Намираме се в един изключително труден момент за БСП. Не може да се отделят интересите на партията от интересите на трудовия народ на България. В София не може да се отделят интересите на партията от интересите на гражданите, техните интереси стоят по-високо от тяснопартийните интереси, защитавани от НС на БСП.
В какво общество живеем?
Не може да се отделят интересите на партията от интересите на трудовия народ на България. Азбучна истина е, че интересите на трудовите хора са основата на лявата социалистическа идеология и политика. Налаганата доскоро в страната мантра, че неолибералната демокрация е жизнено благо за обикновените хора на наемния труд се спука като мехур, и то не само в България, не само в бившите социалистически страни, но и във високоразвитите бивши колониални държави като Франция, Германия, Белгия, Нидерландия, а наскоро и в Португалия и т.н. Неолиберализмът като политическа система се сгромолясва, светът вече не е доминиран от една велика сила.
Вместо в социална държава, както пише в нашата конституция, сега обосновано можем да кажем, че преходът и наложената ни западноевропейска неолиберална демокрация превърнаха България по същество в несоциална държава, държава на озъбения капитал, държава на работещите бедни и безкрайно забогатяващите богати, държава на огромното неравенство – над 8 пъти, едно от най-високите в света. Вместо „чиста и свята република“, България се превърна във формална република, държава на плутокрацията и мутроолигархията, чужда и наша, република на външно управление от брюкселската бюрокрация и от посолството/посолствата. Станахме държава с разбита икономика и социална система, от една от най-грамотните нации в света преди 1989 г. – до една четвърт неграмотни. Огромната бедност, огромното неравенство, липсата на справедливост, на солидарност и хуманност доведоха до огромната емиграция на младите хора от страната и до страшната национална демографска катастрофа – най-бързо изчезващата нация в света.
Този крайно негативен резултат е върхът на постижението в бившите социалистически страни и едно от върховите постижения в света. Разграбено бе почти всичко, което може да се разграби.Остана обезправения и обеднял народ.
Една беда не идва сама. В този крайно неолиберален процес на ограбване на бедните хора съзнателно или невинно се включиха и някои дейци на ръководни постове в БСП. Те поддържаха, а някои от тях и досега поддържат, дясна политика в Народното събрание, в предизборните платформи и в правителството. Те се водеха от моментни политически, понякога, предимно лични интереси, а не от това, което е заложено в Програмата и Устава на БСП, в който пише в чл. 2, ал. 2, че БСП трябва да осигурява надеждна защита на труда, на бедните и изоставените, на работниците и служителите, а не пише, че трябва БСП да защитава интересите на бизнеса. Либералният и социаллибералният уклон на ръководителите на БСП в последните 8 години не остана незабелязан от огромната маса на левите хора в България и те постепенно, избори след избори, оттегляха своята подкрепа на парламентарни, общински и европейски избори. Това много ясно пролича след приемането под натиска на юпитата на Кобурга и Депесарския уклон към „раздаване на порциите“ и особено по време на Ковид кризата, когато на бедните като помощи бяха раздадени трохи, а на богатите ринеха с лопати в чували пачките пари. На богатите, независимо от печалби или загуби, само защото са богати, бяха раздадени, подарени над 8 млрд. лева, с които можеше да се построи АЕЦ „Белене“. Тези пари бяха осигурени чрез 100% изземване на печалбата на държавните предприятия и се наляха в частния бизнес, т.е. – беден богат храни. Нещо повече бяха пропиляни милиарди постъпления в държавния бюджет.
