Тъй като съм от нищожния процент български журналисти, които са завършили с повече от 3 по математика, набързо сметнах за колко гласа Ивелин Михайлов и Воините на светлината се разминават с парламента. 25, толкова ми излизат. Демек, една компания дебели патриотични чичаци, които в неделя не са успели да се преборят с махмурлука и да отидат до урните. А после ми разправяйте, че гласът ви нищо не значи, гъбари скапани.

Знам, че на фона на гелосания меч, кресльовците от „Максуда“ и чалга кретеноидите от „Левски“ Г отпадането на „Величие“ е минимална, почти незабележима победа за здравия разум. Тя обаче е натоварена с много силен символен запас от значения. Бяхме на 25 гласа от реалната възможност от обикновен самодеен театър народното ни събрание да се превърне в откровено психиатрично отделение за групова терапия на биполярни разстройства.

Да, денят на изборите по принцип е изключително разочароваща работа. След безбройни телевизионни дебати със или без Мария Цънцарова, хиляди плакати и билбордове, високоговорители и концерти, изведнъж се оказваш сам пред урната и всичко свършва за секунди. Нещо като бърз и неудовлетворителен секс в служебната тоалетна с колежка, на която си пращал цветя и картички година и половина.

Може да изглежда, че не си е струвало усилието, но всъщност не е така. Щат или не щат, всеки ден нормалните граждани се борят с олигофрените и лумпените по улиците, в магазините, на работното си място, в градския транспорт. Всички искаме наглеците, миризливците, тарикатите и всезнаещите цървули да стоят по-далеч от нас и нашите семейства. А изборите са начинът да пренесем тази битка от битовия скандал в законодателния орган на страната.

Там нашите/вашите представители могат да наклонят везните не толкова в полза на конкретно решение „за“ или „против“ затварянето на „Мариците“ или въвеждането на прогресивен данък. Но със сигурност могат да окажат влияние върху баланса между хората и дебилите, между политиците и продажните измекяри, между професионалистите и профаните. А това никак, ама никак не е малко.

И още нещо. Правото на глас, което толкова много хора днес с пренебрежение отхвърлят, е достижение, постигнато с цената на революции и пролята кръв, на неистови усилия от страна на най-будните и смели умове на човешката цивилизация. Що за кретен трябва да си, за да пикаеш върху това, за което са се борили работници и тъкачки, философи и писатели, освободени негри и профсъюзи акивисти? Ами точно такъв идиот, който отказва ваксина, която най-добрите фармацевти са си скъсали гъза да му направят за 6 месеца, за да не пукне като куче от някакъв елементарен вирус.

Тези, които не гласуват, защото „нямало смисъл”, малодушно бягат от бремето на свободата и личната отговорност. И по-лошо, играят в отбора не просто на статуквото, а на ненормалното, на отклоненото, на маргиналното. 25 гласа му трябваха на Ивелин, хора, помнете това число. И си опичайте акъла за следващия път.