Истеричната защита на подуправителя на БНБ Андрей Гюров, който е на косъм да стане първият отстранен заради несъвместимост или конфликт на интереси, обижда интелигентността и на най-доверчивите представители от публиката. 

Да се твърди, че КПК „го отстрелва“ (по Кирил Петков) защото е потенциален служебен премиер, означава, че избирайки Гюров за подуправител „Продължаваме промяната“ са го разглеждали като партийна квота в кохортата с потенциални служебни премиери. „Дайте сега нашето момче за подуправител, че ако трябва утре и премиер да може да стане“. Това е политизацията на централната банка, която ЕЦБ и ЕК не искат да виждат. И с всяко свое изказване Андрей Гюров, Кирил Петков, Венко Сабрутев сами се уличават в едни от най-непростимите грехове на европейското централно банкерство – политизирането на неговото ръководство. 

Само в главите на „Продължаваме промяната“ отстраняването на Гюров е проблем. Да се назначи за подуправител човек с очевидно недостатъчен професионален опит и член на ръководен орган на управляващата партия, е достатъчен проблем. Да му се повери управлението на близо 70 милиарда лева международни валутни резерви е безотговорност спрямо обществото и е чисто щастие, че в БНБ винаги се намират по няколко „възрастни в стаята“, които да се погрижат децата да не сторят беля, докато си играят. 

И ако сега Гюров си тръгне ЕЦБ и Европейската комисия ще са наясно, че си отива човек, който е избран поради политически съображения, с които управителят Димитър Радев се е съобразил. 

В гостуването си при Цветанка Ризова в сряда Гюров се похвали с писмо от президента на ЕЦБ Кристин Лагард. По думите му в него тя изтъква необходимост да се намеси и Съдът на Европейския съюз: „В петък получих писмо от Кристин Лагард, управителят на Европейската централна банка. В него тя се обръща към мен и казва, че ако ВАС постанови решение за освобождаването ми от длъжност, преди това трябва да се изиска становище на Съда на ЕС“. 

„Гласове“ поиска това писмо от ЕЦБ и потвърждение за съдържанието му от Българска народна банка.  По правило до Съдът на Европейския съюз се отнасят въпроси, касаещи гуверньорите, а не подуправителите на централните банки. Също така институционално писмото би трябвало да не е адресирано до Гюров, както самият той твърди, а до БНБ. 

Не съм сигурен дали наистина Бисмарк е нарекъл българския народ „конекрадците край долния Дунав“, но заради Андрей Гюров със сигурност в ЕЦБ и в ЕК ще ни разглеждат като нещо подобно. От хвалбите на Кирил Петков, че е уговарял европейският президент Урсула фон Дер Лайен за компромис да влезем в еврозоната, до превръщането на уволнението на Андрей Гюров в сапунена опера. Интерпретативното цитиране на официална и неофициална кореспонденция е сред най-видимите признаци за ненадеждност. 

На какво основание утре, когато евентуално приемем еврото и сме част от еврозоната, ЕЦБ ще вярва на българските си партньори по казуси, възникнали тук. Това е проблем много по-страшен от неспазването на инфлационния критерий. 
Да приемем, че Гюров има право да търси правата си и битката му в съда няма да свърши. Но какво доверие да очакваме от чуждестранните ни партньори, ако всеки път, институционални решения се атакуват с профанския подход на недоволен футболист, търсещ обяснение на съдията. 

Как да очакваме обикновения българин да уважава законите и институциите, ако политическият елит атакува всеки опит независими регулатори да наместят системата, когато политиците са я разтърсили. 

Седмица след опита за убийство на американския президент (2017-2021) Тръмп и два месеца след опита за убийство на словашкия премиер, тук си повтаряме, че напрежението ескалира след непремерените и тежки политически изказвания. Но въпреки това те не спират. 

Депутат е обявен, че иска хора от службите да му донасят информация – това е работа на руската агентура. Иска се смяна на ръководството на военното разузнаване. Медицинска сестра се оплаква, че съветник на военния министър заплашва болничен персонал, заради детето си. Пак руска провокация. 

Лена Бориславова създава документи с подпис, какъвто споменатите в тях лица не са поставяли, но днес е депутат, на когото не е поискан дори имунитетът. 

Заради решението на КПК, че Андрей Гюров е в несъвместимост се атакува целият личен състав на БНБ. Вътрешният министър на ПП не виждал нещо страшно, че измежду стоте гости, на рождения му ден имало контрабандисти. 

Кой точно глупак в Европейската комисия, в НАТО, в европейската прокуратура, в САЩ, ще повярва, че това са сериозни хора, срещу които се е изправила дълбока държава, а не просто шайка авантюристи с не по-малки корупционни мераци от хората, които опитват да изместят. 

Но да се върнем на самия Гюров 

От това как един човек действа под напрежение, най-добре може да се прецени дали става за дадена работа или не. Медийното поведение на Андрей Гюров, след като стана ясно, че има голяма вероятност да се раздели с поста си на подуправител в БНБ, потвърждава горния принцип. 

Докато с месеци отричаше да има някакъв проблем с професионалните му обвързаности и в същото време тихомълком и в движение отстраняваше всички неща, за които твърдеше, че не са проблемни, Андрей Гюров поддържаше позицията на централен банкер, доколкото му позволяват възможностите.  

Говореше рядко, само каквото иска да каже, в подбрана контролирана среда. Малките гафове, да сравнява изборът на национална валута с представянето на футболен клуб в края на сезона, си беше падение, но след кутиите с пица на Симеон Дянков, толерансът към глупости на изстрадалия зрител беше разширен достатъчно.

Оставяйки настрана легитимните съмнения за неговата компетентност да управлява международните валутни резерви на България, гонещи 70 милиарда лева, подуправителят и ръководител на Управление „Емисионно“ се обърна срещу колегите си в Управителния съвет, които единодушно гласуваха, че Народното събрание трябва да се замисли, дали да не го освободи. 

На съвестта на Цветанка Ризова ще тежи, че не попита Андрей Гюров как е възможно да е напуснал ръководствата на неправителствени организации и остава вписан по техните партиди в Търговския регистър още цели две години. 
Неговите защитници от „Капитал“ акцентираха, че КПК е излязла с решение, след като Гюров със сигурност е отстранил обстоятелствата, заради които е обявен в несъвместимост. Нещо от сорта: „да бяхте го отстреляли миналия ноември, сега е късно“. 

За лична сметка на Андрей Гюров си остава пропуснатата възможност да се прояви като нещо по-добро от съпартийците си.

Si tacuisses, philosophus mansisses.

(Ако беше мълчал, щеше да останеш философ.)