Така действаха и продължават да действат всички ръководни дейци на партиите в Народното събрание. Напр. Борисов се прегърна с Алибегов и данъкът на ресторантьорите бе намален на 9%, но цените вместо да намалеят се повишиха, заплатите на персонала не се увеличиха адекватно, а в ресторантите ходят предимно богатите жълтопаветници. Нинова се прегърна с Кукушева и данък ДДС на хлебарите и сладкарите падна, но пак парите ги няма, цените не паднаха и се продава по-скъп хляб, който е „от мъката по-чер“. И вече все по-малко хора гласуват за партиите. Имало било апатия! Хората, масата избиратели, нямат от какво и кого да избират – в Народното събрание всички са неолиберали, провеждат само неолиберална политика. Преповтарят като папагали фразата на Дянков и Горанов – „няма да вдигаме данъците“, т.е. няма за засягаме богатите. Това е изказът на всички политици в настоящото Народно събрание – Петков, Василев, Хр. Иванов, Борисов, Нинова, Трифонов, Костадинов, Пеевски.
Няма да вдигат данъците, понеже сега държавата се храни предимно от данъците на бедните. Дори вашингтонските либерални ръководни дейци от Световната банка и МВФ разбраха истината, че с такова неравенство повече не може да продължава да се развива светът, а нашата измислена доморасла жълтопаветна „политическа класа“ се превърна в „по-католик от папата“. В България предимно се облага потреблението на обикновените хора – около 75% от приходите в бюджета. В България има най-ниско равнище на преразпределение на БВП – ок. 36-37%, когато в Западна Европа то достига до и над 50%. У нас политиците осигуриха на бизнеса най-ниските възможни данъци, и особено срамния данък от 5% върху дивидентите на богаташите, върху доходите им не от труд, а от капитал.
Всичко това доведе до социална нищета. България стана страната с най-високи темпове на емиграция, деградиращо образование и здравеопазване, ставащо недостъпно за огромната маса от хората, с най-ниските минимални работни заплати, с най-голям дял на работещите бедни, с на-голяма маса хора под линията на бедността. Всичко това е отдавна известно. Бедността достигна до размери близки до средните векове, когато маса хора измирали при неурожайни години от глад и заразни болести. Гладът в България не го признават властопослушните български телевизии, радиостанции, изчезващи вестници и списания, фейк-интернетът и т.н. А гладът и бедността се виждат по просяците по улиците, по търсачите на храна и препитание в кофите за боклук. Но те ярко личат от чуждестранните данни на Уницеф за 1922 г. В неолиберална Европа средно 8.1% от населението е с недостиг на храна, а в България това са 13.5% от хората. Най-малко са гладуващите хора в Швейцария, но там над 62% от произведения БВП се преразпределя, а не като у нас – почти два пъти по-малко. По този показател сме далече зад Унгария (3.6%, Чехия (4.2%), Полша (5.8), Русия (6.0%), Естония (7.9%), Словения (8.2%), Гърция (8.6%), Босна и Херцеговина (10.0%), Хърватия (11.0%) и т.н.
Подобна е картина и по разходите за храна като дял от получаваните доходи. България с 36.2% дял изпреварва само Сев. Македония (37.8%), Молдова (40.6%) и Украйна (47.9%) и значително изостава от Словения (14.4%), Чехия (19.2%), Гърция (20.0%), Латвия (23.3%) и с по-малко от Унгария (27.7%), Русия 29.7%), Хърватия и Черна гора (по 28.2%), Литва (31.5%), Румъния (32.5%), Сърбия (34.2%) и др. Ако сравним с най-развитите западноевропейски страни картината е още по- тревожна – Нидерландия (10.6%), Германия (11.7%), Швейцария и Дания (12.1%) и др. Неблагоприятна е картината за потреблението на месо от гражданите на различните европейски държави. Като изключим държавите с по-голямо мюсюлманско население, което не потребява свинско месо и някои традиционни държави с голям улов и използване в храната на риба, се вижда, че в България има недохранване с месо и месни продукти – средното потребление на месо за една година (2022 г.) е само 60 кг. Ако сравним с бившите социалистически страни се вижда че значително изоставаме – в Румъния (65 кг), Словения (70 кг), Русия (76 кг), Черна гора (78 кг), Хърватия (81 кг), Литва, Унгария, Беларус и Унгария по 84 кг, Полша (88 кг). Всичко това, заедно с влошения достъп до качествени медицински услуги предопределя най-високата смъртност в ЕС на българското население.
