Западното обществено мнение, западните политици се заблуждават, че Русия ще претърпи тежко поражение във войната с Украйна, което ще доведе до отстраняване на президента Путин от власт и до разпад на Руската федерация на няколко държави с марионетни правителства. Моята прогноза, която се основава на задълбочен анализ на всички факти и обстоятелства около руско-украинския въоръжен конфликт, е, че Русия, като световна ядрена сила, не може и няма как да загуби тази война. За нея тя има екзистенциално значение и опира до  самото й съществуване като държава. Никак не са случайни думите на Путин: „За какво ни е свят без Русия.“ Просто не виждам как Русия може да бъде победена. Нейният военно-промишлен комплекс  сега е в невероятен подем.

Това каза пред "Гласове" Стоимен Стоименов - генерал от кариерата, прослужил във въоръжените сили на България повече от 44 години. Във войските достига до заместник-командващ на Трета армия, град Сливен. Повече от десет години е зам.-началник на Разузнавателното управление на Генералния щаб на Българската армия. Работил е като Главен експертен сътрудник в 42-то Народно събрание и като съветник на президента на Републиката по нацио-налната сигурност.

Според него Русия не воюва единствено с Украйна, а и със САЩ, НАТО, ЕС и колективния Запад, които оказват всестранна помощ на украинските въоръжени сили. Без тази помощ те не биха устояли и седмици на руското настъпление. Железни са аргументите, че САЩ водят в Украйна прокси война с Русия за запазване на американското световно господство и на световния ред, установен след рухването на Берлинската стена. Изследвал съм генезиса на конфликта НАТО – Русия, преди това на НАТО – Съветския съюз.  Изводите сочат, че Русия не е империя на злото. Коренът на злото е заложен в политиката и действията на  англосаксите.

В Харковска област руски подразделения водят успешни настъпателни действия в приграничните райони и има придвижване напред на места от 8 до 20 км. Без да се омаловажава постигнатото, трябва да се каже, че  това все пак са само тактически успехи. Може да се окаже, че е положено началото на руска настъпателна операция, но не изключвам и вероятността с вдигнатия около този факт голям шум от Зеленски да се цели ускоряване на западната помощ или опит за въвличане на НАТО в пряко участие - с военни формирования в непосредствени бойни действия на линията на фронта. Един такъв сценарий на развитие на конфликта потвърждава информацията на руското външно разузнаване за подготовката на НАТО за война с Руската федерация. Що се отнася до използването в нея на ядрени оръжия, може да се каже, че това безумие ще е безспорен факт, който не трябва да се подлага на съмнение.

- Нека анализираме войната в Украйна от позициите на българския национален интерес, г-н генерал. Струва ми се, че това е най-важното в момента. Вие твърдите, че като нация сме     изправени на кръстопът. А това означава, че трябва да решим в каква посока да поемем, по кой път да тръгнем. Защо мислите така?

- Няма спор, че България се изправи пред важен житейски кръстопът. Бих казал исторически. Поне моята гледна точка е такава. Страната ни е пред съдбовен избор. И това е така както във външнополитически, така и във вътрешнополитически план.   Всички виждаме, че войната в Украйна ескалира до степен, че съвсем открито на Запад вече се чуват гласове за възможност да избухне Трета световна война. А тя безспорно ще бъде термоядрена и ще доведе до апокалипсис, който ще затрие човешкия род. 

- На 9 юни предстоят извънредни парламентарни избори у нас наред с тези за Европарламент.  Как мислите, вотът за 50-ото Народно събрание може ли да промени отношението и политиката на България към войната в Украйна?

- Във вътрешнополитически план в момента тече предизборната кампания за предстоящите национални и европейските избори. От техните резултати ще зависи дали ще продължи пагубната политика на така нареченото евроатлантическо мнозинство, което тласка България към участие във войната в Украйна, или на власт ще дойде националноотговорно правителство, което да поведе България по пътя на мира, националния суверенитет и просперитета на страната. Това е съдбовният избор, който трябва да направим. Прави впечатление, че в предизборните изяви на повечето партии почти отсъства темата за войната в Украйна. Впрочем така е и в Европа, където има организирани протести срещу войната в Близкия изток, но ни звук, ни стон срещу братоубийството в Украйна. И това не е никак случайно. Наложено е и се отстоява с всички законни и непозволени средства информационно затъмнение на истината за тази война. Няма защо да се заблуждаваме - далечен мираж е свободата на словото у нас.

- Известен сте с това, че в публичното пространство воювате и развенчавате митове, легенди и манипулации за войната в Украйна. Бихте ли обяснили за какво става дума?

