Малкович, директорът на Народния театър Васил Василев и всички български либерали и постмодернисти се мъчат да вкарат проблема с постановката на пиесата на Бърнард Шоу „Оръжията и човека“ в обсега на естетиката, изкуството и творчеството.

Но този проблем си е чисто политически и не може да бъде друг, когато тази пиеса се поставя в България – дори и да не е на сцената на Народния театър. Самият факт, че български актьори играят на българска сцена за български зрители пиеса, която поставя под съмнение българския войник от фронта на Балканската война, отвежда иначе естетическия случай в сферата на политиката. Защото за българите това не може да бъде нещо друго, щом се засяга неговата нравственост, драма и горчива съдба, а се намират хора в България, за които тази съдба е нещо различно. А като добавим и датата на премиерата, случаят става пределно ясен. Въпреки че директорът на театъра се прави на „ни лук ял, ни лук мирисал“ и не знаел каква е тази дата, освен че на нея се отбелязва годишнината на Руската революция от 1917 г.

Но те се мъчат да вкарат опонентите си в естетическа среда, за да могат после сами да излязат от нея и да се разпищолят в политиката, като наричат протеста и недоволствата цензура. И да се бият в гърдите, че не можели да си позволят да цензурират пиесата на Бърнард Шоу, като я редактират, съкращават и прочее.

Обаче могат да се гаврят с чувствата на народа и да разчитат на неговата доброта и уморено безразличие, за да не забелязва коварствата им.

Колкото и да ругаят протестиращите и техния протест, определяйки ги като безпросветни, необразовани, комплексирани и т. н., те не можаха да ги подлъжат с хитрините си. Хората видяха омразата в очите и думите на тези българомразци и българопродавци и им го казаха, че са такива. А пък Малкович ги кани да дойдат и да гледат, за да се забавляват с героите българи. Покрай забавлението може и да осъзнаят, че са такива, каквито са в пиесата. Нали това е целта на постановката. Но всичко отгоре на самият Малкович му харесвало това, което е направил. Нали му е бащиния и той се забавлява в театъра.

Трябва да признаем, че цялата интрига около постановката на „Оръжията и човека“ е добре измислена и е част от една нова офанзива срещу националното съзнание и националната държава. Не случайно клакьорите му го хвалят до небесата, определят режисурата като оригинална, блестяща, остроумна. И се чудят как публиката не харесва постановката и ругае режисьора, директора и театъра.

Този път целта се постига не както досега с теоретични постулати или с лансиране и награждаване с награди и хонорари на съмнителни български автори, отговарящи на критериите на чужди фондации и идеолози. Или с преводи на книги и филми с лековато съдържание и насилия. Тези средства бяха изцяло успешни. Но навлизаме в ново време, в което са нужни други начини, за да се приспива националното съзнание и се насаждат псевдоценности и национални комплекси. Сега се изопачава националната история, фалшифицират оценки на цели исторически периоди, профанират се герои и исторически личности.

Особено внимание се отделя на притъпяването на социалните реакции, протестите срещу системата и властта, съмненията в правилността на държавната политика.

В тази поредица на коварния замисъл въпросната постановка се вписва идеално. Идеален е изборът на постановчика, както и на сцената.

Главните идеолози и изпълнители на театралната постановка се правят, че ни лук са яли, ни лук са мирисали. Но пък са работили с любов над нея и с любов посрещали зрителите си. Направо да се разплачеш!

Слушаш ги и се чудиш: какво изкуство е това ваше изкуство, защитници и символи на демокрацията, и каква цензура ви мъти главите, войни на сатаната!

Автор: Панко Анчев