Защо сме най-бедни? Защото у нас има най-ниско равнище на държавната собственост в произведения БВП (под 9%), докато в развитите западноевропейски страни и в Чехия, Словакия, Унгария, Полша и др. страни е между 30 и 40%, да не говорим за Швеция с 62% дял на държавната собственост. Държавната собственост осигурява обикновено около 70-75% от печалбата си за държавния бюджет, докато частната – само 10%, ако не е успешно скрита. Чрез държавната собственост се влияе понижаващо върху цените на стоките за потребление. Поради това у нас всичко в търговията е частно и сега съдят Ел Би Булгарикум за това че бил продавал на по-ниски цени, с което ощетил бизнеса. Лъжата, че държавата не е добър стопанин личи от изземването на парите от държавни предприятия и прехвърлянето им на частния капитал, от високото жизнено равнище на Швеция и т.н. Бедни сме и защото лъвският пай от изработеното ново обществено богатство се присвоява от собствениците на капитала чрез ниски трудови възнаграждения и чрез безсрамно ниски данъци, чрез спекулативно високите цени на потребителските стоки, чрез стихията на всеобхватния пазар дори в здравеопазването, снабдяването с лекарства и образованието. Бедни сме и от огромния износ на капитали от банките и застрахователните компании, търговските вериги, рудодобива и т.н.
Тази най-бедна в ЕС, а и въобще в Европа държава се управлява от плутократи, от богаташи, пряко участващи във властта, в Народното събрание, в правителството и централните ведомства. Нагледен пример за това са милионерите от партия „Продължаваме промяната“ – К. Петков, Василев, Лорер, Константинова, бившият министър на транспорта Събев, сегашният министър Вътев и редица други. Но ДПС не са по-назад начело с милионерите Пеевски и Доган, ИТН държащ се над повърхността чрез милионите на Трифонов. Но и от БСП има във властта богаташи – Петър Кънев, Гуцанов и др. На видно място в политиката в България са и видни приватизатори от епохата на СДС и Костовата приватизация, от икономическия екип на Тройната коалиция и т.н. Но много по-опасна за обществото е властовата група на олигархията, тези политици, зад които стоят и им дърпат конците богаташите (олигарсите). Тя е много значима предимно в ГЕРБ/СДС, ДПС и от партия „Демократична България“. Интересите на различните олгархически и плутократически кръгове са еднопосочни само в едно – пълна власт на капитала над труда, маскирана под нищо незначещите за тях термини „свобода“, „демокрация“, „плурализъм“. Иначе, те се борят помежду си на политическата сцена, особено видима в Народното събрание, водят безсмислена борба за овладяване на властови структури и по същество вкарват страната в постоянна политическа криза.
Кризата в БСП и повелята на днешното време
Трудно и сложно бе преустройството на БСП след 1989 г. В партията се зародиха множество нови мнения, движения и течения, всяко със свой приоритет за бъдеща дейност и повечето с отказ от близкото минало. Започна процес на социалдемократизация, която неусетно премина в социаллиберализация. От старите социалистически основи остана само цитирането на Дядо Благоев. Постепенно, предимно у младото поколение изчезнаха знания за това какво са правили техните родители и прародители. Ръководството на БСП игнорира в своята дейност целият антифашистки период от 1923 до 1944 г. и целия социалистически период от 1947 до 1989 г. Непрекъснатото приспособяване към пазарната икономика премина разумните граници. Постепенно бе игнорирана най-важната социална функция на социалистическата партия – изразяване, отстояване, защита и реализиране чрез практическата политика на интересите на хората на наемния труд, на работниците и служителите. Започна се един процес на действителна подкрепа на интересите на бизнеса, на т.нар. работодатели, и лява политика само чрез празни думи, без съдържание. В последните 7-8 години ръководни дейци на БСП непрекъснато, едва ли не на всяка втора дума бяха загрижени за интересите на бизнеса. Държавната собственост бе практически разграбена и сведена само до няколко по-значими предприятия в енергетиката.
