Заради кавички за Особата в една статия - тъмничен затвор
Преди петнайсетина години направих проучванията си за текста по-долу. Всички редактори от изданията, на които го предложих, се въсеха озадачено, а някои от тях се кикотеха. Но в крайна сметка не публикуваха текста. Разбираемо. Тогава Симеон Втори все още дърпаше прогнилите български конци и хората се страхуваха, че той може да се докачи от нападките срещу неговите първи царствени роднини. Пък имах и някои “благословии” по адрес на царете ни, които хич не са за четене. Не помогна и аргументът ми, че фактите са цитирани в съдебни документи. Едва през март 2016 г. в. “Дума” ги публикува.
Случайно сега попаднах на тях в архива си и ги прочетох отново, както се четат чужди материали. И сам себе си харесах, представете си. Каква битка са водили някои от първенците на българския дух, най-вече писатели, с цар Фердинанд, на когото услужливо се притичва на помощ “независимата” ни още тогава съдебна власт, за да го опази от политици и творци като Найчо Цанов, Тодор Влайков, Стоян Михайловски, Антон Страшимиров... За броени дни - може и да е световен рекорд - нашето Народно събрание приема документ, наречен “Закон за защита на особата”, следствените власти извършват проучванията си и след още няколко дни Стоян Михайловски е изправен в съдебната зала, за да отговаря за обидите, които е отправил към Царя ни, обвинявайки го в корупция.
И доста комично е понякога. Затова привлякох за компетентно мнение не друг, а храбрия войник Швейк. С неговата простота и категоричност той постави всичко на мястото му. И прави на пух и прах възторжените твърдения за демократичността на българското царско семейство, с която те са прославяни преди всичко от своите всеотдайни царедворци. И преди, и сега, като гледам какви хвалби леят те за Фердинанд днес...
Из потайностите на закона за защита на особата
1
В началото на миналия век българският княз Фердинанд е пълновластен господар на княжество България - най-големият му враг Стефан Стамболов е мъртъв и няма кой да смущава неговите блянове и кроежи. Бунтовете на русофилите са окончателно потушени, нещо повече - самият Фердинанд се чувства повече русофил от всички русофили, след като се сдобрява с руския император и дори кръщава престолонаследника Борис в източноправославна вяра.
Но някак неочаквано си спечелва други мощни врагове - писатели и журналисти, които са известни депутати. Оръжието, с което те воюват с него, господаря, е преди всичко писаното слово, а неприятното е, че го владеят в съвършенство. Най-известните от тях са двама - Стоян Михайловски и Антон Страшимиров. Имат си и трибуна - всекидневника "Ден", който започва да излиза през есента на 1903 г. и бързо си спечелва популярност преди всичко на Неговия гръб. Няма брой, от който те да не впият жлъчното си жило в царската му особа. Никакъв натиск, ни с добро, ни с лошо, не помага - от ден на ден ожесточението към Него се усилва. "Ще изтъкнем една общоизвестна истина, ако кажем, че княз Фердинанд питае вродена омраза към цялото българско общество, на което се титулува господар" - заключава неподписалият се с името си автор в статията "Княз Фердинанд и българското общество", отпечатана в края на ноември 1903 г. В статията си "Дедите на княз Фердинанд" от средата на декември 1903 г. Стоян Михайловски проявява отново нечувана дързост, твърди че господарят е наследил всичко най-лошо от предците си по майчина и бащина линия. Ответната мярка не закъснява - Стоян Михайловски е изхвърлен от парламента.
По същото време тридесет и двама депутати от опозицията напускат парламента и публикуват манифест, с който протестират срещу липсата на демокрация в парламента и обществото.Той е подписан от личности като Тодор Влайков, Найчо Цанов, Антон Страшимиров и др. Във в. "Ден" продължават да излизат громящи критични материали, насочени срещу княза. Една от тях - статията "Потайностите на българския дворец", публикувана в броеве 39 и 41 от 5 и 8 януари 1904 г., минава всякакви граници на приличието.
