Държавите имат своите символи. Франция се надува с петела си, Америка с орела си, Русия с мечката… Както е тръгнало това лято, нашият символ от Розата май е на път да бъде изместен я от водоноската, я от фойерверките…

Тъга. И жега.

И не че нямаме достатъчно вода в недрата на Майка България. Аспарух навремето е знаел къде да забие копието си. Просто водопроводите ни са от времето на Аспарух… А политическите ни плановици – от мезозойската ера. Така Водоноската като символ е на път да измести Розата.

Имаме нужда да инвестираме в модерни индустрии. Или да строим модерни магистрали. Вместо това обаче строим модерни цехове и складове за пиротехника до градове и села. Оръжейни и други гърмящи заводи, някои също от времето след Аспарух, са почти в центъра на разни населени места. Стотици хора се борят за работно място там, за къшей хляб.

Нови Полу-магистрали имаме тук-там, които се топят като сладолед от жегата или се надиплят като морски вълни от летния бриз.

А само преди няколко дни комшията Вучич, наричан от нашия бивш премиер “Сашата”, откри в Крагуевац чисто нов завод за електрически и хибридни автомобили “Фиат”, с инвеститор от световен мащаб. Първият на Балканите, където и ние уж се борим за лидерски позиции.

И докато трескаво пълним водоноските, за да гасим Воден, и молим чехи и испанци за хеликоптери и летящи амфибии, Сърбия като че ли по-внимателно си планира националните интереси от техния Цар Петър насам. Дори след 7-годишните пожари (1992-1999), запалени в бивша Югославия от Милошевич, те строят по-бързо неомекващи магистрали и автомобилни заводи. Дори един наш прочут банкер в изгнание им построи в Парачин един супер-модерен завод за стъкло за милиони. Не динари.

Бедствия стават навсякъде по света. И в Русия, и в САЩ, и в Китай. И там допускат грешки. Но и се учат от тях.
А ние хитро и стратегически си планираме и тихо си строим модерни цехове за фойерверки. Обичаме си ние пушилките и фойерверките и това е. Гърмим до небесата, по Коледа и Нова година, по рождените дни на мутресите край Южната дъга на София и край родните полета на Елин Пелин, където Андрешко стои и до днес закован в собственото си блато.

Нека светът да види нашата радост и гордост. И мъдрите ни първенци, които припяват “Ода на радостта”, докато новите ни черешови топчета възвестяват на света “кои сме Ний” и дънят небесата с гръмовни салюти.

И гърмят безспирно Фойерверките като оръдията на Нетаняху в Газа. Да ни види светът колко сме пълни с радост. Как сме и ние сред най-богатите в света. Швейцария даже леко ни завижда и засрамена пази тишина. Никакви фойерверки над Женевското езеро или над Шильонския затвор…

Няма ли кой да спре тази вакханалия на гърмящите цехове, на апетита за фойерверки в нашата земя? Където заможни герои на капиталистическия труд или обикновени бандити изпращат тонове фишеци в облаците в чест на дипломирането на полуграмотните си гимназисти, които вярват, че “ш” и “6” са две еднакви букви на “солунските двама братя”.

Няма ли Кой да пре-фокусира и пре-калибрира националните ни интереси? Както го правят гърци и италианци, люксембургци и австрийци? Вятърът вее и разпалва огньове, исторически дим се стеле над Софийското поле, а оня вятър, на “промените”, се удави в собствения си пушек.

Водоноските не стигат. Нито хеликоптерите. Нито обувките за пожарникарите, тези достойни момчета, които малко напомнят хвърковатата чета на Бенковски, но без коне…

А като си помисли човек, че България е ЕДИНСТВЕНАТА страна в света, от над 200, която доскоро имаше за премиер професионален пожарникар. За дълги години. Генерал при това!

Национална Съдба. Обвита в гъст дим.