През последната година в София започна процес на връщане към интересите на обикновените хора, на хората на наемния труд, на работниците и служителите на експертите, на бедните и изоставените от общината слоеве на софийското население. Поставянето на интересите на хората на труда пред интересите на хората на бизнеса (бизнесмени, фабриканти, капиталисти, чорбаджии) е същественото ново, прокарвано от столичната партийна организация. В разработената предизборна програма в София основно място заеха проблемите на работещите бедни, интересите на работниците и служителите, въобще на хората на наемния труд.
Този действително по-ляв подход бе възприет на нож от няколко ръководни дейци от „тясното ръководство на БСП“, особено тези, израснали организационно в София по времето на „модела Софиянски“ и под наставленията на сивия кардинал на БСП. Под неговата диригентска палка започна кампания на омаскаряване на сегашните софийски социалистически дейци и кадри, „снемане на политическото доверие“ (мярка, която я няма в Устава), наричани „предатели“, поради това, че са поставили по-високо интересите на софиянци над интересите на тясна група самозабравили се партийни дейци.
Ситуацията в БСП е изключително сериозна. Разбити бяха чрез ликвидационните съвети и пряка намеса на дейци на НС множество организации – Видин, Монтана, Сливен, Казанлък, Хасково, Пловдив, Шумен, Перник, Благоевград, Кюстендил. Сега се разбиват София и Бургас. Резултатът е отрицателно осигурен. Напр. Перник – едва 3.01% от гласовете за общински съветници и 3.08% за кмет. Ако не се прекрати в София това противоуставно действие щe бъде разбита и принизена и цялата социалистическата партия.
Организационно-политическата атаката срещу кадрите и активистите на партията от София има много причини.
Главната причина е идеологическа и политическа. В досегашната политическа линия на централното ръководство доминира приоритетът за интереса на бизнеса, на капитала, а интересите на работещите бедни и пенсионерите са встрани от главното полезрение, както това е предимно при десните. Политиката на „тясно ръководство“ по фразеология е лява, но по съдържание е лява неолиберална и/или социаллиберална. Намаляването на политическото влияние на БСП е продукт на прикритият отказ от истинска лява социалистическа политика. Ръководни дейци в БСП поддържат дясна политика в Народното събрание и в правителството.
Втората основна причина е грешната стратегия в избора на главните приоритетив практическата политическа дейност на социалистическата партия. Измества се центърът на политиката, присъщ за лява социалистическа партия. В последните 7-8 години БСП се разпознава като партия не на интересите на хората на труда, а като партия „АнтиГЕРБ“. БСП трябва силно да противостои на ГЕРБ и ДПС, да противостои ценностно, политически и морално. Но БСП не е създадена и не функционира като партия само за да е против ГЕРБ, а като партия за защита на интересите на наемните трудещи се, нейната главна цел не е самоцелната битка срещу лидера и ръководството на ГЕРБ, а борба за достоен живот на всички трудещи се, не само за богаташите. Битката с ГЕРБ, която уж води „тясното ръководство“ на БСП е предимно пред телевизионните камери и микрофоните.
В името на тази „непримерима битка“ с ГЕРБ и задкулисието се поведе вътрешнопартийна битка срещу всички различно мислещи от лидерите на партията. Всеки несъгласен по някакъв въпрос с ръководството и най-вече с лидера на БСП, се набеждава за привърженик и поддръжник на ГЕРБ и на Борисов и за „враг с партиен билет“, за „търговец“, за „сдушилсе с ГЕРБ“. Но има достатъчно факти в обратно твърдение. По време на „битката“ с олигархията от ГЕРБ в Народното събрание, депутати от БСП гласуват за Цацаров като ярък образ на влиянието на ГЕРБ в съдебната система. Депутати от БСП гласуват за Председател на Народното събрание от ГЕРБ (Вежди Рашидов), предложен не от ГЕРБ, а от Нинова. В над 30 общини в страната съветници от БСП гласуват за председатели на общинските съвети от ГЕРБ/СДС или на ПП/ДБ, т.е. на Сглобката, но към тях не се прилага мярката „прекратяване на пълномощията на ръководните органи“. Но в София се формира неуставно ликвидационен съвет под ръководството на послушната Ани Янева.
