, тъй като „те правят твърдения без никаква подкрепа“, казва Гюров. „По същество не виждам основания за отстраняването му от длъжност, тъй като нито една от дейностите/обвиненията, на които Комисията основава решението си, не е забранена от закона и не е посочена като основание за отстраняване“, казва източник, близък до управление „Емисионно“.

 

„В момента нямам планове за кариера, изцяло съм концентриран в работата си като подуправител“ Андрей Гюров

„Освен това Комисията все още не може да предостави доказателства в подкрепа на своите твърдения и от процедурна гледна точка решението на управителния съвет, взето преди да е излязло съдебното решение относно законосъобразността на констатациите на Комисията, е озадачаващо за мен“, добавя източникът.

Въпреки сегашната си битка срещу управителния съвет, Гюров остава отворен за връщане в БНБ, защото е мотивиран да наблюдава присъединяването на страната към еврозоната. Но това може и да е трудно, тъй като – независимо от отстраняването без възнаграждение – той няма право да поема професионална роля, различна от преподаване.

„При равни други условия това дело, независимо от изхода, не би трябвало да има благоприятен ефект върху присъединяването на страната към еврозоната – ще има съмнения относно институционалната структура“, смята Николов и добавя, че „това не са строги, числови критерии, а обща рамка и генерална готовност на страната [за еврото].

„Още докато аз бях там, имаше огромни проекти и стъпки за подготовка за интегриране в еврозоната и за вземане на решения на ниво еврозона, така че централната банка имаше много работа, за да стане част от паричната политика на ЕС – всичките отговорности са в рамките на този отдел“, допълва Николов. „В рамките на управление „Емисионно“ трябва да се изградят изцяло нови области, функции и капацитет“, обяснява той. В момента това управление оперира без ръководство, казва Гюров и разчита на професионализма на своя екип „да поддържа нещата в ход до завръщането му“.

 

Подуправителят на БНБ Миленков обаче съобщи през август пред местното издание „Факти“, че той оглавява управление „Емисионно“, заедно с управлението „Банков надзор“, за което отговаря.

 

„Ако сега нямаме действащ ръководител на този отдел, това политическо напрежение не е от полза за отдела, включително за готовността му за еврото и за ефективността на отдела“, смята Николов.

„Нямам планове за кариера в този момент, изцяло съм концентриран върху работата си като подуправител“, подчертава Гюров.

 

През септември годишната инфлация в България беше 1,5% - стойност, която е в рамките на критериите за съответствие за присъединяване към еврото. Гюров казва, че „ще има цял куп неща, които трябва да бъдат свършени и в този момент, от професионална гледна точка, това е моят фокус и върху това съм концентриран: да защитя независимостта на централната банка и да допринеса за тази много важна стъпка – присъединяването към еврозоната“.

 

Комисията за противодействие на корупцията в България, Върховният съд на Република България и „Продължаваме промяната“ не отговориха на поканата за коментар.

 

 

 

 Автор: Левент Короес ; Източник: centralbanking.com ; Превод: Екатерина Грънчарова