Всъщност става дума за превод от списание Revue Franco - Americain, излизащо на френски език, собственост на принц Андрей Понятовски, член на царската полска фамилия, приятел на Фердинанд. (Стоян Михайловски използва интересен похват - публикува избрани абзаци на френски език, след това - превода им и собствения си коментар). Най-фрапиращи са изнесените факти, от които става ясно, че Господарят, в разрез със закона, който не позволява държавна покупка без търг за повече от 3000 лв., е направил много такива, включително и една за покупка на ловджийски вагон за 60 000 лв. Без търг поръчва във Франция и боеви припаси, като по този начин е дал възможност на френските Орлеанисти да откраднат крупната тогава сума от два милиона лева.
Статията е незабавно инкримирана, а Стоян Михайловски още на 9 януари е извикан при следователя. Народното събрание се събира спешно, и ударно приема за няколко дни новия "Закон за особата", който ще защитава оттук нататък беззащитния княз от каналиите журналисти. На 16 януари “Държавен вестник” обнародва закона. Глава трета от НЗ се нарича "Насилствени действия и оскърбления против държавния глава и членове на семейството му". За оскърбление, нанесено лично или задочно, на публично място срещу държавния глава или съпругата му, или престолонаследника, се предвижда наказание до 5 години строг тъмничен затвор и глоба до двадесет хиляди лева. (Тези закони ще са в сила малко повече от 40 години и по тях ще бъдат съдени десетки хора).
Стоян Михайловски е не само известен писател, но и виден български юрист, завършил е право във Франция, заемал е отговорни постове в българската съдебната йерархия в продължение на десетилетия. Професор е по право в Софийския университет, но е уволнен веднага след скандалната публикация.
На 27 февруари 1904 г. прокуратурата внася в съда обвинителния акт. Стоян Михайловски е обвинен, че със статията си "Потайностите на Българския дворец" е отправил ред обиди и клевети към държавния глава, особено на края на статията си, където го клеветял, че самоволно е купувал вещи, които струват 60 хиляди лева, когато законът не позволява това, че по един престъпен начин е дал възможност на френските антирепубликанисти да откраднат два милиона български пари. Деянието попада под ударите на член 120 и 124 от НЗ за престъпления извършени чрез печата против държавния глава. Прокурорът предава Михайловски на Софийския окръжен съд, за да го съди без участие на съдебни заседатели. Експедитивността на съдебната система е удивителна - само за месец е приет закон, следствието е завършено за няколко дни, обвинението е повдигнато и в средата на март започва съдебният процес.
По тоя повод в. "Ден"пише : "Нима от професора в университета ни до пъдаря в последното село - всички трябва да се превърнат в лакеи на монархизма, каквито са днешните министри в България?" И Михайловски не остава по-назад:"Каквито бедствия и да връхлетят България, най-голямото бедствие е единовластието".
На 5 ІІ "Ден" публикува кратка информация, че съветниците от пловдивската община са решили да подарят на господаря на страната местността Бунарджика, която благодарение на кмета Христо Г. Данов преди няколко години е обрасла с буйни дървета и е една скъпоценност.
Тридесетгодишният депутат Антон Страшимиров е предвидливо прибран в казармата още през 1903 г, за да си отслужи военната служба. Изпратен е не другаде, а в полка на полковник Узунов, за чиито вопиющи нарушения наскоро е отправил питане в парламента. Паднал му е в ръчичките и полковникът не закъснява да си отмъсти. За "обиди и клевети" към военното началство, които той открива в частната му кореспонденция до негови близки и която е неприкосновена по закон, в началото на 1904 г. и Антон Страшимиров е изправен пред военен съд. Исканата за него присъда е между три и пет години строг тъмничен затвор.
Под съдебна отговорност за обида на държавния глава е подведен от видинския окръжен съд и Найчо Цанов.
Но най-нашумелият процес безспорно е този срещу Стоян Михайловски. Залата на Трето углавно отделение в съда е претъпкана и съдът премества заседанието в по-голямата зала на Първо углавно отделение.
Това дело е предрешено. Възражението на защитата, че статията на Михайловски е публикувана преди приемането на Закона за особата, че той не може да има обратно действие, е подминато с пренебрежение. Не се приема и искането делото да се гледа с участието на съдебни заседатели. В своето слово Михайловски не се отказва от твърденията си, напротив, и в съдебната зала разобличава политическия разврат и корупцията на дворцовия режим.
