Фокусираната дискусия през последните няколко години се свежда само до алтернативите „за“ и „против“. „За“ са повечето „професионални“ политици, демонстрирайки по този начин (евро)атлантическата си привързаност, като 90% са атлантици и към 50% - „евро“, макар и негласно. „Против“ са традиционни икономисти (включително и авторитети като Джоузеф Стиглиц), както и „професионални политици“, защитаващи „финансовия суверенитет“ на България. Въпреки че подобна дискусия има някакъв резон, през 2024 и 2025 г. тя не изглежда продуктивна.

 

 

 

 

Всъщност въпросът за членството в еврозоната не е „чисто“ икономически. Той е много по-богат от различни гледни точки.

Социологическата страна на въпроса е дали гражданите на България желаят или не желаят да се откажат от лева в полза на еврото; на коня може да му поднесем кофа с прекрасно шампанско, но той настоява за чиста вода. Социологическият аспект на евентуалното членство прираства в политико-институционален: функционират ли институциите и технологиите на демокрацията или човешкото „стадо“ ще бъде насила вкарано в еврокошарата чрез „орязана демокрация“?!

Малко история, показателна за демократични решения по повод членство в еврозоната. През 1985 г. Гренландия, автономна територия на Дания, проведе референдум, в който 53% от гласувалите се обявиха против членството в ЕС. В резултат на това Гренландия напусна ЕС през 1986 г. През 1982 г. Мароко подаде молба за членство в ЕС, но я оттегли през 1987 г. след вътрешен политически натиск. Има и няколко държави, които са провели референдуми за членство в ЕС, но не са успели да получат демократично съгласие: Норвегия е провела три референдума за членство в ЕС - през 1972 г., 1994 г. и 2016 г. - но всички те са били с отрицателен резултат; Швейцария е провела референдум за членство в ЕС през 2001 г., но той е отхвърлен от мнозинството от гласувалите.

Не по-малко съществен е и моралният аспект на въпроса: винаги ли се спазват всички критерии за членство в еврозоната, за да бъде приета определена страна за нов член, или не; за България ще има ли компромиси? Пак малко история. През 2001 г. Гърция беше приета в еврозоната, въпреки че по някои от критериите за членство не изпълняваше изцяло стандартите. Това впоследствие допринесе за сериозни проблеми в гръцката икономика и предизвика икономическа криза в страната, която имаше сериозни последици за цялата еврозона.

Накрая, въпросът за членството в еврозоната е и геополитически: ще се превръща ли Европейският съюз в система, или ще остане съвкупност от рода на орел-рак-щука? С други думи, въпросът за евентуалното членство не е само икономически, а много-по-широк за тълкуване. Една такава постановка на въпроса изисква поглед от всички страни, а не само чрез алтернативните „да“ и „не“.

За пълноправно членство в еврозоната пред България има две съществени препятствия, които трябва да преодолее (т.нар. икономически критерии за конвергенция): (1) Критерият за ценова стабилност, посочен в член 140, параграф 1, първо тире от Договора за функционирането на Европейския съюз означава, че в съответната държава-членка е налице ценова стабилност и средният темп на инфлацията за период от една година преди осъществяването на прегледа на резултатите не превишава с повече от 1,5 % този, който съществува най-много в три държави-членки, имащи най-добри резултати в областта на ценовата стабилност (инфлацията се измерва посредством индекс на потребителските цени на съпоставима база, като се отчитат различията в националните дефиниции); (2) Критерият за държавната бюджетна позиция, посочен в член 140, параграф 1, второ тире от посочения договор, означава, че по време на прегледа на резултатите Съветът не е приел решение по отношение на засегнатата държава-членка в съответствие с член 126, параграф 6 от посочения договор, че е налице прекомерен бюджетен дефицит.

По линия на критерия за ценовата стабилност фактите за 2023 г. са следните, според Евростат: България има над 3% инфлация [според Европейската комисия – 8,6% (European Commission, 2024)], трите страни с най-добри резултати – около 1% (Eurostat, 2024). Годишната инфлация в България за март 2024 г. спрямо март 2023 г. е 3.0% (последни официални данни), което пак я поставя в групата на страни с доста висока инфлация (Национален статистически институт, 2024).

Годишният процент на инфлация в еврозоната беше 2,4% през март 2024 г. Най-ниски годишни темпове са регистрирани в Литва (0,4%), Финландия (0,6%) и Дания (0,8%). Най-високите годишни нива са регистрирани в Румъния (6,7%), Хърватия (4,9%), Естония и Австрия (и двете по 4,1%). В сравнение с февруари годишната инфлация се понижи в тринадесет страни членки, остана стабилна в четири и се повиши в десет.

