Срещата на върха на НАТО във Вашингтон на Запад се определя от водещите атлантически медии като успешна. Казват, че 32 държави са подписали многостранен документ за продължаваща подкрепа за Украйна и то с ускоряващи колективни усилия на подписалите се.
Байдън е демонстрирал, че все още може да води САЩ и НАТО, което да се наложи като обединена всемирна сила. И на фона на раздразнената и мръщеща се Мелони заради поредно закъснение на Байдън на определена за 10.00 ч. важна среща на т.н. велики, Байдън подчертава, че „не се отказва от надпреварата за нов мандат в Белия дом”. „Сериозността на ситуацията изисква опит”, обявява американският президент. В това време „Билд” пише, че „НАТО иска да предотврати усилията на Тръмп да спре войната” и ако може „да не се класира за президент на САЩ”. И това след като Джо Байдън нарече Зеленски „президента Путин”, а Камала Харис „вицепрезидента Тръмп”. Затова някои на Запад правят изводи и като „независимо дали недостатъците на Байдън се дължат на липса на неразкрита болест или просто на старост, Америка и светът се нуждаят от много повече, ама много повече от един президент”.Защото доводите срещу продължаването на президентския мандат на Джо Байдън или замяната му с друг кандидат на демократите далеч надхвърлят въпроса за неговото здраве и умствена острота. Байдън говори за мир в Украйна и Близкия изток, но се старае това да не бъде публична сила за него. Един вид САЩ да не участват пряко във войните, но да дърпат конците на участниците. Видя се, че Байдън не присъства на каквито и да е преговори, които се водят в Близкия изток, нито е пряк участник по какъвто и да е начин в задкулисните преговори за мир между Киев и Москва. Там има други т.н. посредници.Той само участва с роля при застъпването пред обществеността да се дават още много милиарди в помощ на Украйна и между другото за Израел.
Сеймур Хърш, небезизвестният публицист и коментатор с опит в службите, твърди, че „предстои катастрофа в Украйна, където порицаваният Путин печели и в Газа, където Нетаняху губи убийствената война с Хамас, както и уважението на голяма част от света”. Израелски екскомандир от бойните полета на Тел Авив с много медали за храброст казал, че „Цахал унищожи военната структура на Хамас и го върна обратно в ролята на терористична банда от парцали и сандали, каквито бяха преди, но подземният град на Хамас продължава да функционира до известна степен”.На практика Израел бил „победен от от една парцалена банда заради арогантност и надменност”. Но независимо от крайния резултат от тази война, факт е, че Байдън не е пряк участник в преговорите между Израел и Хамас.Блинкен посвети много месеци на обиколки из Близкия изток с цел омиротворяване, защото е съществено за предизборната кампания на Байдън. И за доказване на водещата роля на САЩ в региона. Представителят на САЩ в СС на ООН последователно защитаваше Израел от санкции заради хилядите цивилни жертви. САЩ останаха едва ли не единствената държава стояща зад Тел Авив. Не само с доставките на оръжия и подкрепа от самолетоносачи из Средиземно море. Докато политическата ситуация в Израел остава мрачна и не се виждат признаци за изход от неуспешна война. Нетаняху твърди, че „Израел ще остане в Газа, докато не постигне победа над Хамас”. В същото време „Ню Йорк Таймс” пише, че „Нетаняху се е зарекъл да унищожи Хамас и да свали управлението му в Газа, а Хамас се надява, че постепенното прекратяване на огъня ще му позволи да се задържи на власт”. С други думи са прави онези, които твърдят, че „и Биби, и Синвар /един от лидерите на Хамас/ имат нещо общо - не се грижат за народа си, а само за собственото си политическо оцеляване”. Предстои да се наблюдава, както и реакциите на другите геополитически играчи като Китай, Русия, Саудитска Арабия, Индия.
