Атентатът в "Крокус Сити Хол" в Москва разтърси Русия и света. Най-малко 144 невинни души бяха жестоко убити, а общо пострадалите са над 500. Целият свят изказа съболезнованията си на руския народ.
Дори и западните държави и посолства, макар че, разбира се, САЩ и Великобритания побързаха да заявят почти веднага, че не е възможно Украйна да има нещо общо с атентата. В България неолибералите ликуват. В социалните мрежи симпатизанти и активисти на ППДБ се подиграваха с паметта на жертвите, а Атлантическият съвет пусна неуместна публикация, че управлението на Путин щяло да свърши така, както е започнало - с терористичен атентат. Неадекватните реакции на българската десница са гнусни, но не и изненадващи. Те обаче разкриват нещо много важно и плашещо, от което ще усетим последствията много скоро.
Българските псевдо-елити са огледален образ на волята на своите чуждестранни началници. Те отдавна са показали, че нямат своя собствена воля или способност за автономна мисъл, поради което, наблюдавайки тяхното поведение, трябва да приемем, че виждаме реалната воля на началниците им. Разбира се, САЩ и Великобритания са страни, в които има цивилизовано гражданско общество, а и правителствата им претендират за световно ръководство. Заради това те не могат да си позволят да не изкажат лицемерна съпричастност към жертвите и семействата им. Още повече, че залогът е огромен - Русия вече даде да се разбере, че знае, има идея кои са реалните поръчители на атентата. А англосаксонците искат да избегнат всякаква възможна ескалация с руската военна машина, която показа, че е в състояние да се противопоставя ефективно на подкрепяните от НАТО Въоръжени сили на Украйна, както и да неутрализира всички модерни западни оръжейни системи. Но българските управляващи могат да изразят истинската воля на господарите си.
Очевидно е, че срещу руснаците вече на чисто национално, етническо и културно ниво тече процес на пропагандна дехуманизация и обезчовечаване. Това е стар англосаксонски похват. През Първата световна война немците са сравнявани от англосаксонците с "диви хуни", а през Наполеоновите войни французите са дехуманизирани, като самият Наполеон дори и след смъртта му не бива пощаден от англосаксонските автори, та така и до наши дни. И следвайки тона на началството, българските управляващи провеждат процес на дехуманизация на руснаците и опит за засилване на русофобската ксенофобия. В устрема си видяхме, че ППДБ и ГЕРБ са готови дори и да отрекат приноса на Русия за съществуването на България на картата, тъй че няма нищо изненадващо, че единствено президентът Румен Радев изрази съболезнованията си към жертвите на атентата в Москва.
От ГЕРБ вече втора години се разхождат из цялата страна с украинско знаме, но не благоволиха дори да изкажат едно елементарно съболезнование за ужасяващия атентат. От ППДБ пък не бихме и очаквали нормална и човешка реакция. Все пак те отдавна доказаха опасенията, че са инсталирани в българската политика, за да подготвят България за война с "нечовеците", сиреч руснаците. И тук стигаме до опасните последствия от англосаксонската политика на дехуманизация на руснаците. В Украйна тя работи минимум от 2013-2014, а реално и от по-отдавна. И за едно десетилетие даде сериозен резултат. Чистокръвни малоруси, които не се различават от руснаците нито по език, нито по кръв, нито по вяра, дядовците на които са живеели в една държава с днешния "враг", се хвърлят на месни щурмове в окопите срещу Русия. И каквото се случи в Украйна, очевидно се случва и в България.
Лондон и Вашингтон не само че могат да си позволят да изкажат съболезнования на жертвите на атентата, но и се виждат заставени да го направят, за да изчистят образа си на световни подстрекатели и да избегнат опасна ескалация с ядрена Русия. Но англосаксонската стратегия да се вкара Русия в поредица от изтощителни войни със съседите й означава, че в страни като България, Румъния и Полша няма как да се позволи "луксът" на смирението, съболезнованията и човещината. Тук техните пионки могат да работят само в една посока - на изграждането на "нечовешки" образ на руснаците, за да могат да хвърлят довчерашните им "братушки" в кървава война срещу Руската федерация.
Още повече, че украинската жива сила започва да привършва. По данни на руския военен министър от миналия месец, Украйна е загубила 444,000 загинали. По неофициални данни от различни източници, включително не руски, а турски, израелски и дори американски, Украйна може да е изгубила до един милион души. Косвените жертви вероятно пък са още повече. Но англосаксонският гамбит се оказа частично неуспешен, защото тези жертви не доведоха до изтощаване на Русия. Да, тя даде също сериозни жертви, но днес рускат армия е поне с 400-500 хиляди щика по-голяма, отколкото през 2022 година. Руският военно-промишлен комплекс се оказва, че работи на пълни обороти и произвежда три пъти повече снаряди, оръжия и снаряжение, отколкото цяла Европа. А руската икономика показа своята устойчивост и днес не само че не се свива, но и расте.