Графика № 1. Годишна инфлация ЕС през март 2024 г. (Eurostat, 2024)

 

 

 

 

 

Що се отнася до втория неизпълнен критерий – бюджетния дефицит, то повечето икономически анализатори са склонни да мислят че очакваният бюджетен дефицит под 3% е трудно изпълним поради очертаващия се блед икономически растеж на страната и политическата нестабилност, които ще понижат прогнозираните приходи. Ако през 2023 г. растежът на БВП е бил 2,0%, то очакванията за 2024 г. са за 1,9% (European Commission, 2024), като макроикономическата прогноза, изготвена от Института за анализи и прогнози, е предвиждала растежът на БВП да се ускори до 3,2% (Министерство на финансите, 2024). Румъния, страната с която обичайно се сравняваме, ще очаква растеж от 2,9%, който още повече ще ни отдалечи от нея. Изводът е ясен: ако не се орежат част от разходите, бюджетният дефицит ще е над 3%. Впрочем, някои от страните членки на еврозоната също ще имат дефицит на 3%, но те вече са „вътре“ в зоната.

Казано накратко, даже със затворени очи, не е редно да се слага тиганът на печката, преди да е уловена рибата. И през 2024 г. България няма да отговаря (почти с 90% сигурност) на критериите за членство! А през 2025 г. страната ни ще трябва да наваксва по тези показатели, за да стане ясно дали през 2026 г. ще отговаря на критериите.

По този повод, нека не се забравя и Превантивната част на Пакта за стабилност и растеж (ПСР), която подкрепя правителствата на ЕС при постигането на техните ангажименти за стабилни фискални политики и координация, като определя бюджетна цел за всяка страна. Очаква се всички държави от ЕС да постигнат своите средносрочни бюджетни цели или да се насочат към тях, като коригират своите структурни бюджетни позиции в размер на 0,5 % от БВП годишно като ориентир.

2. „Суверенитет“ на лева – сериозно ли някой вярва в това?

Но наистина ли в момента левът е със „суверенитет“?

От 1 юли 1997 г. в България бе въведен Валутният съвет, наричан по-често неточно „валутен борд“ (англ. currency board) и „паричен съвет“, който е орган за парична политика, както и неговата система, при която дадена нестабилна парична единица е обменяема при фиксиран валутен курс спрямо друга парична единица. Тази година е 27-мата на Валутния съвет.

Още по-точно казано, левът е формално „стабилна“ (фиксирана) и „суверенна“ (понеже БНБ печата банкнотите и монетите) парична единица – спрямо еврото, но е реално „нестабилна“ и несуверенна, понеже се влияе от колебанията на еврото спрямо другите валути по света.

Интересна е и другата гледна точка: имат ли определени икономически групи интерес от реален суверенитет на лева?

3. Организираната престъпност и сивият сектор в България мечтаят за слаб финансов контрол

Първо, не е тайна че са налице крупни икономически интереси от слаб контрол (и отсъствие от такъв) на ЕЦБ върху БНБ и другите системно значими банки в България. Освен организираните престъпни групировки, интерес от слаб контрол има и сивият сектор, който в България е в огромни размери – 33,1% според анализите от 2022 г.

Факт е, че евентуално членство в еврозоната ще засегне интересите и на организираната престъпност, и на „сивия сектор“.

Ето какъв ще бъде механизмът.

Европейската централна банка (ЕЦБ) играе роля в надзора и контрола на националните банки на страните членки в еврозоната чрез няколко механизма и инструмента:

1. Единният надзорен механизъм (SSM): Това е система за надзор на банките в еврозоната, която влезе в сила през 2014 година. Съгласно SSM, ЕЦБ осъществява пряк надзор върху най-големите банки в еврозоната и други системно значими банки, като се използва интегриран подход за оценка и надзор на тяхната финансова стабилност.

2. Оценка на активите (AQR): ЕЦБ извършва редовни оценки на активите на банките в еврозоната, за да се установи тяхната финансова здравословност и да се идентифицират потенциални проблеми или рискове.

3. Механизъм за извеждане от оборот (SRM): Това е механизъм, който установява процедури и инструменти за управление на кризи в банковия сектор. По този начин, ЕЦБ има роля в превенцията и управлението на банкови кризи в еврозоната.

4. Предоставяне на насоки и регулации: ЕЦБ издава насоки, регулации и стандарти за дейността на банките в еврозоната, които се прилагат в целия регион и помагат за установяването на общи стандарти за финансово управление и стабилност.

Тези механизми позволяват на ЕЦБ да извършва ефективен надзор и контрол върху националните банки на страните членки в еврозоната, с цел гарантиране на финансовата стабилност и намаляване на риска от банкови кризи като тази от 2008 г.