В тази връзка за нас е най-малкото любопитно с каква кошница се връща от Вашингтон турският президент Ердоган, който по традиция дава отговори на зададени въпроси от журналистите, които са го придружавали на срещата на върха за НАТО. Е, турските медии не спестиха укори заради 5-те самолета, с които е летяла турската делегация за Вашингтон и то при положение, че шведите и финландците се летели с един самолет, заедно с журналисти, за да спестят пари на своите данъкоплатци. Ердоган е подчертал, „това бе още една историческа среща на върха” и „благодари на президента на САЩ и на ген.секретар на НАТО Столтенберг за положените усилия”. „Одобрихме инициативата на НАТО за подкрепа на Украйна в областта на сигурността и обучението. Договорихме се за предоставяне на многогодишна финансова подкрепа за Украйна и да назначим старши представител на НАТО в Киев”, информира Ердоган. Но не пропуска да каже, че „нашето искрено желание е контактите, които започнахме с Истанбулския процес и увенчахме с Черноморската инициатива да бъдат възобновени и да се даде шанс на дипломацията”. Амбицията за посредническа роля на Анкара не се загърбва. Според него, той е споделил своите оценки със съюзниците с твърдението, че „при един справедлив мир няма да има губещи”. Въпросът е какво означава „справедлив мир”. Особено, когато всеки дърпа чергата към себе си и доверието между Изтока и Запада окончателно е загубено. Поне на този етап. Ердоган е информирал съюзниците, че Турция е превишила целевия праг от 2% в разходите за отбрана. Че Анкара допринася най-много за операциите и мисиите на Алианса. Защо тогава България се явява европейската граница на НАТО на Изток? За Анкара обаче е важно, че „все още съществуват някои пречки и ограничения в търговията с отбранителна индустрия между съюзниците”. Важно е и „засилването на сътрудничеството между съюзниците в борбата с тероризма”. Това е камъчето в турските обувки, защото „не можем да приемем изкривените отношения, които някои от нашите съюзници установиха с PYD / YPG, по-специално със сирийското продължение на ПКК”. Това са „погрешни политики, които вредят на единството на Алианса”. Всеки с интересите си във Вашингтон!
За Газа Ердоган е категоричен – „докато не бъде установен всеобхватен и устойчив мир в палестинските територии, Турция няма да одобри никакви опити за сътрудничество на Израел с НАТО”. Турция на Ердоган е готова „да предприеме всякакви инициативи, включително гарантство, за установяване на траен мир”. Решението е „две държави в границите от 1967г”, но как ще стане на практика не е ясно. Засега се настоява за прекратяване на огъня и непрекъсната доставка на хуманитарна помощ за Газа. За Ердоган „НАТО оказва помощ на Украйна, въпреки че не е неин съюзник, но не е в такова отношение за Палестина”. Но тези два въпроса „не трябва да се смесват един с друг”.
Ключов въпрос на журналистите е за доставките на F-16, а Ердоган ги е успокоил, че „Байдън обеща при разговора ни, че ще реши този проблем в рамките на 3-4 седмици”. „Между нас имаше някои остроумия, но аз му напомних няколко пъти за този проблем”. И това е отговор! Журналистите питат и за среща Ердоган – Асад, защото „различни външни сили не искат Турция в Сирия и са провокирали протестите в Кайсери заради изнасилване на малолетно дете от сириец”. Ердоган отказна информация за случая, но „преди 2 седмици отправих призив към Асад да дойде в моята страна или да избере среща в друга страна”. Фидан, външният министър на Турция, има за задача да се заеме с този въпрос и да се „започне нов процес за преодоляване на обиди и неприязън”. Що се отнася до членство на Анкара в ШОС, Шанхайската организация за сътрудничество, „нашата цел е да станем постоянен член там”, защото „в момента сме вече наблюдатели”.
При срещата с канцлера Шолц отновен въпрос на Ердоган е бил за „пречките, които създава Берлин за покупката от Турция на Еurofighter”. Шолц „нямаше отрицателен подход по този въпрос”. Каквото и да означава това. Надеждите са за положителен отговор. Същото се отнася и за доставките на турбини за атомната централа Аккую, които Siemens бави, но уверенията са, че „чакат на германската митница”. Дали срещу нещо? Явно има пречки, но „вярвам, че ще ги преодолеем”. И отново въпрос за „знакът бозкурт” на сивите вълци, който е направен от футболиста Мерих Демирал в Германия и там е посрещнато с гняв. Според Ердоган този въпрос не е поставян от Шолц при разговора.
Важната новина за Анкара е, че следващата среща на върха на НАТО през 2026г ще е в Турция. Според Ердоган домакин сигурно ще е Истанбул, но решение още не било взето. А що се отнася до отношението към Русия и опасенията за война на НАТО или някои съюзници с Москва при определени обстоятелства, тук Ердоган стъпва на пръсти. Независимо от опитите му да играе на ръба в отношенията с Украйна и Русия. Редица негови действия по отношение на Киев гневят Кремъл, но взаимен интерес от поддържане на нормални отношения и съхраняване до известна степен на търговско-икономически, включително туризъм, отношения се подкрепят и от двете страни. Путин даже прие с „удоволствие” покана за посещение в Турция някой ден при срещата му с Ердоган в Астана неотдавна. Тази среща почти година бе отлагана, но не и окончателно загърбена. Сигналите са разчетени от Турция. Отново балансиращата политика на Ердоган с претенции за независимост и суверенитет. Но все по-трудно става да се поддържа „Турция над всичко”. Времената се сложни и лавирането не винаги се удава. И Анкара чака 5 ноември. Но без активността на един Орбан. Предстои да се наблюдава.
