Не се срамувам да призная, че вчера зациклих. В продължение на часове се почесвах в безплодни опити да си избера тема за днешния коментар. Защото, за Бога!, това е вестник и всичко в него трябва да има пресен информационен повод, например защо „Даниел Митов се отказа да е външен министър“.

И докато погледът ми шареше насам-натам из публикациите в мрежата, изведнъж със свирене на гуми се закова върху думите:

„…може да отнеме също свободата ни, демокрацията ни, та и дори и планетата…“

Бре, да му се не види! Как се отнема планета бе, хора?! Разширих смутения си поглед, за да обхвана цялото изречение:

„Фалшивата информация ограбва парите ни, здравето ни, но може да отнеме също свободата ни, демокрацията ни, та и дори и планетата“.

Представяте ли си! Отваряте поредния сайт, четете: „Не могат да арестуват Живко Коцев, миналата седмица си сменил ЕГН-то“ и – Пуф! – планетата изчезва. И даже не изчезва, ами ви я „отнемат“, което е много по-унизително.

С цитираното изречение започва една статия в Mediapool, сама по себе си твърде озадачаваща (ето ви го пресният информационен повод!). Заглавието гласи „Граждани на Пазарджик обсъдиха капаните на фалшивите новини“, но не е било толкова обсъждане, колкото инструктаж, проведен от двама журналисти на Mediapool пред цели 60 броя пазарджиклии. От началото до края статията представлява общи приказки и човек така и не успява да разбере как да се предпази от фалшивите новини. Но пък ни успокоява мисълта, че в Пазарджик вече има 60 души на възраст от 19 (под строй доведени ученици от Професионалната гимназия по механоелектротехника, които са особено уязвими по отношение на фалшивите новини) до 70+ години, дето вече знаят как да разпознават лъжата в медиите и трудно ще паднат в коварните мрежи на врага.

Статията прилича повече на отчет за похарчени целеви средства, отколкото на журналистически текст. И ако успеете да стигнете до края, ще установите, че наистина е отчет, защото завършва така:

„През май екипът на Mediapool ще посети Кюстендил и Сандански. През летните месеци – от юли до септември, са планирани 4 срещи – в Шумен, Варна, Русе и Силистра.

Серията семинари са част от проекта за медийна грамотност “Be MediaWise Bulgaria” на световно известния американски институт за журналистика “Poynter” и неговата международна инициатива за дигитална медийна грамотност “MediaWise”.

Проектът е насочен към различни групи от населението – ученици, студенти, пълнолетни граждани, както и уязвими социални групи. Другите партньори на “Poynter” в българския проект са Фондация “Заедно в час” и Американският университет в България“.

Накратко, от нас есе очаква да приемем за чиста монета, за послание без всякакви задни мисли, една акция, финансирана от 5 (пет) неправителствени организации. Толкоз по конкретния случай.

Пред очите ми са минали много текстове, много медийни послания и мога да ви уверя, че е изключение някое от тях да бъде абсолютно обективно и безпристрастно, за каквито се мъчат да се представят всички. Дори в прогнозата за времето има отношение. Когато през август кажат, че ще е слънчево и че морската вода ще е топла, това априори се счита за добра новина, без да се налага да се добавят още маркери. Като кажат през зимата, че се очаква снеговалеж, то без повече обяснения това е сигнал за старт на възмущението и подигравките по отношение на общината, която пак ще се окаже „изненадана“.

Преди ден-два ми се мерна заглавие от някакъв американец (не съм чел текста), че войната в Украйна е загубена и че няма смисъл да се трошат още грешни пари. Чакайте, бе! За едни загубена, за други спечелена!

Когато Венелин Петков все още четеше новини, имаше една специално негова си гримаса – правеше пауза и чупеше устни в едното ъгълче с поглед, прикован в обектива на камерата, сиреч в зениците на публиката. Ще рече: това, дето ви го казвам, не е окей, заслужава порицание, съчувствие или друго някакво емоционално действие от ваша страна. Когато лицето му сияеше, това означаваше, че всичко е наред.

Дори и обстоятелството дали ще публикуваш дадена новина или ще я отминеш с многозначително мълчание все едно нищо не се е случило или поне не се е случило нищо чак толкова важно, вече предопределя отношението на публиката към събитието.