Стоян Михайловски е осъден на седем месеца затвор условно, с тригодишен изпитателен срок и съдът му обещава, че ако в продължение на тия 3 години не напише нищо за царската особа, присъдата му ще се опрости.
И той пише за другата царска особа - Борис, и го съветва даже: "Князче, бъди благословено, ти можеш да се обладаеш от гордост да се наричаш българин, ти можеш да се сродиш истински с тоя цървулан..."
Намекът е прекалено прозрачен.
В истински бяс изпада Фердинанд след решенията на Видинския и Пловдивския съд, които отказват да се подчинят на натиска на министър-председателя Димитър Петков и оневиняват изцяло Найчо Цанов и Антон Страшимиров.
Оттук нататък следват десетки процеси срещу изтъкнати интелектуалци и обикновени хора, които на чашка в кръчмата - по силата на закона кръчмата е обществено място, са си позволили да попържат Особата и нейните наследници.
2
Суперлативи се сипят от материалите на чуждестранните информационни агенции и публикациите в чуждестранния печат, събрани в юбилейния сборник "Борис ІІІ, Цар на българите", издаден през 1938 г. по случай 20 годишнината от възкачването на царя на престола. Според "Дейли Телеграф": "Ако един българин е по-демократичен от другите - това е царят"... Той е крайно привлекателна личност". Според чешкия "Летем Светем" "Борис е много обичан от широките маси на своя народ". Според италианския "Национале": "Като политик Цар Борис има голяма дарба". Според френския "Фигаро" той е "Един княз с напълно французки манталитет и чувства". Според германския "Везер Цайтунг" той е "Голям приятел на природата". Според австрийския "Нойе Фрайе Пресе": "Простотата и скромността са основните качества на характера на Цар Борис".
Но има и такива хора в България, които не са съгласни с високите оценки на чуждестранния печат и обърнат ли някоя друга чашка, обиждат Негово величество на публични места. Най-често използвана е една кратка експресивна форма, с която обикновените хора изразяват и положително, и отрицателно отношение. И други начини има. Ето как отговаря храбрият войник Швейк на въпрос на агента Бретшнайдер: "Как обиждат негово величество императора пияниците ли? - повтори Швейк. - Всякак. Напийте се, поръчайте да ви изсвирят австрийския национален химн и ще видите какво ще започнете да говорите. Толкова работи ще измислите за негово величество императора, че е достатъчно само половината от тях да бъдат верни, за да бъде той опозорен за цял живот... Човекът не е с железни нерви я. И като качулка на всичко някоя пияна свиня я прихванат и вземе да го псува."
Голяма обида е нанесена на Цар Борис ІІІ в края на тридесетте години. В дома на Христо Цонев Устабашиев, живущ в гр. София, бул. "Евлоги Георгиев" № 71, на 18 април 1939 г. при извършения обиск разузнавачът Никола Чанов открива статия-изложение, написана през октомврий 1938 г. Неин автор е Стефан Георгиев Кукуринов от с. Равногор, живущ в с. Павлово Софийско, 33 годишен, българин, православен, грамотен, женен, осъждан вече за обида на Цар Борис ІІІ. Тя е от 6 ръкописни страници, намират я там, защото от известно време обвиняемият живее при Христо. Не се намират доказателства, че авторът й е дал, или се е опитал да й даде гласност. Но тя съдържа груби обиди към Особата. Нарича го "българоубиеца", "чужденеца", "змея Борис", "модерния цар Борис", "цар Борис пияницата" и т.н. Особено важно престъпление, според съда, са кавичките, с които писачът е оградил модерният цар Борис.
В закритото заседание на съда подсъдимият Стефан Кукуринов не се разкайва и заявява: "Писаното не е измислица, това е ежедневния говор на народа. Щях да вярвам, че това, което се пише за царя е вярно. Че той е щастлив и народът е с него. Обаче народът не е с него и зле приказва за него. Не е благодетел. Изнасял българските богатства в чужди банки. Същото се говори и за министър Кьосеиванов. Защо не ги дадат на народа. Народът държи тънка сметка за всичко това."