Освен това, освен БНБ, при „загуба на суверенитет“, и ЕЦБ ще може да осъществява надзор над крупни или съмнителни транзакции. В частност, в момента в България деклариране на парични преводи над 12 500 евро е задължително. Това се отнася както за преводи между частни лица, така и за преводи между частни лица и организации. Въпреки това, в случай на определени ситуации, като например извършване на големи трансгранични плащания или суми, които може да се считат за необичайни или подозрителни, банките могат да предприемат допълнителни действия за проверка и докладване към съответните органи. Или, с други думи, при членство в еврозоната контролът и надзорът върху организираната престъпност става много по-мощен.

А една по-тясна координация между ЕЦБ и Европол много вероятно ще ореже надеждите на финансовите дейности на организираната престъпност.

Европол, Европейската агенция за полицейско сътрудничество, се занимава с наблюдение и борба с различни видове престъпност, включително трансграничната организирана престъпност. Транзакциите, които Европол може да наблюдава, обикновено са свързани с престъпни дейности, които включват пране на пари, финансиране на тероризма, трафик на хора, наркотици и оръжия, измами с кредитни карти и други.

Конкретните видове транзакции, които се наблюдават от Европол, включват:

1. Международни парични преводи. Парични преводи между различни банкови сметки и страни могат да бъдат наблюдавани, особено ако се счита, че са свързани с престъпни дейности като пране на пари или финансиране на тероризма.

2. Необичайни финансови транзакции. Транзакции, които са необичайни по обем, честота или характер, могат да бъдат предмет на внимание от страна на Европол и други организации за борба с престъпността.

3. Използване на криптовалути. Тъй като използването на криптовалути като Bitcoin става все по-разпространено за финансиране на престъпни дейности, Европол може да наблюдава и анализира транзакциите в криптовалути.

4. Фалшиви или измамни транзакции. Европол също може да наблюдава и разследва транзакции, които включват измамни или фалшиви операции, като измами с кредитни карти, фалшиви чекове и други.

Общо взето, Европол наблюдава транзакции, които са свързани с престъпни дейности и които са от значение за борбата с трансграничната престъпност и заплахите за сигурността в Европа.

Второ, един особен аспект, който обикновено се пропуска в анализите, е свързан с евентуалното преминаване към свободно „плаващ курс“ на лева при „пълен суверенитет“.

В момента 1 български лев е равен на 0,51133 евро. Да допуснем хипотетично, че от утре левът премине към „свободно плаващ курс“. Едва ли (0,01% вероятност) 1 лев ще стане равен на 1 евро. Много по-вероятно е (99,99%) левът да се обезцени – поради нараснало недоверие в него, съответно да стане, например, равен на 0,40 или 0,30 евро. Има ли икономически интереси от подобен „суверенитет“?

Обезценката на националната валута спрямо еврото и долара може да има някои потенциални ползи за икономиката на дадена страна, които многократно са посочвани:

1. Повишена конкурентоспособност на износа. Обезценката на националната валута може да направи износните стоки на страната по-евтини за пазарите, които използват долари или евро за плащания. Това може да насърчи растежа на износа и конкурентоспособността на българските производители, ако има търсене на техните стоки и проблемът е само ценовата конкурентоспособност! Само ще маркираме, че проблемът на българския експорт далече не винаги е ценовата конкурентоспособност.

2. Повишаване на приходите от туризма. Ако националната валута е обезценена, туристите от страни с по-силни валути могат да намерят по-изгодни цени за пътувания и услуги в дадената страна. Това може да увеличи приходите от туризма и да подобри баланса на платежите, но ако българският туристически продукт е по-конкурентоспособен като качество спрямо турския и гръцкия, например! Но ако не е, допълнителен поток от туристи трудно може да се постигне.

3. Растеж на националното производство и потреблението на местните стоки. Обезценката на валутата може да насърчи вътрешното потребление, като направи вносните стоки по-скъпи и по този начин насърчи потреблението на продукти с местен произход. Покупка на повече български ябълки и круши вместо вносните банани!

Въпреки тези потенциални ползи, обезценката на националната валута винаги има съществени отрицателни последици, като например висока инфлация, повишаване на разходите на гражданите и фирмите за вносните стоки, недоверие и дестабилизация в националната икономика.

Но какво ще се случи с кредитите, които организации и граждани са взели в лева при „несуверенен“ курс спрямо еврото?

