И нито следа от тях в националните медии
В предишната си колонка в Портал Култура написах, че основен проблем за демократичния ред в страната ни е тоталната овладяност на главните ни т.нар. национални медии. Всъщност тези медии нито „отразяват“ случващото се у нас и по света, нито го „коментират“ и „анализират“. Не, те буквално създават (и внушават) един свой вътрешно и външнополитически „свят“, в който се опитват да разположат потребителите си. Това най-ясно се вижда, ако бъде съпоставено онова, което от една страна изпълва въпросните медии, а от друга – социалните мрежи и няколкото свободни електронни вестника и маргинални телевизионни канала. Ще кажа направо, че в тях присъстват две почти коренно различни Българии, два свята. И наближаващият край на предизборната кампания ни го свидетелства все по-недвусмислено.
Дайте си сметка: само допреди седмица България на въпросните медии се „тресеше“ от „скандали“ с някакви „записи на Кирил Петков“ и хората му, от някакви „пачки и пудели“ (за които писах и миналия път). Напротив, само до онзи ден единствено от социалните мрежи ние можахме да научим за жалкия опит на служебния премиер (и служебен външен министър) Д. Главчев да принуди постоянния ни представител в ООН Лъчезара Стоева да гласува с „въздържал се“ – тоест да не подкрепи резолюция на ООН, обявяваща 11 юли за международен ден за почитане на жертвите от сръбския геноцид в Сребреница, на която при това България е съвносител. За този без малко неслучил се истински скандал, който, разбира се, би залепил невероятно петно върху международния имидж на страната ни и би ни наредил плътно до проруската ос Москва-Белград-Будапеща, нито една, нито една централна медия не обели и дума. Пак от разпространеното в социалните мрежи научихме, че г-жа Стоева все пак е отказала да изпълни нареждането на служебния премиер Главчев. И въобще нямаше да чуем за въпросната история, ако тя все пак не се бе сериозно разшумяла в „света“ на социалните мрежи. Защото от тия „национални“ медии чухме едва жалкия опит за „опровержение“ от страна на правителството, в което се казва, че обнародваната в Bird.bg грама на премиера[1] до постоянния ни представител в ООН била „само работен документ“, а не нареждане за гласуване. При това в обяснението на Главчев, за което ни осведомиха пленените медии, се недоволстваше, че този „вътрешен работен документ“ с манипулативна цел се обнародвал в „публичното пространство“. В кое „публично пространство“, г-н Главчев? В „пространството“ на официалните медии ние не бяхме и чули за въпросния случай и ако някой би разчитал да се осведомява единствено от тях, щеше направо да се обърка: какво въобще се „опровергаваше“ в обяснението на Главчев? Та за него, повтарям, преди „опровержението“ нямаше и ред, нямаше и дума!
И ето тези медии, публикували „опровержението“ на никога неотразения в тях случай, изобщо не се заинтригуваха от едно – вече много добре известно на осведомяващите се от „света“ на социалните мрежи и маргиналните медии обстоятелство, което би трябвало тутакси да разобличи оправдаващия се Главчев. Сам сръбският президент Вучич в свое интервю веднага след гласуването на резолюцията за Сребреница изразява „изненада и разочарование“ от позицията, заета от България, и казва: „само пет минути преди началото на заседанието вярвах, че България ще се въздържи“. На какво основание – няма как да не се попита – Вучич е вярвал (при това до самото начало на гласуването), че позицията на България ще бъде такава, която би го удовлетворявала? Дали не от някакво пряко уверение за това от страна било на Главчев, било дори на самия Бойко Борисов? Което пък означава, че „грамата“ с разпореждането съвсем не е била „работен дипломатически документ“, а именно разпореждане и единственото непредвидено в случая е бил отказът на нашия представител в ООН да се съобрази с него. Пак в електронните медии този необясним „приятелски жест“ към проруски настроения сръбски президент се тълкува като задкулисно споразумение между него и ужасно страхуващия се от известния мафиот Сретен Йосич лидер на ГЕРБ. Защото въпросният Йосич предстои да излезе от затвора и вероятно гаранцията Борисов да не бъде застигнат от отмъщението му е била „купена“ от Вучич в замяна именно на позорното въздържане на България от гласуването на резолюцията за Сребреница. Аз не знам дали това е така, но ако бях журналист, а не медиен прислужник, непременно щях да атакувам с въпрос за това и Борисов, и Главчев. Само че подобен казус в света на казионните ни медии не съществува и никога няма да бъде допуснат. „Скандал“ с описаната по-горе история не „гърми“ като „скандала с пачките и пуделите“.
