Ако не друго, то поне едно трябва да им признаем на кирчовци – успяха да внушат на българската публика, че прочутият Харвард е люпилня на измамници, място, където те излъскват уменията си.
И Бойко понякога се прехласва от евтините номера на ПростоКирчо.
Последно каза: „Евала на Кирил, изигра ни по харвардски“.
По харвардски?!
Ако не друго, то поне едно трябва да им признаем на кирчовци – успяха да внушат на българската публика, че прочутият Харвард е люпилня на измамници, място, където те излъскват уменията си.
Ето какво казва Бойко, че е разбрал за Харвард, покрай меморандума, който задъвкаха тия дни кирчовци /цитат/:
„Кирил ми помогна да разбера играта му, защото ми разказа как и на какво са ги учили в Харвард. Слагаш една червена линия, мюретата, такива като ГЕРБ, се хвърлят върху нея – това е външният министър, и през това време печелиш всичко друго… Изведнъж външно министерство стана най-важното. После Денков излезе и каза академично, че не било толкова важно, важно било да се разменим. И докато се разменим, всички агенции и министерства остават за тях.
Евала на Кирил, как изигра обществото и остави ГЕРБ да мрънкат за някакъв меморандум. Евала, ако са ги научили на нещо в Харвард, това е…“
Надявам се, че Бойко е наясно, какво ни казва - защото с откровенията си за фокусника ПростоКирчо ни оставя може би едно от най-смразяващите свидетелство за коварствата на Прехода.
Свидетелство, че тукашната политика е мръснишка работа, че в нея вършеят и се надхитрят уличници, доверието помежду им изобщо не съществува и заради това и надлъгването още повече им се услажда.
И тази политика няма да стане по-малко неприлична, ако я припишем на Харвард.
Ние сме в състояние да принизим всичко.
И Харвард няма как да ни се опре, независимо че е основан още през 1636 година - когато нашите тогавашни кирчовци най-вероятно са говорили на конете си на турски.
През последните години и Харвард не беше пощаден от скандали – най-скорошният е от началото на тази година, когато група еврейски студенти дадоха на съд университета, понеже „прилага политики, които не ги защитават в достатъчна степен от тормоз, пренебрегва жалбите им и наема преподаватели, които подкрепят антиеврейското насилие и разпространяват антисемитска пропаганда“.
Това е добра идея, може да бъде приложена и у нас от някои тукашни неправителствени организации – да подадат жалба срещу тормоза, който българските „харвардци“ упражняват срещу собствения си народец.
Преди време пък нашумя друга далавера, свързана с изпитни измами - Харвард очевидно вече не е онзи Харвард, с богове като Гълбрайт.
Още преди кирчовци да дебаркират тук, престижът на Харвард едва ли е бил особено висок сред местните измамници, след като фалшива диплома от въпросния университет се е продавала само за 40 хиляди долара.
Известна е фразата, че и входът към Рая има цена, за да бъде предпазен той от сганта.
С 40 хиляди долара това не може да се случи.
Известна е и друга фраза, която също приписват на харвардските възпитаници: „Истински джентълмен е онзи, който знае кога да престане да бъде джентълмен“.
Това пък съвсем не се отнася за нашите хора – те престават да бъдат джентълмени, още преди да са станали такива.
Те са си едни великолепни измамници – според Бойко - чак да им се възхитиш.
Мамят хората, с които уж управляват държавата, какво остава за простолюдието.
И какво отговаря Кирчо на Бойко?
Направо си признава, че са разигравали театър.
И Господ да стане пиар на този човек, той пак ще си „дранчи“(негова е думата), каквото му скимне.
Ами Денков? Просто не е за вярване, че и той само е играл ролята на маниакален претендент за поста външен министър.
Е, това вече наистина е прекалено. А публиката си мислеше, че той наивно изживява мечтата си да се снима със световни политици.
