Как ще осъмне България след изборите на 9 юни? Има два варианта и половина, като единият е по-вероятен. Ето какво можем да очакваме.

Коментар от Даниел Смилов:

Как ще осъмне България на 10 юни? Има два варианта и половина. Единият от тях е по-вероятен, ако гледаме последните прогнози на социолозите.

Вариант 1: обратно към 2017-2020 година

Ако ГЕРБ и ДПС получат мнозинство или са близко до него, този вариант ще е най-логичният. Това ще е всъщност България, управлявана от ГЕРБ и ДПС - ако се наложи, с помощта на присъдружни формации като ИТН. Нещата ще се върнат към статуквото от периода 2017-2020 г.:

- За по-бързо магистралите ще се строят без конкурси, като парите ще се дават предварително на фирмите, дори и без гаранции и разрешителни документи. И с това „ускорение“ много магистрали няма да се построят, но ще се налага да се поправят често;

- Бюджетната политика ще се върне към модела Дянков-Горанов. Сравнително пестеливи бюджети, които лесно се изпълняват и водят до големи излишъци в края на годината. Излишъците пак ще се раздават като коледни бонуси на подбрани фирми;

- В държавните поръчки случайна или чужда фирма няма да може изобщо да пробие. За сметка на това определени родни фирми ще си подновят абонамента за публични средства;

- Регулаторите ще се назначават по формулата 70-30 ГЕРБ-ДПС (или обратното). Може да има по някого от ИТН и „Възраждане“ за цвят;

- БНТ и БНР ще си останат със същите директори физически или поне духом;

- България ще продължи да подкрепя Украйна в рамките на подкрепата на ЕС и НАТО;

- Страната ще транзитира рекордни количества руски газ по „Турски поток“ (който незнайно защо ще настоява да нарича „Български“) и ще плаща милиони за неупотребен и ненужен газ по договора с „Боташ“. Този договор няма да се ре

- Бойко Борисов ще продължи да твърди, че не иска да управлява с Делян Пеевски, без да е посочил едно-единствено разминаване между него и алтер-егото му по какъвто и да било (друг) въпрос;

- Делян Пеевски ще продължава да се държи като министър-председател;

- Списъкът „Магнитски“ ще бъде слят със списъка на лауреатите на орден „Стара планина“;

- Конституционните реформи ще останат на хартия или ще бъдат орязани от КС. Съдебната реформа няма да продължи с изработените промени в закона за съдебната власт и като цяло ще остане проформа;

- „Нотариуса“ и „Еврото“ ще се окажат дребни измамници, които не са имали достъп до високите нива в съд, прокуратура и изпълнителна власт. (А и без това нали са мъртви или изчезнали);

- Мистерията дали Васил Божков е дал милионите на Владислав Горанов или само ги е носил до кабинета му в МФ и си е излизал винаги с тях, ще се обвие в бръшлян и няма да се вижда (поне от медиите);

- Скандалите около Борисов… Какви скандали, няма такова нещо. Моля ви се!

- Атентатът срещу Гешев и честото присъствие на Сарафов в „Осемте джуджета“ ще си останат част от неразгаданите български потайности;

- За главен прокурор ще бъде избрана дясната ръка на Сарафов, който пък беше дясната ръка на Гешев;

- България ще започне отново да изостава от Румъния в догонването на средните нива за ЕС на БВП на глава от населението. (По този показател в периода 2009-2020 г. България изостана с около 19% от северната си съседка);

- За три години неравенството отново ще достигне 40% по коефициента GINI, измерван от Евростат. (В периода 2020-2023 г. GINI спадна от 40% до 37% за България);

- Еврозоната и сухопътният Шенген може и да се реализират, защото страната е набрала достатъчно инерция и по двете теми. Но начело с хора от списъка „Магнитски“ няма да е лесно да се постигнат и двете цели;

- Правителството ще владее всички медии и ще изглежда стабилно, но ще е много уязвимо от критики от ЕС и САЩ и най-вече от вътрешни протести.