- За манипулациите и фалшивите митове около тази война аз се старая  да привеждам  убедителни контрааргументи и да защитавам моята гледана точка по един необичаен начин. Не аз да убеждавам и говоря, а оставям вместо мен да говорят истинските факти, официалните документи и изявленията на западните лидери. 

- Дайте конкретни примери.

- Ще си позволя да посоча някои от митовете, които смятам, че успях да развенчая.  Започвам с мита за началото на войната  и виновните за нейното избухване. С убедителни факти и аргументи доказвам, че войната в Украйна  започна като гражданска с държавния преврат, известен като Майдана, осъществен на 22 февруари 2014 г., а не започна 8 години по-късно, на 24 февруари 2022 г., със Специалната военна операция (СВО) на Въоръжените сили на Русия. Известно е, че Майданът не е никаква народна революция, а грижливо подготвян държавен преврат, струващ на САЩ 5 млрд. долара, който предаде властта в Украйна на крайните националисти -  бандеровците. А те със западна помощ и подкрепа  се заеха с нацифицирането и милитаризирането на държавата  и подготовката й за война с Русия. 

- В публичното пространство и медиите у нас, а и не само тук, постоянно и усилено се налага тезата, че войната на Русия е с нищо непредизвикана агресия. Като военен експерт и анализатор как считате, така ли е, или не сте съгласен с тази версия?

- Смятам, че налаганият в публичното пространство в Европа и у нас мит, че войната на Русия срещу Украйна е с нищо непредизвикана агресия спрямо  суверенна държава, е манипулативен, защото пропуска много съществени обстоятелства, случили се в годините след преврата. Истината е, че едва след изчерпване на всички дипломатически възможности за решаване на наслагваните с години проблеми се стигна до СВО. Една  от главните нейни цели е  спасяване на подложеното на геноцид рускоезично население  на Донбас. Има също така автентични документи, които опровергават мита, че Крим е незаконно анексиран от Русия. Крим се присъедини към Руската федерация по волята на кримчани, които на проведения на 16 март 2014 г. по всички международни правила референдум с огромно мнозинство от 96,7% взеха това съдбовно за тях решение. Трябва да се знае, че споразуменията „Минск I“ и „Минск II“ за урегулиране по мирен начин на конфликта между Русия и Украйна се провалиха не по вина на Русия, а по причина на трите страни от Норманския формат – Германия, Франция и Украйна. Впрочем тази моя констатация е потвърдена години по-късно от замесените в това деяние, което определям като цинично - канцлера Ангела Меркел и президентите Франсоа Оланд и Петро Порошенко. Те признават, че никога не са имали намерение да изпълняват Минските споразумения. Нужно им е било време, за да подготвят украинската армия за война с Русия. С факти и документи оборвам лъжата, че Русия е започнала СВО с цел  завладяване на украински територии. Тази манипулация се опровергава с подписа на руския представител под предварителното споразумение, подписано на 29 март 2022 г. в двореца Долмабахче, Истанбул,  за спиране на бойните действия. В това споразумение има клауза, по силата на която  Русия се съгласява Украйна да остане в границите до започване на СВО, срещу неутралитет и отказ от членство в НАТО. Шансът за мир на ранен етап на войната беше проигран по волята на Англия и САЩ в името на техните глобални интереси. Те наредиха на Украйна да не подписва нищо, а да продължава да се бие до победа. Русия е единствената страна от замесените във въоръжения конфликт, която настоява спорните въпроси да се решават по дипломатически път.

- Сама ли е Украйна в тази война, само тя ли воюва срещу Русия? 

- Това е друга манипулативна теза на западната пропаганда, с която се промива съзнанието на хората, че Украйна воюва сама с Руската федерация. Но фактите сочат друго, истината е неумолима и не може да се скрие. Истината, която отстоявам и убедително защитавам, е, че във въоръжения руско-украински конфликт Русия не воюва единствено с Украйна, а и със САЩ, НАТО, ЕС и колективния Запад, които оказват всестранна помощ на украинските въоръжени сили. Без тази помощ те не биха устояли и седмици на руското настъпление. Железни са аргументите, че САЩ водят в Украйна прокси война с Русия за запазване на американското световно господство и на световния ред, установен след рухването на Берлинската стена. Изследвал съм генезиса на конфликта НАТО – Русия, преди това на НАТО – Съветския съюз.  Изводите сочат, че Русия не е империя на злото. Коренът на злото е заложен в политиката и действията на  англосаксите. Още Уинстън Чърчил в програмната си реч във Фултън, произнесена на 5 март 1945 г., говори за неизменния и  многовековен враг Русия. Който според него „трябва не само да бъде обезсилен или повален, а физически унищожен“. Тази политика бе възприета впоследствие и от НАТО и остана непроменена при всичките превратности на историята от Втората световна война до наши дни. Русия не тласка света към Трета световна война. Русия не иска да се стига до световна термоядрена война. Фитилът на новата световна война безусловно се намира в ръцете на САЩ. Те са тези, които, поне на сегашния етап, могат да го запалят и да взривят световния мир.