Присъдата е 1 година тъмничен затвор и хиляда лева глоба. Висшите инстанции потвърждават присъдата.
А на 10 юли 1937 г., когато все още не е преминала еуфорията от раждането на престолонаследника Симеон ІІ, към 10 часа вечерта в кръчмата на Венко Тодоринов в с. Слатина, Софийско, Атанас Раданов Добрев, родом от с. Баш-Кьой, Тулчанско, нанася свръх обида на царското семейство, която го праща за дълго в кауша на следствието. Руският емигрант Григорий Лехченко негодува срещу това, че съселянът им Александър Пеев подкарва комунистическа песен. Атанас Раданов го пита учтиво защо не си отиде в Русия. Той му обяснява защо. А Атанас му отговаря с люта благословия, като споменава не само царя, но и невръстния престолонаследник Симеон ІІ. Още на другият ден Атанас Раданов е арестуван.
На 25 април 1939 г. Софийският областен съд дава ход на делото срещу престъпника. Председател на съда е Б. Ачков, а членове Сл. Сотиров и Н.Груев. Прокурор е Хр. Панев.
Ето какво заявяват основните действащи лица.
Григорий Лехченко: " Аз му отговорих, че при цар съм живял и сега при цар искам да умра. И той напсува, като каза за Царя и Престолонаследника "Да им [...] майката. Аз го ударих със стола. Бяхме пияни. В кръчмата имаше хора."
Димитър Димитров: "Пеехме песни. Лехченко му отговори, че при цар е живял и при цар пак иска да живее. Атанас Раданов напсува царете... Не зная за кой цар се отнасяше... Не съм чул да псува престолонаследника. Стана дума и за него, защото тогава беше празници."
Александър Белев: "Аз само пеех и нищо не съм чул. Само руснакът каза, че подсъдимият е псувал царя"
Атанас Раданов: "Не се признавам за виновен. Не съм псувал Царя и Престолонаследника. Бяхме пияни. Не съм казвал, че поради раждането на Престолонаследника ще стоя два-три дни гладен."
На 25 април 1939 г. съдът произнася присъдата си - 1 месец тъмничен затвор и 500 лв. глоба, заменима при несъбираемост с 20 дни тъмничен затвор.
Тя е потвърдена и от по-горните инстанции.
Из мотивите на съда: “На 10 VІІ 1937 г. вечерта в село Слатина... подсъдимият е казал да […] майката на царя и престолонаследника... Това оскърбление подсъдимият е нанесъл умишлено, съзнателно, с цел да се унизи достойнството и честта на държавния глава и неговия Престолонаследник.
...Подсъдимият е живеел с мисълта, че благодарение на неработните дни, които станаха по време на раждането на Престолонаследника... не е могъл да си намери работа и да изхрани себе си и семейството.
...В касационната си жалба Атанас Раданов се оплаква, че... той не бил имал намерение да оскърбява Негово величество и Престолонаследника, а от силно раздразнение и лош навик да псува след всяка дума и без какъвто и да е било повод, изрекъл обидните думи. Върховният касационен призна това оплакване за неоснователно, защото не се оправдава от фактическа страна..."
На 12 септемврий 1940 г. присъдата влиза в сила.
Ето какво казва демократичният чешки кръчмар Паливец на храбрия войник Швейк: "Клиентът си е клиент, па бил той и турчин. Ние кръчмарите не признаваме никаква политика. Плати си бирата, па седи в кръчмата и дрънкай каквото ти скимне. Такъв е моят принцип."
Според гръцкия вестник "Атинайка нея" от 5. Х. 1933 г.: “Цар Борис е може би най-демократичен от всички короновани глави в Европа. Много често по българските пътища минава обикновен автомобил, на кормилото на който, без да бъде придружаван от някаква свита, стои сам българският Цар, който в тия пътувания съвсем не се поколебава да посети и селата, своите поданици селяни, да прекрачи прага на бедните хижи и да води приятелски и човешки разговор. Тази голяма демократичност..." и т.н. и т.н.
S. Е как да не заслужават паметници и двамата ни царе, кой от кой по-висок!
* Черно набяло