Вариант 2: управление чрез взаимно блокиране между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ

Ако ПП-ДБ се представят по-добре от очакваното и заедно с ГЕРБ-СДС им стигат гласовете за мнозинство, те биха могли да се върнат към проекта за споразумение от последните дни на кабинета „Денков“: споделена отговорност, вето и възможност за взаимно блокиране при назначение на министри, магистрати, служби и регулатори. Този вариант е малко вероятен с оглед на прогнозите, но все пак от аналитична гледна точка си струва да се обсъди:

- Фискалната политика от последните три години ще се запази, което ще доведе и до по-голяма възможност за социални плащания и по-бърз икономически растеж. Цената за това няма да е нараснал дълг, който и сега е под 24% от БВП (забележително ниски нива в рамките на ЕС);

- В обществените поръчки може да се очакват известни пробиви на фирми, които не са близки до властта. Като цяло, бизнес средата би била по-конкурентна и по-благоприятна, отколкото във вариант 1;

- Неравенството би трябвало да продължи да спада при провеждането на същата фискална политика;

- Страната ще продължи да подкрепя Украйна с оръжие и в рамките на ЕС и НАТО;

- Има по-голяма вероятност договорът с „Боташ“ да се предоговори или поне да се търси отговорност за подписването му. България ще бъде и по-подготвена за евентуално спиране на транзита по „Турски поток“, което не е изключено с оглед на развитието на войната в Украйна;

- Опитите да се разследват аферите „Нотариуса“ и „Джуджетата“, включително ролята на висши магистрати в тях, ще продължат под натиск от ПП-ДБ. ГЕРБ и ДПС ще саботират тези опити с всички средства;

- Около избора на главен прокурор ще има голямо напрежение и съществува някаква (не малка) вероятност да не бъде избрана дясната ръка на Сарафов или някой друг по същата логика. Гаранции за голям прогрес по темата няма да има обаче - поради блокиращата роля на ГЕРБ-ДПС;

- Промените в съдебната власт и назначаването на регулаторите ще продължат мъчително бавно – отново блокиращата квота на ГЕРБ-ДПС ще се използва, за да се предотврати сериозна промяна в статуквото (което е в полза на двете партии);

- Около промени в службите ще има сериозни сблъсъци между ПП-ДБ и ГЕРБ-ДПС. Някакви половинчати реформи е вероятно да се случат все пак;

- Пеевски ще продължи да се държи като министър председател, но списъкът „Магнитски“ няма да прелее в списъка на ордена „Стара планина“;

- Скандалите на Борисов ще му тежат, макар че разследването им ще е мъчително протяжно;

- България ще наваксва по-бързо изоставането си по доходи и БВП на глава на населението спрямо средното за Европа. Ножицата спрямо Румъния ще се свие;

- Еврозоната и сухопътният Шенген ще имат реален шанс да се случат;

- Конституционните реформи ще получат шанс да бъдат развити в съответно законодателство;

- Правителството ще изглежда много нестабилно и противоречиво, но пък медийната среда ще е по-плуралистична;

- В опозиция ще останат президентът Радев, „Възраждане“ и БСП, което ще е опасна концентрация в русофилския сектор. (ДПС не може да е опозиция, когато ГЕРБ е в правителството по дефиниция).

Вариант 2 и половина: тотална изненада

Не е изключен и този вариант, макар че той е най-слабо вероятен. Може да се получи силно раздробен парламент с много нови играчи, в който ГЕРБ и ДПС ще са принудени да разчитат на гласове от партии като „Възраждане“, ИТН и дори нови формации, прескочили чудодейно бариерата. Ситуацията е волатилна и такъв тип развитие не може да се изключва. Този вариант ще се сведе до вариант 1 обаче - само с уговорката, че ще е далеч по-уязвим и нестабилен. Няма да е изненада и ако един такъв вариант стане извинение за нови парламентарни избори.