За съжаление, това е горчивата истина: нашествието на простаците във властта е истинското проклятие на България. При това нека напомним: това нашествие не е от вчера – то е видно поне от времената на бай Ганю, описани някога от Алеко.

Колкото и да не ни се иска, ще трябва да признаем, че в малко литератури нарицателният за народопсихологията герой е в такава степен негативно оцветен, какъвто е нашият байчо. При това той не е просто комичен, не. Виждаме го надвесен над простреляния си автор в гениалната карикатура на Илия Бешков – и там Алеко пита своя герой: „Бай Ганю, ти ли я свърши? Нейсе, запуши я“.

Да, бай Ганю я е свършил. И я върши и до ден днешен. Трепе читавите, за да царуват цървулите. Прави избори с шайки първосигнални изборджии, които като че ли въобще не са излизали от пещерата. И мрази, много мрази всяко същество, което е чело повече от една книга. Стрижеше им брадите и ги гощаваше с оранжеви цепеници в началото на двадесетте години на миналия век. Избиваше ги масово – без съд и присъда – с идването на тъй наречената „народна“ власт. Затваряше ги в концлагери, интернираше ги в провинцията, не им даваше да вършат това, което умееха хиляда пъти по-добре от своите властници. И най-вече – издевателстваше над тях, обграждаше ги с доносници, принуждаваше ги да си кривят душите, за да могат да осигурят прехраната на семействата си. Натрапваше задължителни вери и катехизиси, съдържащи абсурдни по своята идиотщина постулати. И над всички кънтеше неговият гръмогласен смях, съпровождащ неговите простодушно-просташки шеги.

Спомняте ли си го този смях? Едва ли може да бъде забравен – поне от тези, които са го чували с ушите си. Но вероятно ще възразите – това е било някога, сега сме нормална страна, член на ЕС и НАТО – и принадлежим към цивилизация, в която простащината на власт е невъзможна. Сигурни ли сте? Можете ли да посочите друга страна, в която, примерно, „умните и красивите“ са се превърнали в негативни епитети? И в която е привилегия да бъдеш грозен и глупав? Можете ли да посочите друга страна, в която министър-председателят да се окаже способен да изрече, общувайки с миньорите, следната фраза: „Аз съм прост и вие сте прости – затова се разбираме“. Друга страна, в която простотията е база за разбирателство? Друга страна, в която простаците говорят от името на „народа“, манипулирайки неговото политическото невежество и примитивната масова култура, за да налагат виждания, които не просто са глупави, ами откровено работят в полза на други държави, разглеждащи България като враг?

Нека прочее не си правим илюзии: простотията е заразителна. По-заразителна е от Ковид, от чумата и холерата. Простаците умеят да се надушват и да се сговарят – независимо от това кой на кого служи и кой каква простотия е скътал в няколкото си мозъчни гънки. Можем да видим това и днес – в днешния парламент, по време на сегашната главоломна серия от ялови избори. Как си обяснявате например факта, че драматично различни просташки партии са абсолютно единодушни по отношение на тези, които се борят страната ни да се превърни в нормална държава? Че винаги се обединяват, когато под прицел на глобалното охулване попаднат крехките демократични сили, наричани от просташкото множество „либерасти“? Или на какво се дължи единодушието им, когато бъде застрашено просташкото и престъпно статукво в съдебната система?

Днес са толкова натрапчиви, че просто няма как да не ги видим. Те парадират със своята простащина – при това го правят тържествуващо, убедени в своята крайна победа. Последният пример беляза и последния ден от работата на петдесетия български парламент. Ознаменува го с блокади на трибуната, с реплики, достойни за шебеци, със скубане на кабели и изключване на осветлението. Един истински диктат на малцинството, който не просто провали и опозори последния парламентарен ден, но и нанесе огромни щети на България – щети, които се измерват с милиарди.

Какво би се случило с някой крадец, който отмъкне милиарди от държавата? Би попаднал зад решетките, естествено. А какво ще се случи с тези пишман юнаци, които заради своите изцяло малоумни амбиции да пазят „българските въглища“ пропиляха милиарди от парите на страната ни, вече отпуснати от ЕС – а техните парламентарни блокади предполагат и процедура, при която да трябва да връщаме вече похарчени пари по същите фондове? Отговорът е – нищо. Защото няма кой да квалифицира техните действия като национално предателство – каквито са всъщност – и да им потърси отговорност. Защото изглежда никой не смее да се опълчи срещу изконната българска простащина, превърнала се в наша запазена марка пред света. След като не друг, а председателят на НС г-жа Рая Назарян публично заяви, че ако свика ново заседание, не може да гарантира, че сградата на българския парламент ще оцелее – можете да си представите докъде са стигнали нещата с простащината българска.

Някога – много отдавна, един български поет с китара го беше казал: „Когато цървули дойдат на власт / те се превръщат в ботуши“. Думите на Славомир Генчев важат и днес: цървулите се превърнаха в ботуши и газят с кални подметки нашето бъдеще. Но все пак е редно да се запитаме: кой овластява простаците и откровените предатели на българското, които идват на власт? Кой носи отговорност за това фашизоидни партии като „Възраждане“ да попаднат в парламента, кой е дотолкова неграмотен, че да провижда „Величие“ като реална политическа сила, кой е дотолкова сляп, че да не вижда фракциите на Доган и Пеевски като хванали се гуша за гуша корпорации, които осребряват наследените страхове на българските мюсюлмани?

Отговорът този път е тежък, много тежък: тъкмо това, което простаците наричат „народ“. Сеирджийската маса, която въобще не разбира как гласува против собственото си бъдеще. И – уви – няма бърза рецепта за справяне с този проблем. Има дълги, ежедневни усилия, които са задължителни за всички нас – мислещи себе си като граждани на тази дълбоко завладяна държава. Най-лесно от всичко е да обърнем гръб на политическото. Най-трудно от всичко е да изковем от него инструмент на гражданското достойнство и съпричастност. Това няма как да стане със заравяне на главите в пясъка, вдигане на ръце и безразличие. Може да стане само с участие и съпричастност – на онова ниво, на което всеки от нас е способен да действа.

Едвин Сугарев