България постави световен рекорд – пет пъти избори, а сега за шести път в рамките на две години и половина. Последните два пъти резултатите бяха почти едни и същи, но българското общество и българската политическа класа тъпо и упорито отиваше отново на избори, без да е в състояние да постигне разбирателство и да излъчи правителство поне за половин избирателен мандат.
Основният двигател на кризата е бившият премиер Бойко Борисов, който има интерес да отлага реформи и избори в институциите, за да продължи да управлява задкулисно и да предотврати разследване срещу себе си. Намалява избирателната активност, което работи за Борисов.
Ето колко сме гласували последните пет пъти:
Април 2021 – 3,334 млн.
Юли 2021 – 2,77 млн.
Ноември 2021 – 2,67 млн.
Октомври 2022 – 2,6 млн.
Април 2023 – 2,68 млн.
При по-висока избирателна активност стават три неща:
1. Партиите с твърди ядра избиратели като ДПС и ГЕРБ получават по-малък процент от гласовете и по-малко мандати.
2. В общата бройка намалява тежестта на купени гласове, дадени под натиск или корпоративен вот.
3. Прагът се увеличава и това се отразява различно на малките партии, и за влизане в парламента, и за получаване на субсидия.
Ето как сме гласували последните пет пъти:
Избори април 2021
Редовни избори, след продължителни протести в края на 2020 г., разгонвани с полицейско насилие. Борисов не подава оставка, още владее цялата власт, централна, местна, прокуратура, медии. Има машинно гласуване по желание в секциите с над 300 гласоподаватели по списък.
ГЕРБ (837 хил. гласа) 75 депутати
ИТН (565 хил. гласа) 51 депутати
БСП (480 хил. гласа) 43 депутати
ДПС (336 хил. гласа) 30 депутати
ДБ (302 хил. гласа) 27 депутати
Изправи се! Мутри вън! (150 хил. гласа) 14 депутати
(Възраждане 78 хил. гласа, отпада)
Година преди тези избори единствената алтернативна на ГЕРБ политическа сила е БСП, на тези избори за пръв път се появява втори претендент срещу ГЕРБ – ИТН и се представя като втора политическа сила. Двата основни претендента срещу ГЕРБ събират над 1 млн. гласа, а общо с ДБ – 1,35 млн. гласа. Това е анти-Борисов вот, който обаче е разпилян в три партии, които не могат да се разберат помежду си.
Мандатът на ГЕРБ не е подкрепен от никоя партия. ИТН и БСП също не успяват да съставят кабинет.
Избори юли 2021
Извънредни избори по-малко от 4 месеца след редовните. Предизвикани са от невъзможността да се състави правителство. В обществото се поражда недоволство от патовата ситуация. Гласуват близо 600 хил. души по-малко отколкото на предишните избори. Този път в секциите над 300 гласоподаватели по списък се гласува само машинно.
ИТН (657 хил. гласа) 65 депутати
ГЕРБ (642 хил. гласа) 63 депутати
БСП (365 хил. гласа) 36 депутати
ДБ (345 хил. гласа) 34 депутати
ДПС (292 хил. гласа) 29 депутати
Изправи се! Мутри вън! (136 хил. гласа) 13 депутати
(Възраждане – 82 хил. гласа, отпада)
Монолитната власт на Борисов се пропуква. Той за пръв път губи парламентарни избори, макар и само с 15 хил. гласа (1,3%). ИТН обаче разочарова, Слави Трифонов не търси коалиция, а иска да подкрепят спорните му кандидатури за кабинет. Мандатът му пропада, на ГЕРБ и БСП – също.
Избори ноември 2021
Втори път извънредни избори по-малко от 4 месеца след предишните. Ситуацията създава набързо нова партия – ПП. След като се чуват гласове не може ли служебното правителство да остане като редовно, двама от популярните министри в него правят партия. След патовата ситуация в предишните избори, сега гласовете срещу Борисов се насочват в новата партия. Конюнктурните социологически агенции внушават през телевизиите, че новата партия ще е трета след БСП, а тя печели изборите. В секциите с над 300 гласоподаватели по списък се гласува само машинно. За пръв път в парламента влиза „Възраждане“.
ПП (673 хил. гласа) 67 депутати
ГЕРБ (596 хил. гласа) 59 депутати
ДПС (341 хил. гласа) 34 депутати
БСП (267 хил. гласа) 26 депутати
ИТН (249 хил. гласа) 25 депутати
ДБ (166 хил. гласа) 16 депутати
Възраждане (127 хил. гласа) 13 депутати
ПП като първи мандатоносител преговаря и успява да направи коалиция с БСП, ИТН и ДБ. Така е съставено първото правителство без ГЕРБ от 12 години, като се изключи кратко просъществувалото правителство на Орешарски през 2014 г. Кабинетът на Кирил Петков също има кратък живот от 8 месеца. Слави Трифонов демонстративно обявява оттеглянето на ИТН от кабинета и „край на тази агония“. От ГЕРБ също се изразяват по подобен начин за правителството. Гласувана е оставката му по искане на ГЕРБ и то е свалено с гласовете и на ИТН през юни 2022 г. ГЕРБ и БСП не успяват да съставят правителство и връщат мандатите. През август идва служебния кабинет на Гълъб Донев.