По-нататък: само преди седмица прочетох в безпределно лоялния на ГЕРБ в-к „24 часа“ цитирана статия от „Политико“, в която става дума за обезпокоително растящата популярност на националистично-консервативните (тоест проруски) партии в страните от Западна Европа. Което означава, че в „24 часа“ следят това престижно западно издание. И ни осведомяват, когато трябва да ни „разтревожат“ за онова, което „се мъти“ там, на Запад.
И вижте колко невероятно: на 29.05. т.г. в същия „Политико“ излезе статия, при това илюстрирана със снимките на Б. Борисов и Д. Пеевски под показателното заглавие „Мафията тласка българската демокрация в пропастта“. Снимките на двамцата, отскоро силно сближили се „лидери“ и съществителното „мафия“ в заглавието съвсем очевидно ги свързва, а от съдържанието на материала става ясно, че Европа, на която Борисов е „утвърден приятел“, много добре си дава сметка кой е той, кой е и Пеевски и накъде водят страната ни тези „евроатлантици“. Отново – нито ред за статията било във в-к „24 часа“, било в дружествения му „Труд“, било където и да било в „народните вестници“. Нито секунда в големите (общонационални) телевизии. А аз питам: не е ли появата на статия с такова заглавие (и с тези снимки) не в някоя жълта медия, а в самия „Политико“ истински скандал? Чуйте, прочее: не тукашните „противници на политическата стабилност“ Кирил Петков и Асен Василев, не тукашните „шампиони на черния PR от ПП-ДБ“, а Европа вижда, че „мафията тласка българската демокрация в пропастта“ и много ясно я олицетворява в челото на статията. Да сте чули някой от „водещите ни журналисти“ да е попитал Борисов и Пеевски защо се е появила такава статия в престижното издание на „нашите европейски партньори“? И за каква „мафия“ говорят те? В „света“ на пленените ни медии няма (и няма да има) и следа от този всъщност безспорен скандал. Най-много самият Борисов, увлякъл се в остроумици на някоя от предизборните си срещи, да изтърси, че „Кирчо Петков е платил на „Политико“ да ги пише тия глупости“. И троловете му тутакси да поемат тази наглост, сякаш че „Политико“ е „24 часа“, на който можеш да плащаш и да си поръчваш „материали“ (като например излиянията на китайския посланик у нас за това колко велика е китайската икономика, които поне веднъж месечно могат да се прочетат в този наш „любим вестник“).
Накрая ще попитам накратко (защото темата заслужава по-обширен анализ): чухте ли някога по някоя от „националните ни медии“ и една дума за т.нар. „Исторически парк Ветрино“, чийто формален кмет, доколкото разбирам, е от ГЕРБ и който парк – по всичките си характеристики представлява една „спяща“ (все още) и все още малка като териториален обхват „Донецка или Луганска република“ на наша, българска територия – разполагаща със свои частни (съвсем реални) въоръжени сили, със своя частна (паралелна на държавната) полиция, с буквално финансово заробено население, следено от улични камери, при това на броени километри от газопровода „Турски поток“, начело с маниакален гуру с абсолютно откровени пропутински позиции? Чували ли сте някога в тези наши „национални медии“ за този невероятен скандал да си имаме вече – на самия ни черноморски бряг (отколе лелеян от руския империализъм) – една завършена „държава в държавата“?[2] Знаете ли, че въпреки многократно подаваните сигнали за този, да – истински реален скандал – нито една от „службите, дето ПП-ДБ искали да разсипят“ – МВР, ДАНС и т.н. не е предприела (доколкото ми е известно) абсолютно нищо. А там вече се обучават въоръжени мъже за „превземане на сгради и прикриващ огън“. Не, такъв „скандал“ в държавата, на която ГЕРБ и ДПС се готвят „да дадат стабилност“, няма. Има само скандали с пудели.
Вижте най-сетне тези два медийни „свята“, в които живеем, уважаеми читатели, и си направете сметка дали да си останете у дома на 09.06. т.г. Изтипосаните в „Политико“ разчитат за победата си именно на негласуващите.
