Неотдавнашните избори в България разкриват една тревожна реалност: демокрацията в някои части на Европа е не само крехка, но и се разпада отвътре в резултат на ендемичната корупция, отслабването на върховенството на закона и купуването на гласове. Нещо повече, маргинализирани групи като ромите се използват като политически пионки. Ако новите комисари на ЕС не заемат позиция, легитимността на Съюза е изложена на риск.
На неотдавнашните избори в България партията на олигарха Делян Пеевски „ДПС-Ново начало“ спечели 11,5 % от гласовете и остана четвърта. Неговата партия в крайна сметка може да играе важна роля в подкрепата – или възпрепятстването – на парламентарното мнозинство. Пеевски печели значителен дял от ромската общност – 47%, според екзитполовете. Но това не беше истинска подкрепа; тя се основаваше на принуда и купуване на гласове, което подчертава дълбоко вкоренената корупция, която е широко разпространена в България. Вкоренената корупция, клиентелизмът и компрометираната съдебна система в тази страна отразяват тревожна тенденция в Централна и Източна Европа и Западните Балкани, особено в Унгария, Словакия и Румъния. За новите лидери на Европа критичната ситуация в България трябва да се разглежда като предупреждение за вътрешната ерозия на зачитането на демократичните принципи в Съюза. Пренебрегването ѝ застрашава доверието в ЕС и неговия авторитет в световен мащаб.
Криза, вкоренена в корупция и експлоатация
България редовно се нарежда сред най-корумпираните държави в ЕС. Докладите на Transparency International и Европейската комисия описват съдебна система, отслабена от политическа намеса, и изборен процес, който е станал по-скоро зрелищен, отколкото съществен. За много роми гласуването е не толкова право, колкото принудителна сделка, която се формира от сплашване, зависимост или финансови стимули. Ромските общности, които са икономически уязвими и маргинализирани, са експлоатирани като пешки в система, която цени властта над принципите. Това лишаване от право на глас се простира отвъд България, като подчертава системния провал в цяла Европа да се защитят най-уязвимите. В Унгария например доклади показват, че ромските избиратели са били помолени да гласуват за определени кандидати, за да запазят помощите си и да останат в програмите за подпомагане на труда. Експлоатацията им не само ерозира българската демокрация, но и укрепва антидемократичните участници в целия континент.
Регионален модел на демократичен упадък
Демократичният срив в България отразява по-широка тенденция на регрес в Централна и Източна Европа и на Балканите. В Унгария ерозията на съдебната независимост и медийната свобода от страна на Виктор Орбан накара Economist Intelligence Unit да го класифицира като „хибриден режим“. Съдебните реформи в Полша под ръководството на ПиС отслабиха демокрацията, като си навлякоха гнева на Съда на Европейския съюз. В Румъния и Словакия институциите за борба с корупцията са изправени пред политически натиск и скандали, които подкопават общественото доверие, а на Балканите крехките институции и икономическата стагнация подхранват авторитаризма, правейки страните уязвими за влиянието на Русия и Китай.
Във всички тези региони ромските общности са редовно експлоатирани от политически сили, които се възползват от лишаването им от граждански права. За много елити ромите играят двойна роля: като изкупителни жертви за неуспехите в управлението и като контролирани електорални блокове, манипулирани чрез принуда и купуване на гласове. Този двоен стандарт, при който ромите са едновременно изключени и експлоатирани, разкрива слабост в демократичната рамка на Европа, която я прави уязвима за авторитарно влияние. Неотдавнашните избори в България илюстрират рисковете от пренебрегването на лишаването на ромите от избирателни права: те не само затвърждават изключването, но и насърчават националистическите популисти, които отклоняват вниманието от провалите в управлението си, като експлоатират маргинализираните общности.
Защита на демокрацията отвътре: ролята на новите европейски лидери
В сегашната обстановка на засилващ се популизъм стана спешно необходимо ЕС да се ангажира отново с опазването на демократичните основи на Европа. За председателя Урсула фон дер Лайен, която се ангажира с отстояването на върховенството на закона, това е решаващо изпитание. За да запази доверието в себе си като защитник на демокрацията, ЕС трябва да действа решително за защита на най-уязвимите, включително ромите. Когато новите комисари встъпят в длъжност, те трябва да защитават правата на малцинствата и демокрацията. Ако не го направят, това би означавало да изоставят основните идеали на Европа пред сили, решени да ги подкопаят.
Комисарят по въпросите на демокрацията, правосъдието и върховенството на закона Майкъл Макграт трябва да превърне честността на изборите в основен приоритет, като гарантира, че уязвимите групи, особено ромите, са действително защитени и имат възможност да участват. Това изисква нещо повече от декларации; то изисква силни гаранции, строг мониторинг в България и други рискови държави в Централна и Източна Европа, специални ресурси и готовност да се противопостави на закостенели интереси. Това би могло да означава засилване на независимостта на наблюдението на изборите в България и други високорискови райони с подкрепяни от ЕС механизми за защита на справедливите практики. В противен случай ромите и другите маргинализирани общности остават политически изолирани, което отслабва демократичните основи на Европа.
Комисар Роксана Миназату, отговаряща за социалните права и равенството, е изправена пред също толкова спешна задача. Защитата на ромите от политическа експлоатация е както въпрос на социална справедливост, така и от съществено значение за демократичното доверие в ЕС. ЕС трябва да инвестира в инициативи, които подпомагат образованието на ромите за гласуване, икономическата им устойчивост и гражданската им активност, като прекъсва цикъла на зависимост и насърчава реални политически действия. Целенасочените програми за защита на гласоподавателите и сътрудничеството с местните групи на гражданското общество, чието присъствие дава възможност за разбиране и отчетност на място, когато демократичните норми са изложени на риск, ще бъдат от съществено значение за противодействие на практиките на изключване, които ерозират демокрацията.
Ако фон дер Лайен и нейните комисари са ангажирани с Европа, вкоренена в демократичните идеали, те трябва да защитават тези ценности там, където те са най-застрашени. Бъдещето на Европа като демократичен съюз зависи от това, дали демокрацията ще бъде значима за всички граждани, особено за най-уязвимите. В свят, в който авторитаризмът е във възход, силата на ЕС няма да се измерва с реторика, а с решимостта му да защитава демокрацията в рамките на своите граници. Сега е моментът Европа да бъде държана отговорна: сега е моментът за решителни действия, а най-уязвимите ще слушат, когато комисарите заемат позиция.
Менсур Халити е заместник-председател по въпросите на демокрацията и развитието на мрежите във Фондация „Рома за Европа“.