Няма, няма безпристрастно поднасяне на новини. Няма новина, която още в момента на изричането си вече да не е маркирана като „добра“ или „лоша“. Всяко поднасяне внушава очаквана и търсена реакция. Но не тази тънка манипулация е нашият предмет, а откровената лъжа.

Да сложим ръка на сърцето и да си признаем: ние всички ставаме все по-лениви реципиенти на информация. Използвам тази префърцунена формула, за да спестя констатацията, че дружно от ден на ден затъпяваме в крак с техническия прогрес и развитието на комуникационните технологии. Спряхме да четем книги, за да четем вестници и списания. После спряхме да четем вестници и списания, за да гледаме телевизия. Зарязахме телевизията, за да четем сайтове в интернет. Накрая зарязахме и сайтовете, за да разглеждаме мемета и да търкаляме припряно онези кратки клипчета в тик-ток.

Меметата са най-различни (и аз нямам никаква претенция за обобщен поглед върху тях, защото не ме интересуват чак толкова). Някои са възхитително духовити, други са просташко тъпи (например Путин язди мечка), но всички до едно са манипулативни. Ето, поздравявам ви с това, което особено ме радва:

Всички мемета са манипулативни, а някои от тях – откровено лъжливи (това не е ли оксиморон?). Например има една цяла група мемета, които изобразяват банкноти от времето на комунизма с образа на Георги Димитров и в текст изреждат какво сме можели тогава да си купим за един или за два лева. Разбира се, никой не припомня каква е била средната заплата.

Друг вид начин за лъжене в социалните мрежи е просто възхитителен в наглата си откровеност. Механизмът е следният: правя си сайт и го кръщавам някак сензационно. После на този сайт публикувам каквато щуротия си искам и накрая споделям тази „публикация“ в социалната мрежа. Демек, това не ви го казвам аз, така че и да искам да ви излъжа, не мога. Просто ви пускам да видите какво пишат медиите. И не малко хора се връзват. Защото то е като в онзи виц:

– Подсъдими, как можахте така грубо да излъжете хората, които ви вярваха!

– Но, г-н съдия, как бих могъл да излъжа хората, които не ми вярват!

Страхувам се, че колкото и семинари, колкото и турнета да финансират иначе може би добронамерените НПО-та, няма да се справят с тази напаст, няма да изкоренят лъжата от медийното пространство. Затова изходът е един и съм го казал отдавна, та тогава даже ми скочиха да ме ругаят, че съм убивал свободата на словото и съм налагал фашистка цензура – лична ОТГОВОРНОСТ. Стъпките са две. Първо, най-сетне завършва мъчителния и проточил се с десетилетия процес по дигитализацията на държавното управление. Всеки получава лична карта с чип. В този чип е всичко за него – здравната му книжка, електронният подпис и т.н. Помня, преди петнайсетина години имах съдружници испанци, които бяха внедрили в Испания платформа за електронно управление и искахме да я внедрим и тук. Единият от тях ми демонстрира в моя офис в София какво може да направи с личната си карта. Влезе в някакъв сайт и написа: „изгубих си паспорта“. Верифицира с електронния си подпис. Enter. После му се отвори нов прозорец. Print. И от принтера излезе пасаван на негово име, с който можеше да се прибере.

Трудно ли е да се приложи нещо такова и в социалните мрежи? За да имаш профил, регистрираш се с електронния си подпис. И после отговаряш за всичко, което напишеш. Не искаш да отговаряш ли? Аз например много рядко казвам нещо, което не бих извикал от покривите пред всички. И мисля, че който се бори за анонимност, не му е чиста работата – тръгнал е да лъже и да клевети.

Така ще отпаднат всички фалшиви профили и всички тролове, които нескопосано пробутват опорките на възложителя си за жълти стотинки. Ще изчезнат всички измислени сайтове за фалшиви новини. Нека има анализатори и коментатори от всички страни – това е окей, това е хубаво. Но без лъжи и измами.

Свободата е ангажимент и дисциплина. Това също прилича на оксиморон, но не е. Свободата е възможността да избереш пътя към истината и да го следваш, колкото и трудно да се окаже. Не всеки има тази свобода, не всеки може да тръгне по пътя към Истината. А това да си нахлузиш розови гащи на главата и да пищиш на всеослушание, че от утре ще се храниш през задника и никой няма право да ти пречи – това не е свобода.

Борбата за истината започва от сърцето, а не от семинарите, организирани и финансирани от разни НПО, зад които не знаеш кой седи и какви са му целите. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.