Неадекватна е стратегията за провеждане на политиката „АнтиРадев“. Ген. Радев бе издигнат за президент от БСП и избран от народа и е политикът с най-високо доверие в страната. И на този президент да се обяви тотална война от ръководния екип на БСП в интерес на властовите обиди на Калоян Методиев, на личните обиди на Г. Свиленски и т.н. не отговаря на потребностите и интересите на членовете и поддръжниците на БСП, които за втория му мандат над 95% гласуваха за него. Радев не е безгрешен, но е най-добрият президент след 1989 г. Това е оценката на огромното мнозинство от членовете на БСП, а „тясното ръководство“ на БСП провежда антирадевска политика.
Политически неоправдано е заиграването от ръководни дейци на БСП с десни консервативни идеи като модел за подражание в сферата на икономиката и държавната власт.
Третата основна причина е организационният нихилизъм. В партията има прекалена централизация. След 10 ноември 1989 г. БСП се отказа от демократическия централизъм. Той бе заменен от централизиран псевдодемократизъм – отгоре до долу само едно решение, само едно „винаги правилно“ мнение. И „неусетно, тайно и полека“ БСП, особено след 2017 г. се превърна в свръхлидерска партия, в която няма право да съществува каквото и да е друго мнение, освен лидерското. И се започнаха едни вътрешни чистки, довели до обезкървяване на партията от различно мислещи хора, от „хора на ГЕРБ“, от „търговци“ в храма БСП. Това доведе до отдръпване от партията на обикновените нейни симпатизанти и ляво настроени граждани и дори част от членовете ѝ. Огромна роля в това отношение изиграха насочените с авторитарна цел промени в Устава, приет 2017 г., изработени от комисията Янева.
С подобни „демократизиции“ на Устава, се формира неработещ Национален съвет на БСП. В него се допускат да бъдат членове, хора, които не са избирани по общия ред – т. нар. делегирани членове, както и безсмислените квоти за броя и дял жени и младежи. Националният съвет бе превърнат от национален ръководен в представителен орган със запазено място за някои лидери на местните структури на БСП, верни послушници на централното тясно ръководство. Подценено бе главното – да бъдат избирани само хора с доказани делови и политически качества, с висок морал и обществен авторитет, а не по други признаци. Вече всяко заседание на НС е с проблем за кворума. Въведоха се в партийната практика на „ликвидационните съвети“ по седесарски модел, срамежливо наричани от тясното ръководство на БСП „работни групи“, които нарушавайки Устава заличават от членство в БСП болни и възрастни социалисти, цели основни партийни организации и клубове. Някои социалисти дори определят тези „работни групи“ като „шпицкоманди“. Да, в морален аспект са своебразни шпицкоманди. Но практически те не намушкват, физически не режат глави, не бесят, но морално поругават вътрешнопартийната демокрация.
Организационен нихилизъм е въведената практика на отнемане на права на група от членове на БСП – на партиен орган уставно избран пряко от социалистите. Отнемането на право, на мандат е политическа дискриминация, организационно-политическо наказание и масов морално-психичен вътрешнопартиен терор. Ако условно приемем, че 7 съветници от групата на МК „БСП за България“ не са спазили решение на ИБ на НС на БСП, то е безкрайно недемократично заради тяхното гласуване да се наказват масово и колективно невинни кадри и активисти, предсрочно да се прекратяват правомощията на 53 партийни органи в София и да не се допускат до изборни длъжности в БСП за срок от една година на 53 -ма партийни местни функционери, избрани правилно, според Устава от социалистите. Нарушава се общото демократично правило, че решенията са колективни, но отговорността е винаги лична.