Избори октомври 2022
Избирателната активност е почти същата като предишните два избора. В секциите над 300 гласоподаватели по списък се гласува само машинно.
На тези избори срещу ПП освен ГЕРБ, са и ИТН, „Възраждане“, ДПС и БСП. На ПП и ДБ стоварват вина за позицията към започналата война в Украйна, обвиняват ги за доставки на газ, които „Газпром“ спира. Пускат слухове, че печелили от комисиони от доставки на газ „през посредници“, че заради тях ще останем на студено през зимата и др. ПП губят към 170 хил. гласа спрямо предишните избори и ГЕРБ отново става първа политическа сила с почти същия брой гласове.
ГЕРБ (634 хил. гласа) 67 депутати
ПП (506 хил. гласа) 53 депутати
ДПС (344 хил. гласа) 36 депутати
Възраждане (254 хил. гласа) 27 депутати
БСП (232 хил. гласа) 25 депутати
ДБ (186 хил. гласа) 20 депутати
Български възход (115 хил. гласа) 12 депутати
ИТН отпада (96 хил. гласа)
ИТН отпада от парламента заради ролята си в развалянето на предишната коалиция. „Възраждане“ качва двойно гласовете заради проруска позиция, с която се идентифицират част от избирателите. Но общо с БСП имат по-малко от една четвърт от местата в парламента. В парламента влиза още една проруска или т. нар. президентска партия на ген. Янев. Те заедно са малцинство, защото повечето избиратели са отблъснати от агресията на Русия. Правителство с ГЕРБ е отхвърлено, въпреки контактни групи за преговори (Плевнелиев-Паси). Друго правителство не може да се състави заради противоречия между партиите по помощта за Украйна, за връщане на хартиената бюлетина, за повече или по-малко социални разходи, бюджетен дефицит и др.
Избори април 2023
Избирателната активност остава същата. По искане на ИТН ЦИК отменя изцяло машинното гласуване. ПП и ДБ се явяват в коалиция и заедно взимат около 70 хил. гласа по-малко, отколкото като явили се поотделно на предишните избори. ГЕРБ отново е първа политическа сила с почти същия брой гласове.
Изборите са една година след началото на войната в Украйна. Проруската „Възраждане“ достига до 37 депутати, но заедно с БСП имат общо 60. „Български възход“ отпада.
ГЕРБ (669 хил. гласа) 69 депутати
ПП-ДБ (621 хил. гласа) 64 депутати
Възраждане (358 хил. гласа) 37 депутати
ДПС (347 хил. гласа) 36 депутати
БСП (225 хил. гласа) 23 депутати
ИТН (103 хил. гласа) 11 депутати
ГЕРБ предлага за премиер Мария Габриел, която не успява да състави правителство и връща мандата. Габриел води преговори с няколко партии. ДПС са готови да подкрепят неин кабинет. ИТН обявяват, че ще подкрепят експертно правителство на Габриел, тя казва, че очаква предложенията им за министри. ГЕРБ не може да събере мнозинство за правителство с подкрепа само на ДПС и ИТН, трябват и гласове от „Възраждане“ или БСП. И води паралелно преговори с ПП-ДБ. ИТН оттегля подкрепата си за Габриел в последния момент, като разбира, че се готви т. нар. „сглобка“. ГЕРБ се споразумяват да направят правителство с мандата на ПП-ДБ, на ротационен принцип, първо 9 месеца премиер акад. Денков, после Габриел.
Това правителство се посреща с недоволство от всички – привържениците на ГЕРБ са недоволни, че отстъпват на ПП-ДБ повечето министри. Избирателите на ПП-ДБ се чувстват излъгани, че техните партии легитимират Борисов, вместо да го демонтират от властта, за което са се борили. Обясненията на ПП-ДБ са, че така правят жертва в името на реформи и промени в конституцията.
След 9 месеца премиерът Денков подава оставка и ротацията е прекратена. ГЕРБ правят своеволни политически ходове за съставяне на правителство с нови министри, без да съгласуват. Насрочени са нови избори за 9 юни. Назначен е служебен кабинет с премиер човек на ГЕРБ, след поправките в конституцията.
Избори юни 2024 ?
Според последните социологически сондажи ГЕРб води с 25-26% пред ПП-ДБ с 15-16% и много близо след тях „Възраждане“ и ДПС. Дори казват, че е оспорвана борба за второто място. Досега социологическите агенции са давали много точно резултата за ГЕРБ и са подценявали този на ПП-ДБ. След всички събития в последните месеци, гласове от ПП-ДБ ще се насочат към други партии извън ГЕРБ. Който иска да гласува против Борисов няма голям избор – или БСП, или някоя от малките партии като „Солидарна България“, „Ние идваме“ или „Зелено движение“. Или „Възраждане“, която е отявлено проруска и антиевропейска.
Резултатът е трудно да се предвиди, ако влязат две малки партии над 4-процентната бариера. Ако не влязат, ГЕРБ ще стигне около 75 депутати, ДПС ще има своите около 35. За ПП-ДБ ще е успех да стигнат 50 депутати. И пазарлъците за правителство започват отначало.
