Какво им стана на българите, които Ото фон Бисмарк наричаше "прусаци на Балканите"? Има една добра и една недотам добра новина, пише наблюдателката на ТАЦ Барбара Йортел. По-важното от две публикации в германския печат.
Добрата новина за България е, че българите явно все още не са напълно обзети от изборна умора, независимо че тази неделя те отново са призовани да отидат до урните – вече за шести път в рамките на три години, пише в коментар за германския „Тагесцайтунг“ (ТАЦ) Барбара Йортел. Между 45 и 48 процента от избирателите смятат да използват правото си на глас.
„Твърде рядко забелязвана страна“
„По-малко добрата новина е, че България - една все още твърде рядко забелязвана страна в периферията на Европа - и този път няма да отхвърли проблемите си, така че да стигне до стабилно мнозинство“, посочва германското издание.
Какво им става на българите, които Ото фон Бисмарк навремето беше нарекъл „прусаци на Балканите“, пита реторично авторката и припомня масовите протести в България от 2020 година, когато страната успя да попадне в международните медии с това, че седмици наред по улиците излизаха десетки хиляди хора на протести срещу корупцията, олигарсите и „мафиотската държава“. Основен адресат на тези протести беше лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, коментира ТАЦ.
„Руската агресия заби последния пирон в ковчега на коалицията“
Отначало изглеждаше, че след неговата оставка ще започне "ерата пост-Борисов"Снимка: Nadezhda Peeva/BGNES
След неговата оставка изглеждаше, че в България ще започне ерата „пост Борисов“, продължава изданието, описвайки идването на власт на четворната коалиция начело с либералната и проевропейска партия „Продължаваме промяната“ (ПП). Само след шест месеца обаче експериментът приключи – а „последният пирон в ковчега на управляващите“, по думите на Йортел, е било началото на руската агресия срещу Украйна през 2022 година, когато проруските настроените социалисти, които бяха част от коалицията, се противопоставиха на доставките на оръжие за Украйна.
В следващите две години България бе управлявана от различни по състав коалиции, но все по мотото: "След изборите е като преди изборите", обобщава авторката, припомняйки и договорката за ротационно управление между ГЕРБ и ПП-ДБ след изборите в началото на април 2023 - сделка, която също се провали.
Повече от ясно е, че по-добре няма и да стане, предрича германското издание. То се позовава на данните от социологическите проучвания, според които ГЕРБ ще получи най-висок резултат, а за второто място - на значителна дистанция от първия - се конкурират ПП-ДБ, ДПС и дяснорадикалната "Възраждане". ТАЦ посочва, че последните две партии определено не привличат симпатии, а съпредседателят на ДПС Делян Пеевски - олигарх, предприемач, медиен магнат и депутат в българския парламент - е в санкционния списък "Магнитски" на САЩ и Великобритания.
„Пропаганден папагал“
В друга статия за ТАЦ Барбара Йортел разказва и за журналиста Петър Волгин от "Възраждане", наречен в заглавието „Пропаганден папагал“.
Петър ВолгинСнимка: BGNES
Ако той успее да получи мандат, скандалите в Брюксел са сигурни, прогнозира коментаторката. Тя цитира някои от скандалните изяви на Волгин - като например дебат, в който казал, че ако България вече не разполага с правото на вето, ЕС щял да изпрати войници в Украйна, т.е. и български.
„Фактът, че това е чиста глупост, явно не притесняваше журналиста ни най-малко“, коментира авторката. Според нея Кремъл едва ли би могъл да си пожелае по-добър пропагандист от него – защото Волгин твърди, че помощите за Украйна всъщност са подкрепа за режима на Володимир Зеленски, а единственото, което този „нелегитимен“ президент правел, било да погребе колкото може повече свои сънародници.
„Русофилията на Волгин му е заложена по семейна линия“, отбелязва Йортел в биографичните си бележки за Волгин и пояснява, че баща му е съставител на множество томове с комунистическа партийна лирика.
„Част от българите продължават да гледат на изток“
Германското издание пояснява, че проруската партия "Възраждане" иска референдум за излизането на България от ЕС и НАТО, насъсква с омраза срещу евреите и ромите и пропагандира "традиционните" семейни ценности. За съжаление тази реторика се приема добре в част от обществото, посочва ТАЦ. Особено някои по-млади хора в България са податливи към тези антидемократични идеи, на което вероятно се дължи и фактът, че темите, свързани с ЕС, почти не присъстват в предизборната кампания.
А това може да доведе до горчиви резултати, допуска ТАЦ. Тъй като очакваният вътрешнополитически застой в България може да отслаби проевропейската ориентация на страната, както и позициите на София в Брюксел. Борисов няма особен интерес да придвижи съществените реформи в правосъдието, нито борбата с корупцията. Делян Пеевски от своя страна се представя за убеден европеец, но малцина му вярват, изтъква Барбара Йортел.
„Брюксел пак си затваря очите“
Тя посочва, че до 2021 година Борисов е бил желан гост в Брюксел, особено покрай бившия председател на ЕК Жан-Клод Юнкер и председателя на ЕНП Манфред Вебер. А и бившата канцлерка на Германия Ангела Меркел също бе в добри отношения с него.
Председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен, която би дружила с всекиго, който ѝ помага да запази властта си, продължава този курс, коментира ТАЦ, припомняйки нейното неотдавнашно посещение в Пловдив, където сипеше любезности от сорта на това, че „ГЕРБ няма да допусне разрушаването на европейските ценности“. Урсула фон дер Лайен заяви също, че "Гласът на България се чува в Брюксел, Коментарът на Барбара Йортел е пределно саркастичен и кратък – "Моля?".
"Има нещо почти трагично в това, че българите, независимо по какви причини, редовно избират статуквото. Но и това, че Брюксел за пореден път си затваря очите, е повече от печален", заключава медията.