- Във всяка война има победители и победени. От древността до наши дни изключенията в световната история в това отношение се броят на пръсти. Каква е прогнозата Ви, как ще завърши кървавият конфликт Русия - Украйна? 

- Западното обществено мнение, западните политици се заблуждават, че Русия ще претърпи тежко поражение във войната с Украйна, което ще доведе до отстраняване на президента Путин от власт и до разпад на Руската федерация на няколко държави с марионетни правителства. Моята прогноза, която се основава на задълбочен анализ на всички факти и обстоятелства около руско-украинския въоръжен конфликт, е, че Русия, като световна ядрена сила, не може и няма как да загуби тази война. За нея тя има екзистенциално значение и опира до  самото й съществуване като държава. Никак не са случайни думите на Путин: „За какво ни е свят без Русия.“ Просто не виждам как Русия може да бъде победена. Нейният военно-промишлен комплекс  сега е в невероятен подем. По данни на западната, а не на руската преса, отбранителната промишленост на Русия в момента произвежда 2,5 пъти повече боеприпаси и снаряди от всички страни в Европа, взети заедно.В руската армия и особено във фронтовите части и съединения няма недостиг на човешки потенциал, няма глад за армейски кадри, за разлика от украинската армия.

- Адекватни ли са поведението и политиката на нашите управници към въоръжения конфликт в непосредствена близост на изток от нас?

- Мисля, че не са адекватни. Не ви ли прави впечатление, че те упорито лансират мита, че сигурността на Украйна и на НАТО, респективно на България, са неделими. Затова трябва да помагаме на Украйна, защото тя пази и нас от руския агресор. В българската история ще останат като връх на държавническата неадекватност думите на бившия премиер Николай Денков,  изречени на 17 февруари т. г. в Мюнхен:  „Няма значение дали българската икономика ще пострада от антируските санкции, важно е те да имат ефект върху Руската федерация.“  Неадекватната теза,     че като помагаме на Украйна, защитаваме и нашата национална сигурност, е равносилна на усилията на малоумник да гаси пожар с бензин. Родните управници ни облъчват още и с мита,  че Русия е заплаха за суверенитета и териториалната цялост на България. Не съм срещал никакви сериозни аргументи в подкрепа на този наратив. Но той упорито ни се втълпява, за да се изпълни поставената отвън задача окончателно да скъсаме взаимоотношенията с Русия. За това нашите русофоби – евроатлантици полагат „героични“ усилия. 

- Ситуацията на фронта в Украйна се променя  постоянно. Всяка новина след час вече е остаряла. И все пак ще Ви попитам защо Русия откри нов фронт във войната край Харков? 

- Може би във връзка със страха от руски пробив на украинската отбрана на този фронт, дойде и тревожната новина, обявена от шефа на руското външно разузнаване Сергей Наришкин, който на заседание на Съвета на федерацията заяви, че неговата служба разполага с достоверна информация „ за намеренията на Запада да провокира пълномащабен конфликт с Русия, включително и с използване на ядрено оръжие“. Действително в Харковска област руски подразделения водят успешни настъпателни действия в приграничните райони и има придвижване напред на места от 8 до 20 км. Без да се омаловажава постигнатото, трябва да се каже, че  това все пак са само тактически успехи. Може да се окаже, че е положено началото на руска настъпателна операция, но не изключвам и вероятността с вдигнатия около този факт голям шум от Зеленски да се цели ускоряване на западната помощ или опит за въвличане на НАТО в пряко участие - с военни формирования в непосредствени бойни действия на линията на фронта. Един такъв сценарий на развитие на конфликта потвърждава информацията на руското външно разузнаване за подготовката на НАТО за война с Руската федерация. Що се отнася до използването в нея на ядрени оръжия, може да се каже, че това безумие ще е безспорен факт, който не трябва да се подлага на съмнение.

- Защо представянето на Вашата книга „Ескалация на войната в Украйна: България на кръстопът“ в Централния военен клуб (ЦВК ) бе забранено от МО, г-н генерал? При условие че преди това имахте получено официално разрешение, но  след това дойде отказът.