Но, тъй или иначе, блестящо се представи в ролята на мюре, на онази „червена линия“, която ГЕРБ не бива да пресичат.
Всичко обаче е било само игра, нищо повече, евтина игра, която се съчинява на завряла глава - хилондрят се и правят българската политика.
И когато това им е омръзнало, оттеглят мюрето, вече не им е нужно, нали е просто един техен наемник, един послушник, който най-често изобщо не вдява какви ги върши.
Тия дни Денков опозори и хан Кубрат – подари реплика на меча му на Зеленски, а онзи му каза, че не му трябват дрънкулки, а ракети.
Зеленски и Кубрат – такава гротеска може да е плод само на една непремерена екзалтация.
И, след всичко това, отново сядат – и харвардци, и мюрета - пак да преговарят, важно-важно, и най-вече искрено загрижени за държавните дела.
Интересно, дали и ББ не се е почувствал в някой момент мюре. Няма кой да го пита – за да не отнесе някой тупаник.
Във всеки случай, сигурно е наясно, че в някаква степен ролите се разместват – негова беше идеята да предостави на „джентълмените“ водещата роля в сакатия управленски модел, за да ги изтощи и злепостави докрай.
А за себе си остави позицията на Наместника, който ги напътства бащински. Но се случи друго – и сега трябва да му повярваме, когато ни убеждава, че са ловки измамници, които биха преметнали и родните си майки.
Междувременно, те добре използваха наивността на простолюдието – а имат и един достатъчно повратлив съюзник/медиите, които усърдно придават тежест на очевидните им провали.
Никога не сме били свидетели на толкова безсрамна и агресивна толерантност.
И севернокорейците биха се притеснявали да представят изпражненията за рози.
Гледах по телевизията министъра на културата - кротък човечец, бивш актьор - и дори да не е бил особено талантлив, добре играе ролята на напълно безполезен чиновник.
И езикът му също е подходящо безцветен – и трябва да си голям наивник, за да очакваш от този човек нещо нестандартно, някакъв проблясък на мисълта, който да те впечатли, все пак е министър на културата, а не счетоводител, който се грижи само за заплатите на аркашките.
Разбира се, глупаво би било в наши дни да очакваме нашият министър на културата да е подобие на Андре Малро, примерно, но пък сме имали кадърни министри - а сега този трябва да го сравняваме с предишния измисленяк на Кирчо - Просто Наско - и да се утешаваме, че не е толкова шантав.
По някое време министърът спомена дългогодишната директорка на прочутата „класическа“ гимназия Гергина Тончева. Това беше единственото смислено нещо в интервюто - за да се сетят и най-недосетливите, каква празнота ни предлагат в наши дни Управниците ни.
Тончева беше, извън всичко друго, и една храбра жена.
През 1987 година разговарях с нея в рубриката „Събеседник по желание“ и тя каза нещо знаменито: „Когато полицаят получава повече от учителя, това никак не е благоприятно за една държава“ – и имаше предвид тъкмо България от времето на „зрелия“ соц.
Вярно, цитира Ленин, но и това си беше несъмнено проява на храброст в ония години.
А сега министърът на културата се хвалеше, че бил консенсусна фигура. Сякаш сме наказани да имаме такива смелчаци.
Интервюто с Кръстев бе в рубриката „Защо, г-н министър?“ – и, независимо от усилията на Жени Марчева, вероятно единственото, което е останало в главите на телевизионните зрители е недоумението, защо имаме такъв министър на културата – защо наистина?
В премиерното издание на „Аз обичам България“, по някое време Кадиев измрънка нещо за богаташите от противниковия отбор на Алипиев – а това бяха „богаташите от чалгата“ Азис и Галена.
Те обаче просто смазаха младите актьори от другия отбор.
Това пък какво означава?
А Денков ще бъде запомнен, само ако в оставащите му дни запаше бутафорния меч на хан Кубрат и най-после напълни аптеките с инсулин.