Поуката от случилото се с производството на „кредитните милионери“ – както в чужбина като Джордж Сорос или в България след 1989 г., е показателно. След 1989 г. има данни за набързо присвоени („приватизирани“) над 12 млрд. лв. (Стандарт, 20 април 2013); при финансовата кризата от 1997 г. и слабия надзор на БНБ и правителството – чрез обезценката на лева спрямо долара и марката, отново имаше мащабно „производство“ на кредитни милионери (Държавна сигурност, 2017). БНБ изготви по-късно списък на нередовните длъжници от 1997 г.. Тук са не само кредитните милионери, а всички, изтеглили суми над 5 хиляди лева и пропуснали да ги върнат. Списъкът, който е с около 3000 физически и юридически лица, разкрива около 10 хиляди кредита като записи. Но общата сума на всички тези кредити, взети и необслужени, присвоени в голяма степен, са били 1,700 млрд. долара, което тогава се е равнявало на всичките пенсии на всички пенсионери за една година. Тези пари бяха подарени на тези хора. Банките, които в онези години с „широки пръсти“ дават кредити в големи размери, са около 40 на брой. По-голямата част от тях фалират, защото изпадат в неплатежоспособност (БНТ, 18.04.2013).

При сегашна обезценка на лева спрямо еврото – при „суверенен“ курс, притежателите на мащабни левови кредити и същевременно държатели на влогове в евро и други „стабилни“ валути, ще връщат при много по-изгоден курс (освен ако банките не са юридически подсигурили връщате на кредитите във валута!) обезценените си кредити. така че икономическият интерес е у най-големите „заслужили“ длъжници, чиито стремеж е да „катурнат лева“. Част от тях отдавна са милионери, но мечтата чрез падане на Валутния съвет да станат мултимилионери, очевидно е в полза на „суверенитета“ и безконтролността.

Summasummarum. В този анализ се абстрахирам от въпроса „за“ или „против“ по повод дали България да „влезе“ в еврозоната, които са обсъждани от авторитети като Стиглиц (Стиглиц, 2016) , които многократно са били коментирани по други поводи. Както се вижда, от двете страни на кантара има доста „плюсове“ и „минуси“ от замяната на лева с еврото. Самият Европейски съюз и в частност – страните от еврозоната, все още представлява „сглобка“ от конкуриращи се страни и икономически единици; има задължителен (според договорите) монетарен съюз, но няма даже пожелателен фискален съюз, което е значим проблем.

Днес за еврото е рано, но утре може да е късно!

 

 

 

 

Автор: Боян Дуранкев

 

 

Библиография

 

European Commission, 2024. Economic forecast for Bulgaria. [Online]
Available at: https://economy-finance.ec.europa.eu/economic-surveillance-eu-economies/bulgaria/economic-forecast-bulgaria_en
[Accessed 18 04 2024].

Eurostat, 2024. Annual inflation down to 2.4% in the euro area. [Online]
Available at: https://ec.europa.eu/eurostat/en/web/products-euro-indicators/w/2-17042024-ap
[Accessed 27 04 2024].

Eurostat, 2024. HICP - monthly data (annual rate of change). [Online]
Available at: https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/PRC_HICP_MANR__custom_3761882/bookmark/table?lang=en&bookmarkId=4ad27e6f-358a-4a3d-82a0-587d69a833eb
[Accessed 18 04 2024].

Policy Department for Economic, S. a. Q. o. L. P. a. t. r. o. t. E. a. M. A. S. o. t. m. (., 2022. Taxation of the Informal Economy in the EU. [Online]
Available at: https://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2022/734007/IPOL_STU(2022)734007_EN.pdf

БНТ, 18.04.2013. Кредитните милионери в България и ролята им за икономиката. [Онлайн]
Available at: https://bntnews.bg/bg/a/99435-kreditnite_milioneri_v_bylgarija_i_roljata_im_za_ikonomikata

Държавна сигурност, 2017. Кредитни милионери. [Онлайн]
Available at: https://desebg.com/kreditni-milioneri

Министерство на финансите, 2024. Решение № 16 на Министерския съвет от 12 януари 2024 г. за одобряване на промени в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2024-2026 г., одобрена с Решение № 830 на Министерския съвет от 2023 г.. [Онлайн]
Available at: https://www.minfin.bg/bg/1643
[Отваряно на 18 04 2024].

Национален статистически институт, 2024. Инфлация и индекси на потребителските цени за март 2024 година. [Онлайн]
Available at: https://www.nsi.bg/bg/content/21270/прессъобщение/инфлация-и-индекси-на-потребителските-цени-за-март-2024-година
[Отваряно на 18 04 2024].

Стандарт, 20 април 2013. Разследвайте и кредитните милионери,. [Онлайн]
Available at: https://www.standartnews.com/balgariya-politika/razsledvayte_i_kreditnite_milioneri_iska_boyko_ot_tsatsarov-185077.html

България скоро няма да отговаря на критериите за членство в еврозоната

Какво ще се случи при евентуален „плаващ курс“ на „суверенния“ лев спрямо еврото и останалите валути?