- За този срамен акт на МО пръв съобщи „Гласове“. Представянето на книгата на един български генерал, служил близо 45 г.  в редовете на Въоръжените сили, беше забранено само защото така пожелаха от Атлантическия съвет, който определи в нарочно писмо до министъра на отбраната това събитие като руска хибридна атака срещу нашата страна. Искането на атлантиците беше покорно изпълнено от служебния министър на отбраната, също генерал, Атанас Запрянов. Мисля, че вашият сайт правилно определи този акт като репресия по политически донос срещу свободното слово. „Гласове“ е авторитетна и популярна трибуна с многохилядна  читателска аудитория. Затова благодаря за позицията, която смело изразихте в случая. С тази книга и с предишната, озаглавена „Войната в Украйна: България над всичко“, която официално представих в края на юни миналата година, се опитвам да дам моя  скромен принос към  гласовете на будните българи, които бият тревога за съдбата на България и зоват за единение на нацията. В тази книга аз казвам на суверена, че е крайно време да се събуди и да вземе съдбата си в свои ръце. На властимащите  припомням, че България е над всичко и българският национален интерес не е клише, а е висша ценност. Изглежда обаче, че мнозинството от тях са загубили сетивата си и нямат памет за горчивите уроци на историята. За сполетелите ни беди и национални катастрофи, резултат на грешни политически решения и игра по чужда политическа воля. Те нямат  ум в главите, за да осъзнаят, че са слуги, а не господари на суверена, който трябва да определя съдбата на България. 

- Затова ли Вашата книга се оказа опасна за МО и то забрани нейното представяне? 

- Като опасна я определиха родните атлантици. Те стигнаха до прозрението, че представянето й е руска хибридна атака. „Допускането на представянето на такава книга вреди на имиджа на България като солидарен и надежден съюзник на НАТО и партньор на Украйна и влиза в директно противоречие с провежданата от държавата ни отбранителна политика.“ Книгата, която никой от тях не беше видял, получи присъда, че е „изключително вредна и контрапродуктивна за българския цивилизационен евроатлантически избор“. Няма как истината да е опасна за България. Опасни са лъжата, манипулацията, слугинажът, пренебрегването на националните интереси. Опасна е милитаризацията на Черноморския регион. Много опасно е на територията на България да се изграждат военни бази и да се дислоцират чужди войски. Опасно е България по волята на САЩ и НАТО да се превърне във фронтова държава и при голяма война с Русия да сме арена на военни действия. Това са истинските опасности, а не мнимите заплахи за хибридни атаки чрез моята изцяло пробългарска книга. 

- Вие трябваше да представите книгата си на 8 май. В отказа бяха посочени два мотива: че сме в предизборна кампания и че през този период  Военният клуб няма да се предоставя за мероприятия на „външни ползватели“. Предизборната кампания обаче официално започна на 10 май и как може да е „външен ползвател“ български генерал, служил десетилетия в армията?! Поради същата причина бе забранено и представянето на книга на български офицер за живота на Алеко Константинов.  В същото време, буквално преди дни, на 14 май, журналистът Иван Гарелов, който не е служил в армията и няма нищо общо с нея, представи в ЦВК книга за войната в Израел и ивицата Газа. Това не е ли  двоен аршин?

- Уважавам известния наш журналист Иван Гарелов, но към две абсолютно равнозначни събития Военното министерство наистина приложи двоен аршин. Причините са ясни, вече ги коментирахме. Този факт говори много за отношението на МО към българския генералитет и запасното войнство въобще. Но ми се иска да добавя нещо друго. Не се сбъднаха кошмарните фантазии на нашенските атлантици. На официалното представяне на книгата, което се състоя в СБЖ при изключителен интерес, не присъства нито руският посланик, нито някой от руското и от което и да е друго посолство. На събитието не бях поканил представители на публичните власти и на политическите партии. Мои гости бяха колеги, приятели, представители на академичната общност и на неправителствени организации. Освен поздравителният адрес от президента Румен Радев, друг адрес не е четен. Не ми е известно да се е вдигнал шум около моята книга в руски медии и от това да са произтекли ползи за проруски български партии, както написаха атлантиците. Балонът им се спука. Сега очаквам да ми се извинят, че ме наклеветиха пред министъра на отбраната и пред българската общественост и ми причиниха морални и материални щети. Искам да напомня на чиновниците от министерството, че който сее вятър, ще пожъне буря. Който лъже другите, всъщност лъже себе си. Все пак благодаря на „Гласове“, че дава трибуна на другомислещите. От вас не само аз, но много мои познати, приятели и близки, българските граждани въобще научават истината за войната в Украйна. Защото вие давате и другата гледна точка, а това е знак за истински професионализъм в журналистиката. „Гласове“ говори на висок глас,  който  се чува у нас и в чужбина. Това е истината.

Автор: Евгени Генов