Имената на трима адвокати изплуваха около дейностите на Мартин Нотариуса – Велимир Атанасов, Калин Чанков и Емил Писков. Те са свързани с различни случаи. Вече е писано за откраднати милиони от сметки на клиенти в „Инвестбанк”, но прокуратурата не намира престъпление и прекратява разследванията.
Няма давност за такива големи суми и последвалите ги измамни схеми, с които прикриват откраднатото. В някои от случаите са намесени адвокатите Велимир Атанасов, който представлява „Инвестбанк” по различни дела. Той е съдружник на Мартин Божанов-Нотариуса в три консултантски фирми, двамата обслужват банката. Другият е адвокат Калин Чанков, който е присъствал на дела, заедно с Нотариуса, и е един от заплашвалите съдия Владислава Цариградска. Друг адвокат от котилото на Нотариуса е Емил Писков (бивш служител на ДАНС и ГДБОП), записан как иска „минимум 100 хил. евро“ от Ивайла Бакалова, за да освободят мъжа й. Писков обяснява как щели да го освободят: „говорим си с Господ“.
Какви са схемите? Ето един скандален пример.
Адвокат Калин Чанков, разследван за престъпления, неосъждан, също като Нотариуса, с когото се е явявал на дела. Един от хората, заплашвали съдия Цариградска. Пред свидетели й казва заплашително: „Дошъл съм да ви предам поздрави от Мартин Нотариуса“. Сигналите срещу него до адвокатската колегия остават без отговор. Юристи се чудят как той още е адвокат. Чанков даде под съд редактора на e-vestnik заради публикации по описания тук случай с „Инвестбанк“ и в коридорите на съда го заплаши с физическа разправа с думите:“Може да ме снимаш г-н Бакалов. Само внимавай да не паднеш от колелото“ (журналистът се движи често с колело). Снимката вляво е правена в този момент, пред свидетели.
През 2010-2011 г. в „Инвестбанк” са откраднати от сметки на клиенти над 10 млн. лева, както свидетелства на разпит пред прокуратурата и бившият директор на банката Владимиров. Основната сума е около 5 млн. долара, които изчезват от сметките на две фирми. Някои от кражбите са доказани с проверки включително на БНБ, вътрешен одит и др. Също така и с договор между някои от ощетените и ръководството на банката, че ще им възстановят парите в специална ескроу сметка. Нищо такова не става. След проверката БНБ си измива ръцете, че това е „частно-правен спор“, както казва един от подуправителите. Прокуратурата се прави на разсеяна, въпреки че има и публикации в няколко медии.
Ето какво казва на разпит в прокуратурата в края на 2010 г. бившият директор на “Инвестбанк” Владимир Владимиров, един от най-известните български банкери в онези години:
“…Ревизията (б. а. – става дума за вътрешен одит на “Инвестбанк” от август 2009 г.) констатира многобройни тегления от сметки на клиенти, извършени от главния счетоводител Петър Маринов, без наличието на платежни нареждания, подписани от титулярите на сметките, и без наличието на документи, показващи основанието за плащане. Общо сумите бяха над 10 000 000 (десет милиона) лева. Неправомерните преводи, извършени от Петър Маринов и констатирани от вътрешния одит, са посочени в приложения №10 и №11 (б. а. – става дума за документи на прокуратурата). По-голямата част от парите след серия от комбинации, бяха отишли по сметки на фирми на Петя Славова, която е собственик на банката и председател на надзорния й съвет. Тук искам да подчертая, че по това време Петър Маринов, освен че е главен счетоводител на клон “Централен” на банката, е и счетоводител на няколко фирми на Петя Славова…”
Адвокат Велимир Атанасов (вляво), съдружник на Мартин Божанов-Нотариуса (вдясно) в три консултантски фирми, адвокат на „Инвестбанк“ по много дела, включително на Петя Славова срещу редактора на e-vestnik. Атанасов и Нотариуса, докато чакали среща в „Инвестбанк“, се пишат свидетели по дело на един прокурор срещу млада жена – виж линк в края на текста. Снимки: в. Дневник
Първоначално с постановление на прокурор Събина Христова от СГП през 2010 г. са посочени престъпления по няколко члена от НК, но после разследването е прекратено, постановлението отменено и случаите не стигат до съд.
Откраднатите пари и досега не са върнати на клиентите на банката, за някои са се водили граждански дела, в които са приложени схеми на Мартин Божанов-Нотариуса.
Счетоводителят на клон централен на „Инвестбанк“ Петър Маринов дава пресконференция на 1 февруари 2012 г., на която обяснява, че е теглил суми от сметки на клиенти без тяхно знание по нареждане на Петя Славова, основен собственик на банката. Разказва, че тя е давала комисиони на шефове на държавни институции и министри да откриват сметки и вкарват държавни пари в банката. Същите неща счетоводителят говори и пред ГДБОП на разпит, в сигнал до ДАНС и пред прокуратурата. Като резултат счетоводителят е осъден като извършител. Повтаря и в показания пред съда по чие нареждане е действал, но те остават без да им обърнат внимание.
