Огромният скандал около строежа на Национална детска болница отново разкри какъв бизнес е здравеопазването в България. Защото бъдещата болница ще навреди и на частни, и на обществени интереси. Какво разкри скандалът.

Когато едно правителство без шум вземе решение, което отменя след 24 часа, щетите са не само репутационни. Скандалът е много по-дълбок от факта, че служебният кабинет на Димитър Главчев разреши на частната “Търговска лига-Национален аптечен център” да построи многопрофилна болница “Мама и аз” край София с 400 легла, от които само 1/10 - педиатрични. А после го оттегли, без да посочи каквито и да било правни основания за това и ще даде случая на ДАНС, за да “провери фактите и обстоятелствата, свързани с даденото разрешение“.

Множество интереси - и обществени, и частни

“Колеги, имате ли някакви съображения по въпроса? Не виждам. Одобряваме проекта за решение”, казва Главчев на заседанието на Министерски съвет след изложението на здравния министър д-р Галя Кондева, обявила, че всички процедури са преминати успешно. Сега служебният премиер иска “да бъде потърсена отговорност от хората, които са го предложили за разглеждане” и казва, че го оттегля под обществен натиск, тъй като се вслушал в аргументите на несъгласните. В този лагер са президентът Румен Радев, Общественият съвет за изграждане на Национална детска болница, ПП-ДБ, съпредседателят на ДПС Делян Пеевски - макар и по различни подбуди.

Бъдещата болница ще навреди на много интереси - и обществени, и частни. Ще изтегли специалисти от съществуващи лечебни заведения и ще ги обезкърви съвсем откъм кадри, особено среден медицински персонал. Тежките и сложни случаи ще продължат да се насочват и лекуват към държавните болници, каквато е практиката и сега. От друга страна, ще преразпредели бизнеса на (частните) лечебни заведения в София. Конкуренцията е голяма - над 21,2% от общия болничен фонд на България е концентриран в столицата, а излишните легла за болнично лечение са 3000.

Обществен натиск

Дълбокият скандал разкрива - за пореден път - какъв бизнес е здравеопазването в България. Това е вторият опит на “Търговска лига” да получи разрешение за голяма болница край столицата, след като през 2022-ра не успя при служебния министър на здравеопазването проф. Асен Меджидиев. Документите са отлежавали и при следващите, които не са ги придвижили, в т.ч. и здравният министър в кабинета на ПП-ДБ д-р Христо Хинков. А става дума за инвестиция за 120 милиона лева, готова за 4 години.

Изпълнителна агенция “Медицински надзор”, която прави комплексна оценка на потребностите на населението, необходима за разрешението за нова болница, три пъти дава положителни становища за проекта - въпреки излишъка от легла в София. НЗОК също - че финансирането е възможно при заявените от инвеститора дейности. Този комплект институционални одобрения намира и своята ракета-носител в лицето на д-р Кондева точно в предпразничния великденски шум. Но гласовете на лекари, общественици и граждански активисти успяха да надвикат този шум, за да обяснят защо това решение не е добро, докато Министерството на здравеопазването (МЗ) продължава да мълчи по скандала.

Мотивите остават неизвестни

Общественият съвет за Национална детска болница настоя да бъдат публикувани документите, внесени от МЗ на заседанието на Министерския съвет. “Мотивите и за двете решения - и за разрешението, и за отнемането му, не са публично известни и трябва да станат обществено достояние, защото детското здравеопазване е национален приоритет. МЗ трябва да се обоснове защо взе това решение”, коментира за Дойче Веле адвокат Мария Шаркова, член на Обществения съвет. Тя подчерта, че от

Обществения съвет не са против частната инициатива и създаване на частни лечебни заведения, а против действията на държавата, която на тъмно взема решения. Юристката настоя да стане публичен и анализът на ИА “Медицински надзор”, “която, въпреки всички обективни данни, е дала заключение, че София има необходимост от още 400 болнични легла”.

Съветът беше създаден преди 10 месеца към МЗ и в него участват известни лекари и активисти, фокусирани върху проекта за Национална детска болница в София. “Одобряването на частния проект минира създаването на Национална детска болница и поставя под въпрос всички положени до този момент усилия и поети ангажименти”, се казва в становище на Общественият съвет. Посочва се също, че само в София и региона не достигат 123 лекари с педиатричен профил, а медицинските сестри са критично малко и в напреднала възраст.

Твърде мудно

Но държавната машина, която трябва да задвижи проекта за Национална детска болница, е твърде тромава. Пред Дойче Веле журналистът Надежда Цекулова, член на Обществения съвет, коментира, че сме “свидетели на липса на управленски капацитет и на яснота в МЗ колко голяма и мащабна е задачата Национална детска болница”. Затова и част от процедурите се движат по-бавно, отколкото ни се иска, казва тя.

“За десетте месеца от съществуването на Обществения съвет няколко пъти сме питали МЗ работи ли се по концепция за правно-организационната форма на Националната детска болница, правен ли е анализ как ще бъдат интегрирани клиниките от работещите болници в новата структура, тъй като ще се промени балансът - и финансов, и кадрови, но никой не е почнал да работи по плана, нито да говори с екипите на тези клиники”, обясни Надежда Цекулова. По БНТ председателят на Съвета - проф. Иван Литвиненко, заяви, че Общественият съвет е в непрекъсната готовност за среща с институциите, за да предложи решения за детското здравеопазване.

Как политиците използват темата

Политиците побързаха да се възползват от скандала. ГЕРБ издигнаха глас, че Националната детска болница винаги им е била приоритет, а ПП-ДБ дават случая на прокуратурата. Но подалият оставка кабинет на ПП-ДБ, подкрепен от ГЕРБ, така и не изпълни решението на парламента от февруари да внесе доклад как се движи проектът и какво е свършено, в т.ч. и концепция за интегриране на клиниките.

Когато поиска обаче, властта може да действа бързо и реализацията на газопровода “Турски/Балкански поток” го доказа. Също и скоростта, с която беше решено да се откупят дългове за 1,6 милиарда лева на столичната Топлофикация. А 40-годишният проект за Национална детска болница продължава да бъде препъван - било с избора на терен, с отчуждаване на имоти, анализи, обжалвания и прочие.

Бизнесът “здраве”

49-ият парламент избегна да гласува предложения от кабинета в оставка мораториум за разкриване на нови болници и разрешаването на нови медицински дейности на съществуващи лечебни заведения до утвърждаване на (поредната) здравна карта на България. Промените в Закона за лечебните заведения връщаха и акредитацията като инструмент за оценка на качеството на медицинската дейност на лечебните заведения, отменена от третото правителство на ГЕРБ през 2019 година.

Но депутатите не намериха време за тях. Затова пък чрез процедурни трикове успяха да монтират предложения от ГЕРБ проф. Момчил Мавров да управлява Здравната каса и нейния рекорден бюджет от 8,16 милиарда лева за 2024 година.

А децата нямат лоби

През последните години в България се оформят две частни вериги в здравеопазването, всяка от които притежава болници, аптеки, бизнеси с лекарства, медицински изделия и др. Едната е „Търговска лига“, чийто основател и председател е Тихомир Каменов, другата е свързана с Михаил Тиков и неговата група “Булфарма” и конкуренцията между тези двама инвеститори се изостря, а и единият, и другият имат свои лобита сред политиците.

Въпреки политическите лозунги Националната детска болница обаче не разполага с такива и проектът не напредва, макар за нея да се борят Общественият съвет, майките, които искат професионални грижи за децата си, неправителствени организации.

Но как само обичат да повтарят партиите какъв “приоритет” им е детското здравеопазване.