Случаят „Каката“ е присъщ на всички български политически партии, създадени след 1990 г. В БСП той се появи преди осем години и партията окончателно рухна под неговата непреодолима тежест. Тази тежест дойде от това, че БСП бе оглавена от човек, който й бе напълно чужд, непосветен в нейния свят, идеи, история, традиции, начин на мислене и поведение на ръководните й кадри.
Трябва да бъдем честни и обективни и да признаем, че БСП вече беше в много тежко състояние. То именно позволи да бъде подготвен и осъществен заговорът за налагане на Корнелия Нинова като председател. Този заговор бе достатъчно добре организиран и с участието да много хора – повечето от тях с важни позиции в партията както в Националния съвет, така и в местните организации. Те успяха да представят своите замисли като искрено желание партията да се обнови и поеме по нов път. Но тези, които го ръководеха, имаха очевидно други помисли и цели, поради което бе намерена тази кандидатура и бе извършен зловещият преврат.
Болната БСП бе изгубила инстинкта си за самосъхранение. Затова не бе трудно отново да бъде подмамена и доверчиво да приеме този скверен преврат като опит да й се придаде нова енергия, за да възстанови изгубеното си място и влияние в обществото.
Но на БСП й трябваше не само нова енергия, но и организационно единство, възстановяване на структурите, идеологизация на дейността и политиката й, осмисляне на традициите, преоценка на кадрите. Организаторите и водачите на преврата, както и участниците в него обаче дори не мислеха за толкова сложни неща. Затова и бе избрана Нинова за олицетворение на „промяната“. Ако някой от тези хора се бе замислил по-задълбочено, отговорно и съвестно, вероятно щеше да отчете колко неподходяща е тази личност. Те все пак го разбраха, но едва тогава, когато тя посегна на тях и най-позорно изгони някои от своите благодетели. И никой не се застъпи за тях. Отидоха си безславно и дори позорно. Но така им се падаше.
Така им се пада, защото не признаха грешката си, не се покаяха и нищо не направиха да я поправят. Дори продължиха да й подпяват и да я хвалят. Не съм чул никого от тези хора, който публично да признае грешката си и ако не се разкае, поне да отчете, че и заради него БСП е сбъркала и с Нинова е тръгнала към бездната. Е, някои от тях в последно време, особено когато Нинова подаде оставка, започнаха да преосмислят позициите си и дават други оценки на доскорошната си любима и покровителка. Но нищо не казват как я хвалеха и възнасяха до небесата, защото била умна, енергична и водела партията към възход. Твърдяха това дори и тогава, когато вече започна да се вижда упадъка на партията и тежките й поражения на изборите.
Появата на Нинова като кандидат за лидер и налагането й като такъв бе безспорен знак, че БСП е с разрушена напълно имунна система и не е в състояние да преценява реалностите и степента на рисковете, до които води нейното поведение. Това се дължи на пълното заличаване на идеологическите й нагласи и разбирания, на отказа й от основополагащите принципи на нейната политика. Нинова се появи тогава, когато който и да било като нея би могъл да оглави БСП – толкова немощна идеологически и организационно бе тя, за да мисли разумно и да преценява реално какво се случва с нея. Тя бе вече разбита партия, отказала се от революционната теория, от учението за класите и класовите борби, организационните принципи на устройството й, както и от цялата система от подбор, обучение и проверка на кадрите. Да не говорим, че БСП вече бе забравила в своята идейна деменция за какво е създадена, каква е ролята и в обществото и мисията й в историята.
На хора като Нинова не е нужно да се дават указания какво и как да рушат, кого да нападнат, изгонят, отстранят. Тя си знае и го прави последователно и безпощадно.
Много пъти съм писал и говорил, че тази разрушителна криза е работа на социалдемократическото крило в БСП, както и на поддалите се на либерализма нейни водачи. Етикетът „модерна лява партия“, който тя си прикачи веднага след политическите промени в края на 80-те години на миналия век, означаваше, че е извършен вътрешно партиен преврат и че БСП се превръща в революционен двигател на реставрацията на капитализма в България.
Няма защо да премълчаваме този факт и да го оправдаваме, че така БСП се е съхранила за разлика на всички останали комунистически партии и системата на социализма. Така е, но това стана с цената на исторически компромис тя да бъде реставратор на капитализма и на буржоазията, капитала и капиталиста. БСП ръководеше прехода от социализъм към капитализъм (наречен от нея „пазарна икономика“), прехвърли материална база на социализма в ръцете на определени от нея хора, освободи могъщи потоци от финанси, за да могат пак „някои“ хора да започнат икономическите си инициативи, прескачайки етапа „първоначално натрупване на капитала“; тя смени политическата система и прехвърли политическата власт в ръцете на капитала.
Всичко това бе и си остана съвсем неясно и неразбираемо за хора като Корнелия Нинова. Но точно поради това те притежават нужното самочувствие да рушат партията под формата на обновление и „ново начало“, след като други разрушиха политическата система и социалистическата държава. БСП трябваше вече да бъде умъртвена, защото след като бе подлъгана да повярва, че „пазарната икономика“ не е капитализъм, а спасение за социализма, наближаваше моментът, когато членската маса щеше да се осъзнае и да разбере (ако партията е все още жива), какво се е случило, кой е виновен и какво трябва да се извърши, за да се поправи грешката.
Обективно погледнато, щом БСП се отказа да прави революция, да сменя социално-икономическата система; щом призна, че няма класи, класова борба и пролетариат; щом се съгласи с либерализма, че трябва да е общонародна, а не класова партия, какво оправдава нейното съществуване и поражда потребност от нея в обществото. Тя бе създадена заедно с цялото комунистическо движение, за да преобрази света, а не да защитава природата или сексуалните малцинства и трансгендърите. С тези идеи тя е просто излишна и самите й членове и симпатизанти й показаха, че не се нуждаят от нея, напуснаха я и отдавна не гласуват за нейните кандидати.
Точно когато този процес на осъзнаване на случилото с БСП и нейното деидеологизиране беше в процес на зараждане, се появи „случаят Каката“. Тогава аз написах статия във в. „Дума“, че БСП има нужда от идеи, а не от нов лидер. Но въпросните хора, за които стана дума в началото, усетиха (защото има достатъчно причини за това), че няма да е добре партията да се въоръжи с идеи, които могат да отворят очите на възстановяващите класовото си съзнание социалисти. И успяха да ускорят проекта за умъртвяване на БСП.
Една жива и истинска БСП винаги може да се осъзнае и да започне да обърква сметките на капитала, да го заплашва, защото щеше да познае истината за него и за себе си. И да се възвърне в себе си, за да извърши отреденото от историята.
Нинова беше необходима на цялата тази коварна схема. Тя обаче не беше длъжна да се включва в нея. Но понеже бе напълно чужда на БСП, не я познаваше, камо ли да я обича и да е готова да работи за нея, тя с радост и охота се включи в замисъла и го разви до пълното му изчерпване на този етап. От тук насетне тя ще досажда, като си ближе раните и живее с миналото си, ще напомня за себе си като за мъченица и страдалка, но и като героиня, водила борба с духове. Но все по-рядко ще й обръщат внимание. Докато я забравят напълно. Но „случаят Каката“ не бива да се забравя!
Автор: Панко Анчев