Четвъртата основна причина е властово-партийният нагон на група дейци в ръководството на БСП, които за да запазят високото си добре платено парламентарно-партийно положение и медийно присъствие са готови да жертват ако не цялата, поне половината партия. Непрекъснатите провали за тях не са проблем, това не е техен проблем?!!? Не е проблем за тяхното лично достойнство и морал. Кадровият проблем на най-висше равнище в БСП е много сериозен. Сивият кардинал си подбра успешно послушни образовани хора, които той умело вкара в състава на т.нар. „тясно ръководство“ с цел той да има силно влияние и задкулисно да ръководи партията или пък с цел да съсипят БСП отвътре. Дали е така? Кой да ти каже? Но по делата им ще ги познаете, а не по благите им намерения, които уж са имали. Вижте резултатите на последните местни избори в много райони на страната – например във Видинска област в четири общини няма избран нито един общински съветник от социалистическата партия. В БСП има огромно скрито вътрешно напрежение, породено от идейното отстъпление на тясното ръководство. Огромна маса социалистически ориентирани и мислещи членове на БСП, симпатизанти, поддръжници и леви хора в страната са от едната страна и от другата – тясното ляволиберално (в най-добрия случай социалреформистко) ръководство.
Има борба, но тя е на идейни принципи, борба на истинските социалисти срещу десните лявоговорещи ръководни дейци, дирижирани от сивия кардинал. Има борба, но тя е от страна на тясното ръководство, тя е идейно антилява и персонална срещу носителите на социалистическото ляво в БСП. Идейната позиция и политическата борба на идейна основа винаги са били неразбираеми от технократите в БСП, дори когато те се съюзиха с „търговците“ за смяна през 2016 г. на предишното централно ръководство в партията. За тях са по-важни славата, образа пред телевизионния екран и депутатско-партийните благини. Пониженото влияние на БСП в обществото в крайна сметка се дължи на дясната политика, провеждана с леви послания и лява риторика. В БСП вече няма място за различно мнение, за идейна опозиция.
Дали можем да правим аналогия с казаното от автора на „Върви народе възродени…“ Ст. Михайловски за лидерите на върха: „Опозиционерът е длъжен да немее“, „преследвай недоволните, компроментирай честта им … изолирай ги … направи ги безсилни и неми“, „създай си чрез всякакви облаги и щедрост армия от клакьори …“. Изминаха ок. 120 г. от тези слова.Сега се питаме: „Те важат ли за съвременното „тясно ръководство“ на БСП?“ Всеки може и нека сам да си отговори.
А след казаното дотук, в заключение би трябвало да отговорим на извечния славянски въпрос:
„Какво да се прави?“
Отговорът е борба идейна, политическа, социално-икономическа и духовно-културна за защита интересите на хората на труда, за справедливо разпределение на резултатите от труда. Централна роля в тази идейно-политическа борба трябва да има БСП, действаща на основата на социалистическите ценности и на лява социалистическа по дух и съдържание политика. Но лява политика не от миналото, а адекватна на новите информационно-технологични и дигитализирани условия, но все пак свързана с ценностите от миналото за защита на интересите на хората на наемния труд, на хората, които срещу своя труд получават доходи за съществуване. Тези хора трябва да живеят достоен живот.
Първо, да се развие чрез всички достъпни средства за масова информация, чрез интернет и чрез личното общуване на масова пропаганда на социалистическата лява идея и тя да се разграничава от „левите“ политики на десните либерални, консервативни, етнически, неофашистки и др. политически партии. Основополагащото място на социалистическите ценности като справедливост, солидарност, равенство, хуманизъм, патриотизъм, демократизъм, екологизъм, миролюбие трябва да достигне до хората на труда на разбираем, ясен език, чрез кратка и достъпна формулировка.
Второ, тези социалистически ценности по-нататък следва да се конкретизират в кратки и ясни определени политически цели и стратегии за тяхното реализиране. На огромната маса от трудовите хора да стане пределно ясно каква партия е БСП, към какво тя се стреми и за какво се бори. Политическите послания преди избори следва да бъдат към хората на труда, към израз и защита на техните основни потребности и интереси.
