Аз не намирам нашия днешен политически живот за кой знае колко сложен, за да бъде непредвидим и често да ни изненадва с неочаквани обрати, решения, конструкции.

Бих дори го определил като банално елементарен, защото го ръководят хора слаби интелектуално, политически неграмотни, неподготвени, неинтелигентни дори, които винаги забравят кои са и не се досещат, че времето им изтича и поведението им е неадекватно.

Това става особено опасно, като преди това е доста смешно, за тези, които успешно стоят начело, побеждават или се представят сполучливо на изборите, държат или участват като съюзници и партньори във властта. Започнали обикновено в самото начало, „от нищото“, както се казва, те бързо набират ускорение и се превръщат във фактори на властта и държавата.

Дотук обикновено е добре. Хората ги коментират, те самите говорят много и при всяка възможност, хвалят се, демонстрират политическите си мускули и са щастливи, че сами са постигнали толкова много и само да поискат, ще постигнат още повече.

Сладко е да живееш в такова състояние! Вятърът духа в гърба ти, хората ти се възхищават, поздравяват те, тълкуват действията и думите ти, прогнозират постъпките ти и очакват в упоение какво ще направиш, за да ощастливиш народа.

Обаче идва ден, когато вече е минало доста време и сега други са реалностите, условията, проблемите – не каквито бяха в началото. А и ти самият си друг! Заслепен обаче от светлината, която изхожда от тебе, не си забелязал какво се е случило. Пък продължават да те хвалят, да се дивят от твоята политическа мъдрост и безпогрешност, от политическия ти усет и умение да излизаш винаги победител. Толкова много хвалби, че и в тях не чуваш фалша, лъжата, коварните изкушения, в които само след миг ще пропаднеш и ще станеш смешен.

Днес живеем в такава политическа реалност. Всички са силни, упорити, принципни, смели, решителни. Но авторитетите вече не са авторитети и не увличат след себе си толкова хора колкото преди, за да сложат ред в държавата. Те си мислят, че нищо не се е променило и че тяхната воля ще надделее и този път, за да стане според както те казват.

Ето я политическата драма, която се подхранва от коментатори и клакьори. Когато сам не знаеш кой и какъв си вече, а около тебе ти внушават, че си същия и дори по-добър, назрява драма в цялата държава.

Жалките водачи на партиите, когато са на върха на славата и успехите, си въобразяват, че те се дължат на тях и техните умения и способности. А те просто са извадени от нищото, пуснати са във властта, за да й се радват, но най-вече за да изпълняват волята на капитала, който ги е избрал. Неговата щедрост е безгранична, щом е видял в избраниците способности, воля и здрава ръка. На тях вече не им е трудно да побеждават на избори, да назначават свои хора на държавни служби, да забогатяват и се радват на живота.

Но и тази радост, както и всички останали, не е вечна и й идва краят. Но не само защото капиталът е свалил благоволението си, а тъй като капацитетът на тези люде е малък и бързо се износват и провалят. Обаче не го осъзнават и дори не се досещат, че нещо в тях не е наред. Затова и не се стараят да се поправят, нагодят към новите условия, да подобрят работата си.

Аз имам предвид политическото поведение и самочувствие на Борисов, но към Борисов се прилепят още Пеевски и Костадинов. Да не говорим, че ПП и ДБ отдавна вече са посочени като непригодни за политиката и властта. Те не могат да се завърнат в реалността и да придобият нормално поведение на хора, разбиращи кои са и какво се очаква от тях. Те не само не живеят в българската политическа среда, поради което не я разбират и не й служат, но и международната обстановка, измененията в нея, новото разположение на великите сили. Как тогава ще управляваш държавата и ще я прекарваш през изкушения, изпитания, препятствия, като я запазваш здрава. На всичко отгоре вече си нежелан или съвсем малко желан и е очевидно, че никой няма да ти даде властта. Ще постигаш уж добри резултати на изборите, но те няма да бъдат достатъчни, за да управляваш – дори и в коалиция.

Това ако не виждаш и осъзнаваш, значи нямаш сетива и не умееш да анализираш. А значи няма да управляваш, колкото и да искаш и да вярваш, че ще влезеш отново във властта.

И тримата изредени политици, водачи на партии, са напълно неспособни да преценяват реалната обстановка и собственото си положение. Затова Борисов понесе такъв удар при гласуването на правителството на ГЕРБ. Май ще му се наложи и да остави партията си и да излезе „в заслужен отдих“. Иначе и от нея, и от него нищо няма да остане.

Пеевски се прави на здрава власт, но си е чисто и просто неопитен. Затова толкова наивно си мисли, че като е направил ДПС втора политическа сила, вече е готов да бъде личността, на която народът дава доверието си. ДПС обаче не е създадена, за да бъде водеща партия. Като втора сила тя бързо ще се изхаби и ще рухне под собствената си тежест и самочувствие. Пеевски не притежава политически нюх и способност да анализира и преценява, поради което е тръгнал на сляпо, по общи съображения, според които е по-добре да си напред по влияние и позиция. Горкият, въобразил си е, че е постигнал успех. А всъщност се е провалил с гръм и мълнии и скоро и това ще се види.

Костадинов пък е още в състояние на политическа пасионарност и е убеден, че така ще бъде вечно и че никой не може да го спре, за да се въздигне като народен водач. Обаче те вече са го спрели, колкото да не му се вярва и все още силно да се надява, че времето му е близо. Отминало е обаче това пусто време!

Злополучният провал на Нинова би трябвало да им отвори очите, за да чуят и от нейния случай поуката, че никой не е вечен и когато ти дойде времето (а то идва неочаквано), настъпва и политическият ти край. При това необратимо и завинаги.

Всичко това се случва, защото обществото не е доволно и приема като израз на своята воля и съзнание държавната политика във всички сфери на обществения и икономическия живот. Не харесва международната ориентация, социалната политика и неспособността на властта да стимулира икономиката. Най-непоносимото за обществото е посредствеността, която управлява и няма намерение да отстъпи мястото си.

Всичко е много просто: тези са реалните резултати от всички избори от последните няколко години.

И такива ще бъдат още няколко години!

Автор: Панко Анчев