Съдия Стефан Гроздев от апелативния съд, избран от квотата на ДПС във Висшия съдебен съвет, проверяван по сигнали за подкупи и нарушения. Виж повече за него в линка накрая на текста. Снимка: в. Банкеръ
Банката хвърля вината върху счетоводителя и бившия директор Владимиров, че те в сговор с окрадените клиенти, са извършили измама и кражба няма. Обаче има документирани кражби и след като въпросният счетоводител и директор вече не са на работа в банката. Основен собственик на окрадените фирми е варненският бизнесмен Борислав Манджуков, който опитва да си върне парите по съдебен път, още повече, че има подписан договор с банката, че ще му ги възстановят. Но през 2014 г. е убит на улицата. На едната фирма „Месокомбинат Варна“ шеф е майка му Евгения Манджукова, която продължава да движи делото.
През февруари 2015 г. Софийски градски съд (търговско отделение, дело 6028/2012 г.) е осъдил „Инвестбанк“ да върне източените от сметката на фирмата пари, плюс лихвите, плюс обезщетение, плюс съдебни разноски. Общата сума, която банката на Петя Славова има да връща на окраденото дружество е към 9 млн. лева по тогавашния курс на валутата.
В съдебното решение се казва:
„…По такъв несъмнен начин се установява „източването” на средствата от депозитната сметка, че всички доводи на ответника „против” се явяват абсурдни…“
Решението е обжалвано от банката ответник в Апелативен съд и тук се намесва схема по патент на Мартин Божанов-Нотариуса. В делото са намесени двама адвокати, свързани с него – Калин Чанков и Велимир Атанасов.
През март 2015 делото се гледа в Апелативен съд – търговско дело (№ 584/2015г., ТО, 11-ти състав). Фирмата ищец се представлява от адвокат Велислав Драмов. Ответникът „Инвестбанк” се представлява от адвокат Велимир Атанасов, който кротко си изпълнява задължението и с нищо, ама с нищо не е съпричастен към схемата. В началото на съдебното заседание в залата влиза и адвокат Калин Чанков и казва на съдията Стефан Гроздев, че вече той представлява фирмата ищец. Адвокат Драмов протестира и моли да се отложи делото, за да се яви лично ищцата, защото тя не е назначавала друг адвокат, пожелала му е успех само минути преди да влязат. Успява да провери и по телефона от залата. Съдията обаче приема документите на Чанков и гони от залата адвокат Драмов. Адвокат Чанков веднага оттегля иска срещу банката и съдът й спестява 9 млн. лева.
Шефката на фирмата Манджукова пише сигнал до прокуратурата, че това е измама, не е наемала и не е виждала този адвокат. Той представя документи, някои от които имат неточности, и има неистински подпис. Но подписът на пълномощното, дадено на адвоката Чанков от Манджукова, е истински според графологична експертиза. Това е достатъчно за прокуратурата да прекрати разследването.
Обясненията на Чанков как е нает и как се е срещал с „клиентката си” са абсурдни – довел я при него в едно кафене познат от съда, на когото не помни името. Манджукова не му дала телефона си, а го извикала в уречен ден и час да дойде до Варна и спре до катедралата. И му платила хонорара на улицата и подписала пълномощно на крак.
Прокурор разпитва, прави очна ставка, и казва, че няма престъпление, защото подписът бил истински. Съдебната система трябва да си направи пълна ревизия на вещите лица и графологичните експерти, които ползва. И на прокурорите.
Наблюдаващ прокурор връща преписката за ново разследване и нови експертизи, възлага да се провери друга технология за пренос на подпис, Чанков да покаже документ за получени пари, да доказва как е бил във Варна в ранния следобед, а същия ден е представил пълномощното за частна графологична екпертиза в София, и тя е извършена с протокол. Сигурно е прелетял с колата си от Варна. И т. н., разследването пак е прекратено, без да изпълнят тези допълнителни указания.
След оттегления иск за спечелените на първа инстанция пари, фирмата обжалва, делото се преразглежда и банката го печели.
Триумф на правосъдието.
– –
Още публикации по темата (бел. ред. – за някои от тях Петя Славова води 7 дела срещу автора Иван Бакалов. Отделно адвокат Калин Чанков заведе срещу него наказателно дело от частен характер):
Невиждана измама в съда: Адвокат фантом спести 9 млн. лв. на банката на Петя Славова
Адвокат Чанков заплаши с физическа разправа журналиста Иван Бакалов
Как Нотариуса и адвокат Велимир Атанасов случайно били пред „Инвестбанк“ и станали свидетели…
Главният счетоводител на „Инвестбанк“ проговори на пресконференция как са точени пари от банката
– –
– –
Бел. ред. – Медии и на Запад, и на Изток призовават читателите си за дарения. Вестници като „Гардиън“ с около 100 хил. тираж на хартия и няколко милиона читатели дневно, в края на всяка статия канят читателите да даряват, за да продължи да изобличава властите. Същото призовава и българският в. „24 часа“ с 15-ина хиляди тираж на хартия и 50-ина хиляди читатели онлайн, който въобще не се и опитва да изобличава властите, а се пълни с пиар публикации.
В e-vestnik рядко призоваваме, убедили сме се, че у нас трудно можеш да разчиташ на дарения за медия. Все пак благодарим на няколкото читатели, които всеки месец даряват по 1-2 долара или на малцината други, които по-рядко даряват по 10-20 – тук.
Сайтът „Блиц“, който често препечатва текстове от други сайтове, веднага след публикацията на e-vestnik през 2015 г., за описаната тук схема в съда, я препечата. Час по-късно публикацията беше изтрита, защото няКОЙ е забелязал, че засяга интересите на когото не трябва. Но снимката и заглавието и досега стоят в сайта „Блиц“.