След като украинският гамбит на англосаксонците не е постигнал голяма част от първоначалните си цели, това вероятно означава, че те ще трябва да приготвят "следващата партида" от пушечно месо срещу Русия, за да я изтощят. Както многократно съм писал и казвал, тя ще включва и нас, българите. Ето защо англосаксонците не могат да си позволят "лукса" да дадат "зелена светлина" на (анти)българските политици за изказване на съболезнования за жертвите от отвратителния атентат. Защото според ситуацията всеки момент може да се наложи да ни хвърлят в месомелачката заедно с румънците и поляците.
Режимът на ППДБ и ГЕРБ, тоест на българската десница, ще има за задача да продължи процеса на дехуманизация и обезчовечаване на образа на руснаците, засилване на ксенофобските и истерични настроения в България и подготвянето на българското общество за война. Нито Тодор Тагарев, нито другите наши ястреби са поставени случайно от "началниците". И също не е случайно, че Негово Превъзходителство американският посланик изрази недоволство и разочарование от временното разтуряне на Сглобката. Защото тя беше необходим инструмент на англосаксонците за вкарване на България във войната.
И посланикът разбира, че сега, когато предстоят нови парламентарни избори, има сериозна опасност политически сили, които държат за мира и българските национални интереси да придобият по-голяма тежест в Народното събрание. С абсолютна сигурност можем да кажем, че планът на англосаксонците е след тези избори отново да се формира нова "Сглобка", която да довърши започнатия процес на рязка ескалация с руснаците. Но тук се открива и историческия шанс на нашия народ да избегне войната и да оцелее. В Народното събрание трябва да се конституира мнозинство на мира и на националните интереси. Левите и патриотични сили набират скорост и това се признава от много социолози, макар и да не смеят да го кажат публично.
Впрочем, тук ще спомена, че отказът на България да изкаже официални съболезнования за атентата в Москва, както и дехуманизацията на руснаците преследват и други цели. Англосаксонските планиращи са предвидили, че нещата трябва да се наредят така, че самите руснаци да започнат да разглеждат България и българите като абсолютни врагове. И когато Русия победи в Украйна и започне голямото пренареждане на Източна Европа, англосаксонците разчитат на това, че Кремъл ще се отнесе сурово с България, както за изпращането на военна и материална помощ на Украйна, заради която са загинали хиляди руснаци, в това число и цивилни, така и за русофобската истерия, унищожаването на паметници, гаврите с Руско-турската освободителна война, а сега и с паметта на жертвите от атентата в Москва. Целта е българите да придобият образ в очите на руснаците на неблагодарни, агресивни, злоради и недостойни предатели, които алчно печелят от кръвта на децата в Донбас. И със съжаление трябва да кажем, че те успяват засега. Руските форуми и сайтове са меко казано възмутени от поведението на България. Неотдавна в статия на "Взгляд" беше написано, че няма значение дали българският народ е русофилски, ако отново си избере русофоби на власт.
Това е своего рода предупреждение, че вероятно този път няма да можем да разчитаме на онова отношение, което Сталин и Молотов имаха 1944-1947, когато съветският външен министър казва: "Българи, бъдете спокойни, вашата граница ще остане непокътната". Днешна Русия не е Съветския съюз и не се ръководи от утопични-идеалистични подбуди за световна революция и братство на народите, а от националните си интереси. И неслучайно в руските медии наричат украинците "небратя" - неприятен термин, който все повече започва да се прокрадва и по отношение на българите. А това е нещо, от което в средносрочен и дългосрочен хоризонт може да бъде фатално за България.
Защото светът се променя безвъзвратно. Англосаксонците ще си отидат, ако не от цяла Източна Европа, то поне от Балканите. Ако зависи от някои англосаксонски ястреби, това ще стане само след война между Русия и източноевропейските им васали, а може би дори и след война между руснаците и цяла Европа. Други англосаксонски кръгове са по-склонни това да стане без прекомерни сътресения, за да могат по-спокойно да се фокусират върху своя Тихоокеански фронт, където ще се реши съдбата на света. Но за България бъдещето ще се реши отново в някакъв формат на преговори, както казва моят приятел и голям наш геополитически експерт доц. Валентин Вацев, между Москва и Анкара. И при подобен сценарий само Русия би могла да гарантира запазването на нашата страна, освен ако преди това сами не прережем всякакви мостове и възможности за диалог. Обратното, ако в България все пак съставим нов парламент, в който да доминират партиите на мира и родолюбието, имаме шанс не само да спасим страната си, но и да станем мост за мира и диалога между Русия и Украйна, както и между Русия и Запада, особено в европейската му част.
При предстоящото пренареждане ролята на политици като Виктор Орбан и словашкият Фицо ще е изключително голяма. Индикация за това вече беше дадена, след като Тръмп покани Орбан да го посети във Флорида. А можеше ли заедно с Орбан на посещение във Флорида да отиде и български политик? Можеше ли вместо Ердоган да е домакин на преговорите между Русия и Украйна, да е българският премиер? Можеше ли България да е уважавана и от Запада, и от Изтока? Можеше. И все още може, но зависи от нас и предстоящите избори.
Автор: Румен Петков