Трето, в организационен план БСП следва да се преорганизира на основата на вътрешнопартийния демократизъм, да разчита повече на инициативата и на подхода за формиране на политиката отдолу-нагоре. Това не означава всеки социалист сам да определя политическата линия на партията, а политиката на партията да изразява интересите на хората „отдолу“ – членовете на партията и нейните поддръжници, интереси формулирани след общопартийно обсъждане, а не от „тясното ръководство“ на БСП. Би било правилно да се подобри чуваемостта на мненията на редовите социалисти от ръководните органи на партията. Тази организационна промяна може и трябва да се осъществи най-напред чрез преработка на Устава на БСП и отхвърляне на нормите, формиращи условията за авторитарен стил на ръководството и подобряващи условията за пълноценна работа на ръководните партийни органи, отхвърляне възможностите за вътрешнопартиен клиентелизъм (зависимостите от типа „мой човек“). Решително трябва да се преработи Устава, премахване на нормите осигуряващи централизираната демокрация и силната авторитарна власт на лидера.
Четвърто, прекратяване на колаборацията с десните неолиберални и неоконсервативни партии, неучастие общи политически действия с партии, поддържащи войната. Социаллибералната практика в Европа и особено в Германия и Португалия показва, че в крайна сметка неодобрението на масите е за сметка не на либералните и консервативните партии, а за сметка на левите по презумпция социалдемократически партии. Тази колаборация по същество подпомага надигането на неофашизма в Европа. Като практика в борбата за централна и местна общинска власт следва да се предотврати колаборацията при местните избори чрез скритата форма на инициативен комитет на обслужване на десни и на локални местни бизнес интереси. Коалиция с леви партии, но не и коалиции, съглашения, задкулисни сделки с десни и консервативни партии, прикривани чрез благозвучното наименование „инициативен комитет“. С това партийните организации заблуждават себе си, а не обикновените избиратели.
Пето, по-голяма самостоятелност на местните органи на партията, особено на общинско равнище. Право и отговорност за провежданата политика в местното самоуправление трябва да се делегира на общинските органи на БСП и основните партийни организации, разбира в рамките на утвърдените от Програмата и Устава основни ценности, принципи и правила. Но не всяко гласуване на местни органи в местен общински съвет да бъде под прекия контрол и наказание от Националния съвет на БСП.
Шесто, създаване на обстановка в партията при която социалистите да проявяват по-голяма активност и чрез личните си контакти и общуване да отстояват полициите на социалистическата партия като партия на хората на труда и да оборват формално демократичните и други словесни конструкции, по-активно да участват в масовите партийни мероприятия и от тяхната среда по естествен път да се формира нов ръководен състав на партията. Светът, Европа и България се нуждаят от лявото, от лявата политика, както никога до сега. Провалът на неолиберализма, неговото израждане и провал и липсата на силни леви партии неминуемо ще доведе до ново настъпление на преоблечения в нова дреха фашизъм, чието зараждане вече се чувства в множество европейски страни като Германия, Нидерландия, Португалия, Италия, Украйна и прибалтийските страни. Фашизмът може да бъде спрян не с колаборация с неолиберализма и консерватизма, а чрез силно ляво, добре организирано социалистическо движение.
-
- * * *
В заключение, бъдещето на БСП е само наляво и напред. По досегашния път се достига до нищото. Борбата за власт и обществено влияние е не заради самата власт и облагите от нея, а за защита и отстояване на определени политически интереси – тези на онеправданите наемни работници и служители, на бедните, на хората под жизненото равнище. Трябва да спре антиуставното разрушаване на столичната партийна организация и на цялата партия, да се преустрои социалистическата партия в истинския ляв коловоз и дръпне силно напред, да увлече след себе си хората на наемния труд.
Забележка. Настоящата статия бе обмислена при подготовката за срещата „За бъдещето на БСП и лявото“ и след изслушването на изказванията на тази среща на 23 март 2024 г. Само една малка част от нея бе реализирана като изказване на автора.
Източник: Политкомент; Автор: Анко Иванов
