Животът на 51-я парламент изглежда ще бъде по-кратък от този на последното служебно правителство. Ако това се случи, няма да има бюджет, няма да има мерки за намаляване на дефицита и затъването ще продължи. Тогава ще станем свидетели на тотална икономическа катастрофа, въпреки че в момента има индикации за дори слаб ръст на БВП. За това предупреди пред Lupa.bg финансовият експерт и бивш народен представител Мика Зайкова.
Тя посочи кога една икономика е застрашена от криза:
-Когато разходите за енергийни ресурси се увеличават, се стига до ръст на инфлацията на потребителските стоки и издръжката на хората;
- когато цените на еленергията за бизнеса скочи до 353 лв. на киловатчас;
- когато цените на 20-те ежедневно употребявани стоки ежедневно растат и дори са по-високи от тези в Германия и Франция - яйца, сирене, кашкавал, мляко, дори хляб.
"Промишленото производство вече над 18 месеца непрекъснато намалява и непрекъснато фалират фирми. Моторът на индустрията - машиностроенето е в колапс и приходите намаляват в геометрична прогресия. Недостатъчната инвестиционна дейност, при която забелязваме тотален срив /77%/, ако притокът на инвестиции е на ниво 30% от БВП през 2020 г. сега е -0,8%", отбеляза експертът.
Според Зайкова вина за това имат главно политиците и липсата на политическа стабилност. Корупцията и организираната престъпност, бюрокрацията, хаосът и липсата на организация на работа в държавните и обществени структури също ни карат да затъваме.
"Страната е изправена пред демографска катастрофа, тъй като населението застарява. Пазарът на труда има сериозни дефицити от специалисти с инженерно образование, учители, медицински сестри, санитари, шофьори, социални работници и др. Всичко това води до намаляване на конкурентността, увеличаване на потреблението на вносни стоки, намаление на износа, намаляване на ръста на БВП в посока нула, което е първият сигнал за опасност от рецесия. Потреблението става единственият генератор. Бедността расте и все повече хора се нуждаят от социално подпомагане. Ръстът на бюджетните разходи се ускорява поради обедняването. Проблемите в приходната част на бюджета води до ръст на дефицита, който поради липса на парламент, редовно правителство и реформи, както и поради неефективното използване на евросредства, води до ръст на брутния дълг, който вече е 43 млрд. лв. Невлизането в еврозоната ще увеличи лихвените плащания", обясни Мика Зайкова.
