Макар че никак не ми се искаше, очевидно ще трябва да продължим вчерашната тема, като обаче я погледнем от малко по-различен ъгъл. Промените в Закона за образованието. Няма да я разглеждаме от юридическа или политическа страна – кои сме ние! Ще я разгледаме от комуникационно-медийна и по-точно ще разгледаме мащабно организирания поход за подмяна същността на въпроса.
Обаче се опитват да го изкарат точно обратното. Накратко, през седмицата Парламентът прие три поправки на Закона за училищното и предучилищното образование, като третата от тях предизвика експлозия от възмущение и наранени чувства. Текстът забранява ЛГБТпропагандатав училище и гласи:
„Забранява се извършването на пропаганда, популяризиране или подстрекаване по какъвто и да е начин, пряко или косвено, на идеи и възгледи, свързани с нетрадиционна сексуална ориентация и/или определяне на полова идентичност, различна от биологичната.”
Отприщи се цунами от горещи страсти. Включи се целият ляволиберален печат („Дневник“, например, имам чувството, че са впрегнали изкуствен интелект да генерира непрекъсваем поток от думи, тези и опорки). Наскачаха и либералните говорители, либералните лидери на мнение, и превърнаха сайтовете си в социалните мрежи в арена на словесни кръвопролития:
- Това е лов на вещици;
- Днес забраняват нестандартната любов, утре ще забранят стандартната; днес преследват заради сексуалната ориентация, утре ще преследват заради цвета на кожата;
- Учат децата ни се отвращават от всеки, който е различен;
- Това е путински проект за закон;
- Грубо нарушаване правото на зачитане на личния и семейния живот;
- Това е дискриминация;
- Целта е децата да бъдат държани в невежество за реалността, че не всички са хетеросексуални;
- Целта е насаждане на омраза към различните;
- ЛГБТИ учители и ученици ще са мишени на тормоз (това е от Хелзинкския комитет, не мога са се сдържа да не посоча източника).
Всъщност, ако обобщим целия пълноводен поток, ще сведем нещата до едно –някакви нежни и беззащитни деца са подложени на тормоз и дискриминация и ние, доблестните граждани, трябва да скочим в тяхна защита, предимно с гневни изказвания по медиите и тук-таме с някой лежерен летен протест на открито. Всъщност не става дума за нищо такова.
Свързан текст: Джендър организация пита учениците за тяхната сексуалност, иска да вкара ЛГБТ часове и учители в училищата
Никой не преследва ученици, никой не преследва учители. Никой не дискриминира никого на основание неговата различност или дори странност. Обект на промените в закона са лакомите НПО, които печелят финансиране за производство на агитационни материали, отпечатване на книжки за хомосексуални буболечки, за провеждането на специални „просветителски“ курсове – тарикати, намерили начин да застанат на някой паричен поток, а не идеалисти за каквито вече дори не си правят труда да се представят. Веднъж засегнати (съвсем справедливо) от закона, те крещят: „Не! Жертвите сте вие! А ние сме тези, които идем да ви спасим!“. Все едно да забранят на бракониери да влизат в гората и те да скочат в защита на дивеча.
Блесналите правозащитници, задъханите активисти не защитават учениците, а неправителствените организациите, на чиято подривна дейност сега ще се попречи и ще секнат грантовете им по глобални политкоректни проекти.
И няма значение накъде е насочена подривната дейност. Днес е ЛГБТ, утре ще е нещо друго. Помните ли „декадата по включването“ на циганите? Усвоиха се стотици милиони, пък не виждаме някаква промяна във включеността за въпросните десет години. Само процъфтяха някакви загадъчни фондации, през които минаха едни пари.
Как точно учат децата на омраза към различните? Като няма фондации, посветени на проблемите на глухонемите, мразим ли глухонемите? Мразим ли аутистите, за които също емисари не кръстосват учебните заведения? Да внушат на децата, че трябва да са добри едни към други и да не малтретират по-слабите, е базисно задължение на учителите от незапомнени времена. Защо са нужни и някакви тарикти – неправителствени хрантутници, които да ни промиват със своите световни „добри практики“? По същия начин и Истанбулската конвенция драпа да уреди положения, отдавна уредени в Наказателния кодекс. ОчевАдно е, че целта е друга.
